Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4611 от 29.09.2026, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 4067/2025
Вид
Определение № 4611
Подписан
29.09.2026
В сила
29.09.2026
Състав
Владимир Йорданов, Димитър Димитров, Хрипсиме Мъгърдичян

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4611 гр. София, 29.09.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Димитър Димитров Касационно гражданско дело № 20258002104067 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 109 880/24.09.2025 година, подадена от „А. България“ АД [населено място], срещу част от решение № 5063/05.08.2025 година на Софийски градски съд, въззивен ІV-Е състав, постановено по гр. д. № 3855/2025 година.

С касационната жалба въззивното решение на Софийски градски съд се обжалва в частта му, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение № 745/15.01.2023 година на Софийския районен съд, 79-ти състав, постановено по гр. д. № 21 713/2024 година по искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, предявени от Х. К. Х. срещу „А. България“ АД [населено място] е признато за незаконно и като такова е отменено уволнението на Х. К. Х. от длъжността „мърчандайзер продажби“, извършено със заповед № 023-019/15.03.2024 година на изпълнителния директор на „А. България“ АД [населено място], на основание чл.

328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, като Х. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, а „А. България“ АД [населено място] е осъдено да му заплати сумата от 11 269.10 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа порази незаконното уволнение за периода от 18.03.2024 година до 18.09.2024 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковете–15.04.2024 година до окончателното плащане.

В подадената от „А. България“ АД [населено място] касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение, в обжалваната му част, е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено в тази му част и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените срещу дружеството от Х. К. Х. искове, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ да 1 бъдат отхвърлени изцяло. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 Ответникът по касационната жалба Х. К. Х. е подал отговор с вх. № 120 517/15.10.2025 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 5063/05.08.2025 година на Софийски градски съд, въззивен ІV-Е състав, постановено по гр. д. № 3855/2025 година в обжалваната му част и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено.

„А. България“ АД [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 25.08.2025 година, а подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 109 880/24.09.2025 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

При постановяване на решението си съставът на Софийски градски съд е изложил съображения за това, че намирал за правилни изложените от Софийски районен съд мотиви относно основателността на предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, като препращал към тях на основание чл. 272 от ГПК. В тези мотиви било посочено, че по делото от страна на Х.

К. Х. било направено изрично оспорване относно надлежното провеждане на процедурата по съкращаване на щата, което по своето естество обхващало и въпроса относно законосъобразното упражняване на правото на подбор, съответно приложението на критериите, установени с разпоредбата на чл. 329, ал. 1 от КТ, като съгласно разясненията, възприети с ТР № 3/16.03.2012 година, постановено по тълк. д. № 3/2011 година на ОСГК на ВКС, преценката на работодателя в тази насока що се отнасяло до критериите за квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа (качество на работата) можело да бъде предмет на съдебен контрол. В случая, за установяване на обстоятелствата във връзка с извършване на подбора бил представен протокол за работа на комисия от 13.03.2024 година, която единодушно била предложила прекратяване на трудовото правоотношение с Х. К. Х., мотивирайки се, че до голяма степен трудовите му функции се припокривали с тези, изпълнявани от друг служителя на същата длъжност-Я., както и, че същият не демонстрирал достатъчно добри резултати и ефективност в самостоятелни дейности, отделно от колегата си, поради липсата на умение за създаване на делови социални контакти и отношение с крайните клиенти.

Установявало се, че в протокола за подбор били посочени участващите в него лица, заемащи съкращаваната длъжност „мърчандайзер продажби“–Х. К. Х., А. К. Я. и Ц. Б. Д., критериите за извършването му–1) „Професионални знания и умения вкл. образователна степен, квалификация и придобит професионален опит“ и 2) „Качество и начин на изпълнение на 2 възложените задачи“, като изрично в документа се предвиждало, че се издавал в изпълнение на заповед № 018/112.03.2024 година, с която било утвърдено новото щатно разписание, разпоредено било сформирането на комисия за извършване на подбор и били определени служителите, които процедурата по подбора следва да обхваща, а именно: заемащите длъжността „мърчандайзер продажби“, както и участващите в нея лица–П. П., Д. К. и Т. Х., за които не се спорело, че в това си качество били подписали и протокола от 13.03.2024 година, още повече, че един от тях-свидетелят Х. бил потвърдил този факт и по време на разпита си по делото. В случая обаче, съдът намирал, че съвкупната преценка на ангажираните по делото доказателства не обуславяла направата на категоричен извод, че удостоверените в протокола крайни констатации на членовете на комисията съответствали на обективната действителност. Най-напред това било така, тъй като при внимателно проследяване на съдържанието на документа ставало ясно, че посочените в него отделни критерии–знания, умения, образование и качество на изпълнение на задълженията, били само формално възпроизведени, без обаче крайните констатации на членовете на комисията да им съответствали. В тази връзка следвало да се отбележи, че с оглед удостовереното в протокола можело да се обобщи, че по отношение на критерия образователен ценз и продължителност на стажа на всеки един от оценяваните лица, комисията била възприела за предимство на останалите служители факта, че същите имали по-голям професионален опит от Х. К. Х. при същия работодател (само с около 1 година, доколкото Я. и Д. работели от 7 години, а Х. от 6 години при „А. България“ АД [населено място] ), изцяло игнорирайки обаче обстоятелството, че последният притежавал средно образование в областта на техническите науки и магистърска степен в областта на икономика на търговията, познанията по които до голяма степен следвало да се възприемат за относими към спецификата именно на заеманата от него длъжност, свързана с работа със селскостопанска техника и комуникация с клиенти на място.

Точно обратното, „А. България“ АД [населено място] било придал съществено значение на образователния ценз на служителите Я. и Д. в областта съответно на теологията (богословие) и моделиерството на кожи, за които очевидно било, че нямат никакво отношение към съдържанието на осъществяваните от тях трудови функции. Нещо повече, правело впечатление, че Д. разполагала дори с по-нисък образователен ценз в сравнение с този на Х.–средно специално образование, който факт не само не бил отчетен в нейн ущърб при крайната констатация на комисията, а го била възприела като предимство за нея, прилагайки за водещ показател единствено продължителността на професионалния опит, но игнорирайки други такива, по които Х. К. Х. не отстъпвал на останалите служители.

Следвало да се отбележи, че по делото нямало данни за въведена от страна на работодателя конкретна методика, по която да се извършвало оценяването на отделните служители като например чрез точкова система, въз основа на която да ставало ясно каква е тежестта на даден показател, внасяйки се по този начин яснота защо на един или друг критерии се придавало по-голямо значение, а друг следвало да се игнорира. Отделно от това, съдът приемал, че констатациите на комисията не се оказвали що се отнасяло и до другия от приложените критерии-качество и начин на изпълнение на възложените задачи, доколкото в 3 тази част същите се основавали единствено на субективната оценка на свидетеля Х., без обаче само въз основа на тях да можело да се направи извод в тази насока. В случая, макар в протокола да било удостоверено, че той се явявал пряк ръководител на служителите на длъжност „мърчандайзер продажби“, това отбелязване не съответствало на данните, удостоверени в длъжностната характеристика за посочената длъжност, видно от която заемащото я лице се отчитало непосредствено пред „супервайзър: мениджър ключови клиенти“, което разколебавало направените в протокола констатации относно качеството и начина на изпълнение на възложените задачи, основани на впечатленията на свидетеля Х..

Нещо повече, дори и показанията му да бъдели съобразени, съдът намирал, че само въз основа на тях също не можело да се направи извод за твърдяната липса на инициативност и креативност на Х. в социалното общуване с клиентите. В разказа си пред съда той единствено заявявал, че Х. бил изпитвал затруднение в комуникацията със служителите на фирмата, с колегите си в екипа, но в тази част показанията му не способствали за установяване на проявяваните от него качества и умения на място в съответните магазини, където реално се осъществявала дейността на служителя, заемащ длъжността „мърчандайзер продажби“.

В случая, правело впечатление, че заявеното от свидетеля, че Я. се бил справял на по-високо ниво поради по-дългия си професионален опит, не се основавало на конкретно посочени от него фактически действия и постигнати резултати, въз основа на които тази преценка била формирана, още повече, че с оглед на факта, че свидетелят Х. бил търговски мениджър на ответното дружество, на основание чл. 172 от ГПК показанията му следвало да бъдат анализирани с оглед останалите обстоятелства по делото. Следвало да се отбележи, че „А.

България“ АД [населено място] не било ангажирал доказателства в подкрепа на формираната от свидетеля Х. представа за демонстрирано от Х. К. Х. занижено ниво в качеството на изпълнение на работата му, основано на твърдението, че бил изпитвал трудности при комуникацията с клиентите и социалното общуване. Точно обратното, въз основа на показанията на разпитания по делото свидетел Е. К., които съдът кредитирал с висока степен на достоверност, доколкото отразявали негови непосредствени възприятия, формирани по време на комуникацията си с Х. по време на работата в един от обслужваните от него магазини, а освен това същият бил трето за спора лице, поради което нямало основание да се счита, че бил заинтересован от изхода на спора, по делото се установявало, че в работата си Х. бил проявявал вежливост, креативност и професионализъм, описвайки го като усмихнат човек, на който се било отдавало да общува с хора. Изрично свидетелят заявявал, че бил присъствал на конкретна демонстрация на косачките на „Г.“, организирана от Х. К. Х., за което най-напред той бил обучил персонала на магазина, проявявайки по този начин техническата си грамотност. В случая, така разказаното от свидетеля не можело да бъде пренебрегнато само въз основа на факта, че същият не бил присъствал през цялото време на демонстрацията, тъй като такова негово поведение било житейски логично, доколкото по това време той също бил на работа в качеството си на „консултант-продавач“ и изпълнението на трудовите му задължения изисквало вниманието му да е насочено на друго място.