Решение № 165 от 03.11.2021, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. ХАСКОВО, 03.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ж.Р. Х. като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно гражданско дело № 20215600500467 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК образувано по жалба, подадена Р. Н. Р. от гр. ***.

С Решение № 260079 от 21.05.2021 г., постановено по гр.д. № 541/2020 г., РС Харманли е отхвърлил като неоснователни предявените от Р. Н. Р. от гр. *** против В. М. В. от гр. *** искове с правно основание чл.200 ал.1 вр. чл.79 ал.1 и чл.86 от ЗЗД за сумата от 15 459,99 лв., от които 12 000 лв. главница, представляваща остатък за плащане от продажната цена на закупените животни и 3 459,99 лв. лихва за забава за периода от 01.08.2017 г. до завеждане на иска – 03.06.2020 г., ведно със следващата се законна лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.

Съдът е осъдил Р. Н. Р. да заплати на В. М. В. сумата от 200 лв. направени по делото разноски.

Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът Р. Н. Р., който обжалва в срок. Твърди,че постановеното от първоинстанционния съд решение е неправилно, поради неговата необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, в каквато насока излага подробни доводи във въззивната жалба. Твърди,че съдът правилно е приел,че на 11.04.2017 г. в гр.*** са водени разговори между страните по делото за продажба на стадо животни, както и че животните са продадени от него, транспортирани до животновъдния обект на ответника и че не била заплатена изцяло договорената сума за продадените животни. Неправилен обаче бил изводът на съда,че не установено кой е купувача по делото 1 и съответно чие е задължението да заплати цената. Твърди,че действителният купувач е именно ответникът В., което било отразено и в издаденото разрешително за транспортиране на животните, както и че той в последствие се е разпоредил с част от закупените животни в полза на трето лице. Моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение на РС Харманли и постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявените обективно съединени искове. Моли да бъдат присъдени направените по делото, за двете съдебни инстанции, разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от адв. Н., пълномощник на въззиваемия В. М. В., с който оспорва подадената въззивна жалба. Счита,че постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и моли то да бъде потвърдено. Моли да бъдат присъдени направените по делото, пред въззивната инстанция разноски, представляващи платено възнаграждение на адвокат.

В съдебно заседание въззивникът поддържа подадената въззивна жалба по изложените в нея съображения. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззиваемият оспорва подадената въззивна жалба по изложените в писмения отговор съображения. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Хасковският окръжен съд като провери основателността на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е неоснователна. Постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените по делото, пред въззивната инстанция разноски. Въззивникът е направил възражение за прекомерност на платеното възнаграждение на адвокат на основание чл.78 ал.5 от ГПК, което е основателно.

Платеното възнаграждение в размер на 1100 лв. се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на спора, поради което следва да бъде намален в размер на 994 лв. , който размер е минимума, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Районен съд Харманли е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.200 ал.1 вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД и с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД, предявени от от Р.

Н. Р. от гр. *** против В. М. В. от гр. *** за сумата от 15 459,99 лв., от които 12 000 лв. главница, представляваща остатък за плащане от продажната цена на закупените животни и 3 459,99 лв. лихва за забава за периода от 01.08.2017 г. до завеждане на иска – 03.06.2020 г., ведно със следващата се законна лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.

При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Установил е правилно фактическата обстановка и въз основа на съвкупния анализ на събраните в производството доказателства 2 е достигнал до извода, че не е установено кой е действителния купувач на животните, поради което е отхвърлил предявените главен и акцесорен иск за лихви против ответника.

Този извод на съда е правилен.

Безспорно установено по делото е, че на 11.04.2017 г. в гр. *** във фермата на ищеца Р. са пристигнали ответникът В.В., придружаван от В.Д. и А.М. Не се спори,че са водени разговори за закупуване на стадо животни , договорена е цена в размер на 16 250 лв. за цялото стадо. Към момента на постигане на споразумението е заплатена сумата от 4 250 лв., като е договорено остатъкът от 12 000 лв. да бъде заплатен най-късно до 01.08.2017 г.

Животните са описани с индивидуални индентификатори в представеното и прието като доказателство по делото ветиринарномедицинско свидетелство от 11.04.2017 г.- 2 бр. Като получател в него е посочен ответникът В.В. и е посочен негов животновъден обект, в който да се разтоварят закупените животни. Страните не спорят и досежно това,че остатъкът от договорената продажна цена в размер на 12 000 лв. не е платен в уговорения срок.

Спорен е въпросът кой е купувачът по сделката – ответникът В., както твърди ищеца или св.Д., както твърди ответникът. Съдът намира,че по делото липсват доказателства, които да установяват по безспорен и категоричен начин, че именно ответникът е закупил стадото и дължи заплащането на договорената цена. Свидетелските показания са недопустими за установяване на договори на стойност по-голяма от 5000 лв. Ограничението на чл.164 ал.1 т.3 от ГПК не е приложимо, когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености. В случая, доколкото изобщо се оспорва съществуването на договорни отношения между ищеца и ответника, то е недопустимо тези отношения да бъдат установявани със свидетелски показания.

Извод за наличие на договорни отношения между страните не може да бъде извлечен и от събраните писмени доказателства. В представените и приети като доказателство по делото ветиринарномедицинско свидетелство от 11.04.2017 г. и от 13.05.2017 г. е посочен като получател, съответно изпращач, ответникът В.В. Те обаче не обосновават извод за собственост. Свидетелството се издава само за предвижване на описаните в него животни. В него е посочено кой е изпращачът/отговорник на ЖО/, но не и собственикът. Индиция,че между страните не е сключен договор за покупко продажба са и представените от ищеца два броя договори за заем на парични средства от 11.04.2017 г., които договори са подписани от В.Д.Д. / не е предмет на обсъждане действителността на тези два договора/. Последният в показанията си твърди,че именно той е договарял закупуването на животните, платил е част от цената, а за остатъка от 12 000 лв. подписал тези два договора за заем, като „ гаранция,че ще заплати остатъка от сумата“, т.е по-скоро се установява наличието на сключен договор между св.Д. и ищецът Р., но не и между Р. и ответника В.. Ето защо предявеният главен иск като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен. С оглед отхвърлянето на главния иск неоснователен се явява и акцесорният иск за заплащане на лихви за забава, който също следва да бъде отхвърлен. Достигайки до този извод РС Харманли е постановил правилно по същество решение, което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260079 от 21.05.2021 г.на РС Харманли, постановено по гр.д. № 541 по описа на съда за 2020 г.

ОСЪЖДА Р. Н. Р. от гр. ***, ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на В. М. В. от гр. ***, ЕГН ********** сумата от 994 лв. – направени по делото, пред въззивната инстанция разноски, представляващи платено възнаграждение на адвокат.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Р България в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4