Решение № 1403 от 22.04.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 16739/2025
- Вид
- Решение № 1403
- Подписан
- 22.04.2026
- В сила
- 15.05.2026
- Състав
- СТАНИСЛАВ БОРИСЛАВОВ СЕДЕФЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 165, ал. 2, т. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1403 гр. София, 22.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря АНИ Д. КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20251110216739 по описа за 2025 година
РЕШЕНИЕ
№ гр. София, 22.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито заседание на единадесети февруари хиляди и двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ при секретар А.Ковачева като разгледа докладваното от съдията НАХД №16739 по описа за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. Р. К. срещу електронен фиш, серия К, № 10758926 от 2025 г., издаден от МВР-СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева.
1
Жалбоподателят твърди, че електронният фиш (ЕФ) е незаконосъобразен, като издаден в противоречие с материалния и процесуалния закон, доколкото липсва съответствие между посоченото нарушение и наложеното наказание, поради което и се иска отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, чрез своя процесуален представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП предоставя на органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата правото при установяване нарушения да използват технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, като съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител може да се издаде ЕФ за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш (ЕФ) е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства и системи. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни посочените в чл. 189, ал. 4 ЗДвП реквизити - данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
В случая не са спазени изискванията на закона, като в представения от жалбоподателя по делото и неоспорен от АНО ЕФ, връчен на 15.10.2025 г. на жалбоподателя, е посочено, че с МПС „***“ с №********* е превишена разрешената скорост с 23 км/ч., за което на основание чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП се налага „административно наказание“ глоба в размер на 100 лв. на Р. Р. К.. В чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е посочено, че водач на моторно превозно средство или на състав от пътни превозни средства, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: (…) за превишаване от 11 до 20 km/h - с глоба 50 лв.
Очевидно е налице разминаване между посочената като нарушена разпоредба от една страна и размера на санкцията и посоченото превишение на скоростта. Това разминава затруднява жалбоподателят да разбере какво точно е вмененото му нарушение, поради което представлява съществено нарушение на процесуалните правила по издаване на 2
ЕФ и е основание за отмяната му. В приложения от АНО по делото препис ЕФ това разминаване е отстранено, но е недопустимо да се изменя съдържанието на ЕФ след връчването му на санкционираното лице, като подобен похват не може да санира пороците в него.
При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски и своевременно претендира и доказва извършването на такива, като на основание чл.
63д от ЗАНН въззиваемата страна следва да заплати на жалбоподателя сумата от 204,53 евро (400 лв.) – адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш, серия К, № 10758926 от 2025 г., издаден от МВРСДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на Р. Р. К. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д от ЗАНН СДВР да заплати на Р. Р. К., ЕГН ********** сумата от 204,53 евро (400 лв.) – разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3