Решение № 2 от 12.01.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Бургас, 12.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Десислава Д. Щерева

Христина З. Марева при участието на секретаря Станка Ст. А.а като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело № 20212001000232 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от К. СТ.

СТ. и В. Д. СТ., двамата от гр. Бургас, срещу Решение № 428 от 25.03.2021 г., постановено по т.д. № 506/2019 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което са отхвърлени исковете им против Б. Т. Г. и “Р. (Б.)” ЕАД: (1) за прогласяване на нищожност на сключения с първия ответник договор за продажба на недвижим имот от 17.08.2011 г.; (2) за установяване по отношение на двамата ответници, че ищците са собственици на същия имот и (3) за прогласяване на нищожност на договора за ипотека, сключен между ответниците на 24.08.2011 г.

Въззивниците К. и В. С.и поддържат, че решението е неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и необосновано.

Мотивите на съда били вътрешно противоречиви. От една страна съдът приел, че сумата 45 000 евро представлява продажна цена на имота, а не заемни средства, и е послужила за погасяване на задължения по изп.д. № 48/2008 г. на ЧСИ Т.Д.. По-нататък съдът приел, че всъщност става дума за косвено представителство и ответникът Г. е действал за сметка на ищеца С. при сключването на договора за банков кредит, като независимо че в отношения с банката кредитополучател е Г., в отношенията С. – Г. кредитополучател бил К.С..

При приетите за установени факти правните изводи на съда не кореспондирали на фактите и обстоятелствата по делото, което водело до 1 необоснованост на съдебното решение, а от друга страна – до неправилност.

За да отхвърли и двата евентуално съединени иска за нищожност на сделката – на осн. чл. 152 вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и на осн. чл. 26, ал. 2, предл. последно ЗЗД, съдът приел, че в случая е налице “сделка на доверие”, което се изразява в това, че едната страна разчита на другата да изпълни впоследствие едно свое обещание за последващо прехвърляне на придобитите от сделката права. Оттук било прието, че сделката не е симулативна, а желана, тъй като без прехвърляне на собствеността не би могъл да се сключи договорът за кредит, който е избран като форма за снабдяване с парични средства за погасяване на задължението по изпълнителното дело. Този извод бил в противоречие със събраните доказателства, които разкривали, че страните не са желали, нито целели правните последици на прехвърлителната сделка. Поради това сделката не била фидуциарна, а симулативна. Освен това “сделка на доверие с уговорено последващо прехвърляне на придобитите права” била нищожна на осн. чл. 209 ЗЗД.

С представените обратни писма от 20.12.2012 г. и 29.11.2013 г. симулацията се разкривала напълно, като било без значение кога са подписани обратните писма – преди, по време или след сделката. Тълкувайки смисъла и съдържанието на обратните писма, окръжният съд бил излязъл извън действителната воля на страните в нарушение на чл. 9 ЗЗД. Ако страните са желали правните последици на продажбата, то Г. е щял да се афишира като собственик на имота, но ищците са продължили да го ползват необезпокоявани. Г. предоставил на ищеца С. през 2012 г. пълномощно за разпореждане с имота, вкл. сам със себе си, т.е. Г. е продължил да счита С. за собственик.

Приемайки че в случая е налице сделка на доверие, съдът излязъл извън диспозитивното начало, тъй като ответниците не повдигнали подобно възражение и по този начин било накърнено правото на защита на ищците в процеса.

Не можело да се сподели виждането на съда, че съгласието между С. и Г. имотът да служи като обезпечение на вземането на бащата на Г., е постигнато в по-късен момент. За този извод съдът изхождал само от датите на обратните писма, но без основание. С. обслужвал кредита към банкатаответник преди датата на обратните писма и това показвало, че съгласието е постигнато преди датата на обратните писма.

Необоснован бил изводът на съда, че договорът не е нищожен поради противоречие с добрите нрави, тъй като бил съобразен с размера на банковия кредит. Продажната цена по нотариалния акт била два пъти по-ниска от реалната пазарна цена на имота към датата на сключване на сделката.

Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и уважаване на исковете. Претендират се съдебни разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият Б. Т. Г. чрез адв. Х.А. от АК – Русе е представил писмен отговор на въззивната жалба, с който тя се оспорва като неоснователна.

2

Въззиваемият оспорва наличието на уговорка между К.С. и Т. Г. за прехвърляне на имота като обезпечение на предоставен заем. Излага аргументите си против тезата на ищеца, че договорът противоречи на добрите нрави.

Възразява, че в нарушение на процесуалните правила съдът приел като доказателства по делото представените в първото съдебно заседание от ищците обратни писма. Те следвало да бъдат представени в срока за допълнителна искова молба, тъй като не били нови доказателства. И двете обратни писма не били подписани от ищцата В.С. и не произвеждали действие за нея.

Във връзка с автентичността на представените обратни писма съдът в нарушение на процесуалните правила не допуснал поисканата от ответника повторна експертиза.

Иска се потвърждаване на решението. Претендират се разноски.

Въззиваемият “Р. (Б.)” ЕАД е представил писмен отговор, с който иска обжалваното решение да се потвърди.

Апелативен съд - Бургас, като взе предвид изложените съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на закона за редовност, поради което с определение от 11.10.2021 г. е допусната за разглеждане по същество.

Пред Бургаския окръжен съд са предявени обективно и субективно съединени искови претенции от ищците-съпрузи К. СТ. СТ. и В. Д. СТ. против ответниците Б. Т. Г. и “Р. (Б.)” АД.

Ищците заявили, че К.С. бил в дългогодишни и приятелски отношения с Т. Г., а впоследствие със сина му – ответника Б.Г.. На 05.01.2006 г. Т. Г. предоставил в заем на К.С. паричен заем в размер на 27 640 лева със срок за връщане до 30.03.2008 г. Тъй като заемополучателят не успял да върне заема в срок, било уговорено за обезпечение на заемодателя да му бъде прехвърлена собствеността на семейното жилище на ищците в гр. Бургас – апартамент в ж.к. В., бл. ***, вх. Б, ет. 6 с площ от 105,47 кв.м., но защото Т. Г. имал неуредени отношения по повод банков кредит, имотът бил прехвърлен на неговия син – отв. Б.Г. с договор за продажба, сключен с нотариален акт от 17.08.2011 г., при продажна цена от 45 500 евро. На 24.08.2011 г. ответникът Б. Г. и банката-ответник сключили договор за ипотека с нотариален акт от същата дата. К.С. се задължил в изпълнение на задълженията си по договора за паричен заем от 05.01.2006 г. към Т. Г. да обслужва задълженията на ответника Б.Г. по договор за кредит с ответника “Р. (Б.)” АД. В изпълнение на тази уговорка към момента на завеждане на делото К.С. бил изплатил близо 50 000 лв. Страните по договора за продажба от 17.08.2011 г. не желаели 3 правните последици от тази сделка. Тя била абсолютно симулативна и привидна, следователно – нищожна. Владението на жилището не било предавано на купувача Б.Г. и ищците продължавали да го ползват. Те плащали всички консумативни разходи и извършвали подобрения. Отв. Г. снабдил К.С. с пълномощно да извършва всякакви действия на управление и разпореждане с имота, вкл. да договаря сам със себе си, и това пълномощно се явявало “обратно писмо”, установяващо действителните уговорки между страните. “Обратни писма” били съставени освен това на 20.12.2012 г. и на 29.11.2013 г. Договорът за продажба, освен като симулативен, бил недействителен и на осн. чл. 152 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, тъй като бил сключен при предварително уговорен начин за удовлетворяване на кредитора, различен от този, предвиден в закона. Сделката противоречала и на добрите нрави, тъй като продажната цена от 45 500 евро била два пъти пониска от реалната пазарна цена на имота. След като договорът за продажба бил нищожен, нищожна на осн. чл. 167, ал. 3 ЗЗД била и договорната ипотека, сключена между ответниците. Отправени били искания: (1) да се прогласи за нищожен сключеният с отв. Г. договор за продажба на недвижим имот от 17.08.2011 г. на осн. чл. 152 ЗЗД вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД; евентуално – на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – поради противоречие с добрите нрави; евентуално – на осн. чл. 26, ал. 2, предл. последно ЗЗД – поради привидност (абсолютна симулация); (2) да се приеме за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на имота, предмет на сделката, и (3) да се прогласи нищожността на сключения между ответниците договор за ипотека на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 167, ал. 3 ЗЗД – като сключен от несобственик на ипотекирания имот.

Ответникът Б.Г. оспорил исковете. Възразил, че баща му Т. Г. предоставил кредит не на К.С., а на “С.” ЕООД, ЕИК ******, поради което договорът за продажба не е в нарушение на забраната по чл. 152 ЗЗД. Дори да се приеме, че между страните е уговорен начин за удовлетворяване на кредитора, различен от първоначално уговорения, това станало след възникването на задължението и след настъпването на падежа му, като тази уговорка била валидна и се явявала “даване вместо изпълнение”. Възразил, че договорът за продажба не е нищожен поради противоречие с добрите нрави, тъй като паричната престация по него не била в такава степен нееквивалентна, че да представлява нарушение на добрите нрави. Оспорил ищцовата теза за абсолютна симулативност и нищожност на договора за продажба. Възразил, че даденото на ищеца С. пълномощно не представлява “обратно писмо”. Оспорил истинността на представените “обратни писма” от 2012 г. и 2013 г. Оспорил правното значение на обстоятелството, че ищците останали да живеят в продаденото жилище и посочил, че те го ползват възмездно, заплащайки месечно сумата 304 евро по сметка на собственика.

Възразил, че не ищците, а “С.” ЕООД е правило подобрения в имота. Оспорил и иска на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 167, ал. 3 ЗЗД, възразявайки че към датата на сключване на договора за ипотека е бил собственик на 4 ипотекирания имот.

Ответникът “Р. (Б.)” АД с отговора на исковата молба е изразил становище по основателността на исковете за прогласяване на нищожност на договора за продажба между ищците и първия ответник. Тъй като банката не е страна по този договор и не ответник по този иск, становището е без правно значение. Банката е оспорила иска на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 167, ал. 3 ЗЗД, тъй като ипотеката била учредена от собственика на имота при спазване на изискванията на чл. 166 и сл. ЗЗД. В тази връзка се оспорват доводите на ищците за нищожност на договора за продажба, съответно за това, че ищците са били собственици на имота към момента на учредяване на ипотеката.

С обжалваното решение исковете са отхвърлени изцяло.

При извършената служебна проверка съобразно с правомощията си по чл. 269 ГПК съдът констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По съществото на спора решението е правилно и настоящият въззивен състав на осн. чл. 272 ГПК препраща към мотивите му, които изцяло споделя и не намира за нужно да повтаря. В допълнение и по повод конкретните оплаквания на въззивниците:

Оплакването на въззивниците, че мотивите на съда са вътрешно противоречиви, е неоснователно. Няма противоречие между това, че сумата 45 000 евро представлява цена по договора за продажба, сключен между ищците-продавачи и ответника Г., като купувач, и че отв. Г. е действа като скрит пълномощник на ищеца С. при сключването на договор за кредит с банката-ответник. Отношенията между С. и Г., както и тези между тях и банката-ответник, следва да се преценяват и квалифицират в светлината на действителната воля на страните и преследваните от тях цели. Въз основа на съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и установените с тях факти и обстоятелства се налага извод, че сделката за продажба на недвижимия имот между ищците и Г. е била сключена с цел осигуряване на парични средства, с които ищците да погасят задължението си по изп.д. № 48/2008 г. на ЧСИ Т.Д. и да осуетят провеждането на публична продан върху техния собствен имот. Ищците са прехвърлили в собственост на Г. собствения си имот; Г. е сключил договор за банков кредит, който е обезпечил с ипотека върху придобития имот; получените заемни средства са платени като цена на имота по сметка на ищцата С.; С. е превела сумата по сметка на частния съдебен изпълнител; С. е извършвал вместо Г. погасителните вноски по кредита. Тази схема е основана на взаимното доверие и добрите отношения между С. и Г. към онзи момент (2011 г.) Г. при сключването на договор за кредит с банката е действал като скрит, косвен представител на С. и е извърши правни действия от свое име, но в интерес на С.. Косвеното представителство в крайна сметка постига ефекта на представителството, но скрива за чия сметка се сключва сделката и кой ще се ползва от нея. Ако чрез косвеното представителство се цели постигане на забранен от закона 5 резултат, сделките, чрез които то се осъществява, ще бъдат нищожни или поради противоречие със закона, или поради заобикаляне на закона.