Определение № 91 от 13.02.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 91 гр. Варна, 13.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. П.

Мария Кр. М. като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20253000500045 по описа за 2025 година намира следното:

Настоящото производството е образувано по въззивна жалба, подадена Р. Н. П., Я. Р. П., В. Р. П. и „АКВА ВИАС“ ООД, гр. Варна, всички представлявани от общия си процесуален представител адв. Д. П. от АКВарна, насочена против решение № 1292/27.11.2024г., постановено по гражданско дело № 325/2024г. на Окръжен съд-Варна, с което по отношение на С. С. М., Г. А. К. и С. С. М., и трите от **********, са били обявени за относително недействителни следните договори:

-сключените между ответниците Р. Н. П. и Я. Р. П., договор за дарение от 06.06.2019г., обективиран в НА 87, том IV, рег. № 6244, дело № 545/2019г. на нотариус № 214 - Жана Тикова, вписан в СВ дв. вх. рег. № 13793, вх. № 13899, Акт № 160, том ХХХVIII, дело №8291/2019г., с който Р.

Н. П. се е разпоредил в полза на Я. Р. П. с ½ (една втора) ид. част от АПАРТАМЕНТ № 14, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №***, находящ се в жилищна сграда в град ***, разположен на пети етаж, със застроена площ 78.73 кв.м., състоящ се от : две стаи, кухня и сервизни помещения , при описани съседни самостоятелни обекти, заедно с прилежащото му избено помещение №14 с полезна площ от 9.80 кв.м., както и 1.7816 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото; договор за дарение от 21.07.2020г., обективиран в НА № 176, том I, рег.№ 5140, д. № 170/2020 г. на нотариус № 316 - Александър Александров, вписан в Службата по вписванията акт № 27, том XLIV, вх. рег.

№ 16804, дело № 9730/21.07.2020г., с който Р. Н. П. се е разпоредил в полза на Я. Р. П.: с ¼ (една четвърт) ид. част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №*** по КККР, одобрени със Заповед № РД 18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение от 04.03.2021г. с адрес 1 на поземления имот, гр. ***, с площ от 781 кв. м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до десет метра/, при описани съседи; с ½ /една втора/ ид. ч. от СГРАДА с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД 18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение от 04.03.2021г., с административен адрес гр. ***, разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №***, със застроена площ от 71кв. м., а по удостоверение за данъчна оценка с площ 146.60 кв. м., ведно с принадлежащото таванско помещение с площ от 73.30 кв. м., брой етажи: два, брой на самостоятелните обекти в сградата: няма, с предназначение: жилищна сграда, еднофамилна, номер по предходен план: няма, на основание чл. 135 ЗЗД;

- сключените между ответниците Р. Н. П. и В. Р. П., договор за дарение от 06.06.2019г., обективиран в НА 88, том IV, рег. № 6245, дело №546/2019г. на нотариус № 214 - Жана Тикова, вписан в СВ дв. вх. рег. № 13789, вх. рег.

№ 13900, акт № 156, том XXXVIII, дело №8287/2019г., с който Р. Н. П. се е разпоредил в полза на В. Р. П. с ½ /една втора/ ид. ч. от АПАРТАМЕНТ № 37, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №***, находящ се в жилищна сграда в град ***, с площ от 66.26 кв.м., състоящ се от: две спални, дневна с кухня бокс, сервизни помещения, при описани съседни самостоятелни обекти по схема, заедно с избено помещение с непосочен номер и площ по документ за собственост, а съгласно данъчна оценка с площ от 4 кв.м., както и 1.1326 % идеални части от общите части на сградата, и от правото на строеж върху мястото; договор за дарение от 22.07.2020г. , обективиран в НА № 1, том III, рег. № 1621, дело № 376/2020г. на нотариус № 333 - Зоя Аврамова, вписан е СВ под Акт № 79, том VI, вх. рег.

№2331/23.07.2020г., с който Р. Н. П. се е разпоредил в полза на В. Р. П. с ½ /една втора/ ид. ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД 18-605/28.02.2018г. на Изп. директор на АГКК, последно изменение от 17.08.2020г. с адрес на поземления имот с. ***, с площ от 5 294 кв.м., трайно предназначение на територията земеделска: начин на трайно ползване -НИВА, категория на земята 4, на основание чл. 135 ЗЗД;

- извършените от Я. Р. П. разпоредителни действия по включване като непарична вноска - апорт в капитала на „Аква виас“ ООД, ЕИК:

205903902, гр. Варна, съгласно Дружествен договор от 30.03.2021г., вписан в СВ-Варна с дв. вх. рег. № 9435, вх. рег. № 9545 от 14.04.2021г., акт № 226, том XXV, дело 398 на следните недвижими имоти: ½ /една втора/ ид. ч. от АПАРТАМЕНТ №14, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №***, находящ се в жилищна сграда в град ***, разположен на пети етаж, със застроена площ 78.73 кв.м., заедно с прилежащото му избено помещение №14 с полезна площ от 9.80 кв.м., както и 1.7816% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото; ¼ (една четвърт) ид. част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №*** по КККР на гр. Варна, с адрес на поземления имот, гр. ***, с площ от 781 кв. м.; ½ /една втора/ ид. ч. от 2

СГРАДА с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, с административен адрес гр. ***, със застроена площ от 71 кв. м., а по удостоверение за данъчна оценка с площ 146.60 кв. м., ведно с принадлежащото таванско помещение с площ от 73.30 кв. м. на основание чл. 135 ЗЗД.

- извършените от В. Р. П. разпоредителни действия по включване като непарична вноска - апорт в капитала „Аква виас“ ООД, ЕИК: 205903902, гр.

Варна, съгласно Дружествен договор от 30.03.2021г., вписан в СВ -Варна с дв. вх. рег. № 9435, вх. рег. № 9545 от 14.04.2021г., акт № 226, том XXV, дело 398 на следните недвижими имоти: ½ /една втора/ ид. ч. от АПАРТАМЕНТ № 37, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №***, находящ се в жилищна сграда в град ***, с площ от 66.26 кв.м., заедно с избено помещение с непосочен номер и площ по документ за собственост, а съгласно данъчна оценка с площ от 4 кв.м., както и 1.1326 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото; ½ /една втора/ ид. ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР, с адрес на поземления имот с. ***, с площ от 5 294 кв.м., трайно предназначение на територията земеделска: начин на трайно ползване - НИВА, категория на земята 4, на основание чл. 135 ЗЗД.

В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспорват се изводите на съда, че ищците са имали качеството на кредитори спрямо ответника Р. П. към датите на извършване на разпоредителните действия от 06.06.19г., 21.07.20г. и 22.07.20г. Поддържа се, че към посочените дати ищците не са имали изискуеми вземания, а разпорежданията са били извършени преди възникване вземанията им и тези действия не са били предназначени да увредят кредиторите. Дори и да се приеме, че ищците са били кредитори към посочените дати спрямо дарителя Р.

П., то надарените не са знаели, че същият е длъжник на ищците.

Презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД не може да се прилага разширително, а само при доказано знание на приобретателите за увреждането. Отделно от това, извършването на апортните вноски от Я. и В. П.и се явява последващо разпореждане и затова не може да уврежда кредиторите на първоначалния собственик Р. П.. Освен това дружеството „Аква виас“ ООД е трето добросъвестно лице, което е станало собственик преди вписването на исковата молба по настоящото дело. От свидетелските показания е било установено, че децата на Р. П. са узнали за воденото срещу него наказателно производство преди няколко месеца. Преценяването на гласните доказателства е станало в нарушение на процесуалните правила. Отправеното искане е да се отмени обжалваното решение и всички предявени искове да бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции.

В указания срок е бил депозиран отговор на въззивната жалба от насрещните страни С. С. М., Г. А. К. и С. С. М. чрез общите им процесуални представители адв. П. П. и адв. Д. П. от АК-Варна. Въззивната жалба е оспорена като неоснователна и се претендира обжалваното решение да бъде 3 потвърдено като съответстващо на материалния закон и задължителната съдебна практика, инкорпорирана в ТР № 5/29.12.14г. по т. д. № 5/13г. на ОСГК на ВКС, ведно с присъждане на разноските за настоящото производство. Поддържа се, че вземането на кредиторите е възникнало от датата на осъществяване на деликта на 23.06.14г., когато е настъпила смъртта на техния родственик, за което е налице осъдителна присъда спрямо ответника Р. П., влязла в сила на 25.02.22г. Поради това към датите на разпоредителните сделки длъжникът е имал знанието за осъщественото от него вредоносно деяние, причинило смъртта на Сашо Калчев, а влизането в сила на осъдителната присъда само е установило ликвидността на вземанията на всяка една от ищците за обезщетенията за претърпените от тях неимуществени вреди. С извършването на разпоредителните сделки е налице обективно намаляване на имуществото на длъжника, което служи като обезпечение на кредиторите. Отделно от това е било налице и знание на извършилите непаричните вноски в капитала на ответното дружество съдружници, които са и надлежните представители на „Аква виас“ ООД, относно увреждането на кредиторите. Споделя се извода на съда, че презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД се прилага и по отношение на лицата, които представляват или са собственици на юридическите лица – приобретатели. В случая собствениците и управители на ответното дружество са децата на длъжника и имат качеството на свързани лица по смисъла на § 1, ал. 1, т. 1 от ДР на ТЗ. Счита се, че чрез събраните по делото гласни доказателства не е била оборена презумпцията за знание по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД. Наведено е твърдението, че ответникът Р. П. е бил привлечен като обвиняем в наказателното производство и в качеството му на съдружник в „Ру Ви Ян“ ООД, чийто управител към 23.06.14г. (датата на деликта) е била съпругата му Ваня П. – факт, отразен в мотивите на решението по ВНОХД № 404/20г. на ВАпС, а така също, установим и от справката по партидата на дружеството в търговския регистър.

Поради това и тези обстоятелства изключват вероятността съпругата да е нямала информация за качеството на длъжник на нейния съпруг. Освен това Ваня П. и В. П. са били разпитвани по образуваното срещу Р. П. ДП № 1241/14г., което означава, че същите са знаели за инцидента от 23.06.14г. В отговора е отправено искане да се приемат като доказателства извлечение от ТР, включващо актуалното състояние и история на промените, касаещи „Ру Ви Ян“ ООД; заверени копия от материали от ДП № 1241/14г. по описа на 03 РУП-Варна, а именно: копие от заглавната страница на том 1; копие от описа на материалите по досъдебното производство в том 1; копие от протокол за разпит на Ваня П. и на протокол за разпит на В. П.. Формулирано е и особено искане – да се извърши служебна справка по НОХД № 1439/18г. на ВОС или същото да бъде изискано и приобщено с цел да се оборят твърденията за незнание от страна на съдружника и управител на ответното дружество – В.

П.; да се извърши служебна справка в НОИ относно регистрация на трудови договори на В. П. и Я. П., с цел оборване на твърденията им за незнание при извършване на апорта.

4

Въззивната жалба е подадена в срок, от страни с правен интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт и при надлежна представителна власт, поради което същата се явява допустима.

Съдът намира доказателствените искания на въззиваемите за неоснователни по следните съображения:

В отговорите на исковата молба, подадени от ответниците, е релевирано възражението, че никой от приобретателите по процесните сделки не е знаел за наличието на задължения на Р. П. към ищците, както и че чрез сделките се стига до увреждане на кредиторите му. След разпределението на доказателствената тежест чрез постановеното от съда определение по реда на чл. 140 от ГПК, ответниците Я. П., В. П. и „Аква виас“ ООД са депозирали молба с вх. № 21 401/27.08.24г., с която са отправили искане за допускане на гласни доказателства за установяване на обстоятелството, че към датата на извършване на вписването на апортите, двамата съдружници не са знаели, че баща им има задължения и че с извършените апорти се увреждат други лица.