Решение № 17910 от 21.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17910 гр. С., 21.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. Н.А като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20251110156307 по описа за 2025 година

Й. Н. Н. е предявил срещу „М. к.“ ЕООД обективно кумулативно съединени искове, с правна квалификация, както следва: 1) иск за прогласяване нищожността на Договор за кредит № 65671 от 11.03.2022 г., на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал.1, т.9-10 ЗПК, поради противоречие със закона;

1.1.) евентуален положителен установителен иск прогласяване нищожността на чл. 12, ал. 4 от Договор за кредит № 65671 от 11.03.2022 г., на основание чл.

26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави; 1.2.) евентуален иск за прогласяване нищожността на Договор за допълнителна услуга към Договор за кредит № 65671 от 11.03.2022 г., на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, поради противоречие със закон и 2) осъдителен иск с правно основние чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, с който да се осъди ответника за сумата в размер на 237 лева, представляваща платена сума без основание над главницата по Договор за кредит № 65671 от 11.03.2022 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане; 2.1.) евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, с който да се осъди ответника за сумата в размер на 184,08 лева, представляваща платена сума без основание сума за неустойка Договор за 1 кредит № 65671 от 11.03.2022 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане;

2.2.) евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, с който да се осъди ответника за сумата в размер на 18,36 лева, представляваща платена сума без основание сума по Договор за допълнителна услуга към Договор за кредит № 65671 от 11.03.2022 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.

Твърди, че между него и ответника е сключен Договор за кредит № 65671 от 11.03.2022 г., по силата на който последният му е предоставил кредит в размер от 600 лева. Твърди, че в чл. 12, ал. 4 от договора е предвидена неустойка при непредоставяне на обезпечение в срок от три работни дни от сключването му и в размер от 184,08 лева. Посочва, че на датата на сключване на процесния договор бил сключен и Договор за предоставяне на допълнителни услуги. Посочва, че общата заплатена сума във връзка с процесния договор била в размер на 837 лв. Сочи, че предвидената неустойка представлявала скрито оскъпяване или лихва, разход за длъжника и възнаграждение за кредитора. Посочва, че доколкото неустойката представлява разход, същата е следвало да бъде включена при изчисляване на ГПР, което не е направено, а ако беше направено размерът на ГПР щеше значително да надхвърли установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК размер. Посочва, че допълнителните услуги също следвало да бъдат включени при формирането на ГПР, което също не било сторено. Твърди, че неустойката противоречи на добрите нрави, тъй като надвишава нейната обезпечителна функция. Твърди, че клаузата за неустойка е и неравноправна, съответно непораждаща правни последици. В условията на евентуалност, твърди, че Договорът за допълнителна услуга също бил недействителен. Сочи, че с допълнителните такси не се гарантират негови права и представляват средство за увеличение на цената на основното кредитиране. Сочи, че с оглед нищожността на договора се иска потребителят да върне само чистата стойност на кредита, което той вече е направил, а всички заплатени суми над отпуснатата главница представлявали неоснователно обогатяване за ответника по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, поради изначалната недействителност на договора. Посочва, че доколкото заплатената от него сума била в размер на 837 лева ответникът се е обогатил неоснователно със сумата от 237 лева.

2

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „М. к.“ ЕООД оспорва предявените искове.

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на Индивидуален договор за заем №65671 от 11.03.2022 „М. к.“ЕООД е предоставил на Й. Н. Н. заем в размер от 306.78 евро /600 лева/, за срок от 12 седмици, при общ размер на всички плащания 323.53 евро /632.76 лева/, лихвен процент по заема 40.05% и ГПР на заема -42.38%.По делото е представен

Погасителен план-Приложение

№1 към

Договор

№65671/11.03.2022.

По силата на Договор за предоставяне на допълнителни услуги от 11.03.2022, сключен във връзка с Договор за паричен заем №65671/11.03.2022, „М. к.“ЕООД се е задължил да предостави на Й. Н. Н. допълнителни услуги „Избягване на предсрочна изискуемост“ и „възможна промяна на погасителен план“.

Видно от разписка №65671/11.03.2022 Й. Н. Н. е получил сумата в размер от 600 лева в брой.

По делото е представена справка за сумата от 837 лева, платена към „М. к.“ЕООД – пълно погасяване от Й. Н. Н..

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

По силата на индивидуален договор за заем №65671 от 11.03.2022 „М. к.“ЕООД е предоставил на Й. Н. Н. заем в размер от 306.78 евро /600 лева/, за срок от 12 седмици, при общ размер на всички плащания 323.53 евро /632.76 лева/, лихвен процент по заема 40.05% и ГПР на заема -42.38%.

Съгласно чл.12, ал.1 от договора за заем заемателят се задължава на основание чл.23 от ЗЗД в срок до 3 дни от сключването на договора да осигури поръчител или надлежно издадена банкова гаранция.

Съгласно чл.12, ал.4 от договора за заем неизпълнението на задължението на заемателя ще причини вреди на заемодателя, които неустойката, посочена в тази алинея следва да обезщети.В случай, че заемателят в определения срок не изпълни задължението си посочено в чл.12, ал.1, за когото да са изпълнени условията на чл.12, ал.3, същият дължи на заемодателя неустойка в размер на 3

94.12 евро /184.08 лева/.Съгласно чл.12, ал.6 от Договора за заем страните се съгласяват, че в случай, че неустойката стане дължима от страна на заемателя, същият следва да я заплати на части съгласно погасителния план, посочен в клаузата.

Съгласно чл.4, ал.1 от договора в случай, че заемателят не изпълни задължението си по чл.12, ал.1-ал.3 от договора, падежите , размерът и съдържанието на дължимите вноски от страна на заемателя се уреждат съгласно погасителен план, посочен в чл.12, ал.6 от договора.

Видно от погасителния план по чл.12, ал.6 от договора в него е начислена и неустойка към всяка от погасителните вноски.Неустойка е начислена и в погасителния план-приложение №1 към договор №65671/11.03.2022.С оглед на което съдът намира, че неустойката е била известна като разход още към момента на сключване на договора.

Съдът намира, че неустойка от 94.12 евро /184.08 лева/при кредит в размер от 600 лева представлява почти 1/3 от кредита. Съдът намира, че неустойката в посочения размер накърнява добрите нрави и излиза извън обезпечителната и обезщетителна функция на неустойката.Задължението за заплащане на неустойка за неосигурено обезпечение не обезщетява претърпяна загуба или пропусната полза, а има за цел само неоснователно разместване на блага.Посочената неустойка няма за цел задоволяване на имуществения интерес на кредитора, а води до неговото неоснователно обогатяване..В случая неустойката представлява скрита печалба извън договорната лихва.

Освен това преценката за кредитоспособността на кредитополучателя се прави преди сключването на договора в съответствие с чл.16 от ЗПК.Предвид изложеното съдът намира, че клаузата на чл.12, ал.4 от договора за заем , предвиждаща неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

По отношение на ГПР

Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за заем е сключен на 11.03.2022, с оглед на което спрямо него е приложима горепосочената редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК.Основният лихвен процент към м.03.2022 е 0%, а заедно с 10 пункта възлиза на 10%. В случая по 4 договора ГПР е в размер от 42.38 % и така както е посочен не надвишава петкратния размер на законната лихва от 50%.

Съдът намира, че в ГПР неправилно не е включена и неустойката за неосигурено обезпечение.Неустойката като разход е била известна още към момента на сключване на договора, тъй като е начислена към вноските в погасителния план.

Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая неустойката за неосигурено обезпечение представлява също разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР.

ГПР по договора възлиза в размер от 42.38 %, но ако при изчисляване на ГПР се включи в него и предвидената в чл.12, ал.4 от договора неустойка в размер на 94.12 евро /184.08 лева/, което е почти 1/3 от усвоената главница, тогава ГПР ще възлиза в размер многократно надвишаващ ограниченията на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Невключването на неустойката в ГПР представлява заобикаляне на закона с оглед постигане на съответствие с ограничението по чл.19, ал.1 от ЗПК. Неустойката представлява допълнителна скрита печалба за сметка на потребителя, която е извън договорната лихва.

Съгласно чл.11, т.10 от ЗПК договорът за кредит съдържа ГПР и общата сума дължима от потребителя.Съгласно чл.22 от ЗПК ако не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7-т.12 договорът за потребителски кредит е недействителен. Съдът намира, че невключването на неустойката в ГПР, което представлява неправилно посочване на ГПР, съставлява неспазване на изискването на чл.11, т.10 от ЗПК.

Поради това и на основание чл.22 от ЗПК съдът намира, че договорът за заем е недействителен.

С оглед на изложеното съдът намира, че договор за заем №65671 от 11.03.2022 е недействителен.

С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл. 22, вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК 5 следва да бъде уважен.

По отношение на иска по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД

Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

В случая договорът за заем е недействителен, поради това ищецът не дължи по него лихви и неустойки, а само чистата стойност на кредита.

Не е спорно по делото, че ищецът е заплатил в полза на ответника сумата от 837 лева на 25.05.2022.Това се установява и от представената справка за извършеното плащане.

Като взе предвид, че ищецът дължи само чистата стойност на кредита от 600 лева, то платената сума 237 лева, представляваща разликата над 600 лева до размера от 837 лева, е недължимо платена.

С оглед на което съдът намира, че искът с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД следва да бъде уважен изцяло за сумата от 237 лева.

По разноските

Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ищцата на основание чл.78, ал.1 от ГПК.Ищцата е реализирала разноски в размер от 543.46 евро, от които 43.46 евро- държавна такса и 500 евро – адвокатско възнаграждение.Съдът намира, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно.

Съдът е задължен да определи размера на задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, като съгласно възприетото с решеие от 24.01.2024 по дело С-438/22 на СЕС, виждане чл.101, §1 ДФЕС във вр. с чл.4, §3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минимални размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения в чл.101, §1, националният съд е длъжен да откаже да приложи таза национална правна уредба.От изложеното следва, че съдът не е обвързан от размерите, разписани в Нареба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да определи 6 дължимо адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на преценка относно правната и фактическа сложност на производството и извършените процесуални действия. Делото не представлява фактическа и правна сложност и е решено в рамките на 1 съдебно заседание без участие на представител на ищцата.Освен това защитата по иск по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД е идентична, доколкото произнасянето по нищожността /независимо дали е иск или възражение/обуславя изхода по чл.55, ал.1,пр.1 от ЗЗД.