Разпореждане № 1609 от 04.05.2026, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1609 гр. Разград, 04.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН П. КОСЕВ като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Частно гражданско дело № 20263330100758 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 410 и сл. ГПК.

Депозирано е заявление от АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА

ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ АД, 207172780, с което се иска издаване на заповед за изпълнение против А. Д. Д., **********, настоящ адрес: с. *** общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, за задължения въз основа на договор за потребителски кредит № 7200312088338 /06.03.2024 г. Към заявлението са приложени договора за кредит, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, заявление-декларация за установяване на договорни отношения, декларация и застрахователна програма с приложен сертификат.

В дадения от съда тридневен срок заявителят е предоставил информация за направените от длъжника плащания и съответните погашения, в табличен вид.

Съдът, като взе предвид депозираното заявление и приложенията към него, както и направените уточнения, за да се произнесе, прие за установено от фактическа страна следното:

Заявителят основа вземането си на подписан на 31 юли 2025г. Договор за покупко - продажба и прехвърляне на вземания (цесия) на основание чл. 99 от ЗЗД между ТИ БИ АЙ Банк ЕАД, ЕИК 131134023 и Агенция за контрол на просрочени задължения ООД, ЕИК 202527341, по силата, на който вземането е прехвърлено в полза на Агенция за контрол на просрочени задължения ООД (правоприемник на което е Агенция за контрол на просрочени задължения АД, с ЕИК: 207172780, считано от 25.11.2022 г.) изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Съгласно твърдение на заявителя длъжникът е уведомен по реда на чл. 99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането на 15 септември 2025 от ТИ БИ АЙ Банк ЕАД посредством писмо с обратна разписка.

На 06.03.2024г. между А. Д. Д. и „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № 7200312088338, по силата на който е отпуснат потребителски кредит за общо ползване в размер на 1400.00 лв./715,81 евро, който е следвало да бъде върнат на 60 месечни погасителни вноски с краен срок на погасяване 25.03.2029 г. при уговорени ГЛП 41,15 % и ГПР 49,76 %, а общата дължима сума от потребителя е 6194,62 лв./3167,26 евро. Сключването на договор за застраховка към договор за кредит е посочено в чл. 19 от договора като правна възможност, като заявителят 1 действа едновременно и като застрахователен агент. За сключване на договора за застраховка с „Кардиф Животозастраховане“ клон България и „Кардиф Общо застраховане“ клон България, заявителят е действал като застрахователен агент срещу получаване на комисионна, включена в застрахователната премия. Не са налице доказателства, а и липсват подобни твърдения, че застрахователната премия е заплатена от заявителя на застрахователя. Видно от представения погасителен план, застрахователната премия, общо в размер на 1212,60 лева/619,99 евро, е включена в общата месечна вноска на длъжника, претендира се като главница по договора за кредит, върху нея се начислява договорна лихва и мораторна лихва.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 7, ал. 3 и чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, съдът е задължен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, въз основа на който заявителят претендира присъждане на дължими суми. За процесното правоотношение е приложим Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 от ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. В договора за кредит е уговорен ГПР в размер на 49,76 %. Съгласно § 1 от ДР на ЗПР „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати.

Застрахователното правоотношение има различно основание от това на потребителския кредит. Задължението за главница, договорна и мораторна лихва съгласно т. 3.1. от заявлението произтича от договора за потребителски кредит, докато задължението за застрахователна премия и начислените лихви за застраховка намират своето основание в договора за застраховка, като банката е действала като застрахователен посредник. Договорът за застраховка е отделно основание, което следва да бъде разграничено в заявлението по чл. 417 от ГПК от договора за потребителски кредит. В заявлението не се излагат факти за наличието на сключен договор за застраховка. Застрахователната премия според договора, обаче е включена в погасителния план. Върху нея се начисляват лихви и ако сумата на премията се включи в ГПР, посочения в договора размер не отразява действителния ГПР.

С оглед съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед изискването при изчисляването му да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както и непосочването на този процент. Следователно, санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на 2

ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер, така че обявяването на договора за нищожен да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

В горния смисъл преценката на заповедният съд е, че процесният договор е сключен в противоречие със закона, обуславящо приложимостта на предвидената в чл. 23 от ЗПК специална недействителност, в която заявителят има право само на вземане за неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания. Ощо платените от длъжника суми по договора са уточнени в размер на 105,58 евро. Предвид факта, обаче, че със заявлението се претендират частично сумите за главница и възнаградителна лихва за периода от 25 юни 2024г. до 25 април 2026г., като към главницата е включена и сумата за застрахователна премия, съответно договорната лихва е начислявана върху цялата сума, за съда не е възможно да приложи хипотезата на чл. 23 ЗПК.

Съгласно изложеното и в съответствие с решението, дадено в Определение, постановено по дело C 379/21 на СЕС- при издаване на заявената заповед съдът да уважи искания, произтичащи от клаузите договор, които не са били квалифицирани като неравноправни, ако могат да се разграничат от претенциите, основани на клаузите, считани за неравноправни, което в настоящия случай не е възможнос, заявлението следва да бъде оставено без уважение.

За заявителя остава възможността да предяви иск за същите.

С оглед изхода на делото на заявителя не следва да се присъждат разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Воден от гореизложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ АД, 207172780, адрес на управление: гр.

София, ул. Панайот Волов № 29, етаж 3, п.к. 1527, общ. Столична, обл. София (столица), чрез пълномощник А. Н. Б. - юрисконсулт, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 в негова полза срещу А. Н. Б. - юрисконсулт, срещу А.

Д. Д., **********, настоящ адрес: с. *** общ. Пазарджик, обл. Пазарджик за следните суми, претендирани като дължими по Договор за потребителски кредит № 7200312088338 /06.03.2024 г.: главница за периода от 25 юни 2024г. до 25 април 2026г. в размер на 255.18 евро, 555.30 евро договорна

(възнаградителна лихва) за периода 25.06.2024 г. - 31.07.2025 г. и 187.85 евро мораторна лихва за периода 25.06.2024 г.

- 21.04.2026 г. и отхвърля искането за присъждане на деловодни разноски в полза на заявителя.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в едноседмичен срок от съобщаването на заявителя, с частна жА..

УКАЗВА, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, на заявителя за възможността в 1-месечен срок, считано от влизане в сила на настоящото разпореждане, да предяви осъдителен иск срещу посочения длъжник по отношение на вземанията, за които съдът е отказал издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника, като довнесе дължимата държ.такса.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 3

4