Решение № 723 от 19.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 723 гр. Пловдив, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330105644 по описа за 2023 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.240 ЗЗД.

В исковата молба от „Изи Финанс” ЕООД против С. А. А. е направено искане за признаване за установена дължимостта на сумата от 76.92 лв., от които 62.50 лв. главница и 14.42 лв. договорна лихва за периода от 29.11.2022г. до 29.12.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на заповедното производство до пълното погасяване на дължимата сума. Твърди се, в исковата молба и уточняваща молба от 15.05.2023г., че на 08.07.2021 г. между „Изи Финанс“ ЕООД, като кредитодател и ответника, като кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № ****, при условията на ЗПФУР, като сумата от 1500 лв. била предадена на 09.07.2021г., по банков път. Съгласно чл.

4, ал. 3, т. 2 от договора за кредит вземането на главница в размер на 1500 лв. било разпределено на 24 вноски, всяка от които в размер на 62.50 лв., за периода 06.08.2021г. – 27.06.2023г., като с настоящия иск се претендира вноската за главница с падежна дата 29.12.2022г. В останалата част заявлението било оттеглено и сумите не се претендирали с исковата молба. Дължима била и договорна лихва, на основание чл.2, ал.1, т.3. Изложени са обстоятелства за проведено заповедно производство, като по ч.гр.дело № ****/2023г. длъжникът подал възражение, поради което се предявявали настоящите искове. С оглед изложеното моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски. С молба от 02.06.2023г. е заявено, че се оттегля претенцията за договорна лихва.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва същата.

Оспорва сключването на договора за кредит от разстояние. Счита, че договорът е нищожен поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.11, т.9 и т.10 ЗПК. С договорения лихвен процент от 40.05 % се нарушавали добрите нрави, надхвърляла повече от три пъти законната. Предвидената в чл.3 от договора неустойка в размер на 781.14 лв. била скрит добавък към възнаградителната лихва и като 1 такава следвало да бъде включена в ГЛП и ГПР, съгласно чл.19, ал.1 ЗПК. Поради невключването й, последният не съответствал на действително прилагания. Неустойката била загубила присъщата й обезщетителна и обезпечителна функция. Направено е искане за отхвърляне на предявения иск. Формулирано е възражение за прихващане между главницата по кредита в размер на 62.50 лв. със сумата от 1011.65 лв., представляваща получена в периода от 08.07.2021г. до 16.06.2023г., без правно основание от ищеца въз основа на нищожни договорни клаузи за възнаградителна лихва в размер на 294.86 лв. и неустойка в размер на 716.79 лв.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.дело № **** по описа на ПРС за 2023г. се установява, че е издадена заповед № **** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 17.03.2023г., по силата на която е разпоредено С. А. А. да заплати на „Изи Финанс“ ЕООД сумата от 540 лв., представляваща главница по договор за предоставяне на кредит от разстояние № **** от **** г., ведно със законна лихва за период от 28.02.2023г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 8.17 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 16.34 лв.

По делото е представен договор за предоставяне на кредит № **** от **** г., сключен между страните по делото, по силата на който е предоставен кредит в размер на 1500 лв., със срок на кредита 720 дни, фиксиран годишен лихвен процент – 40.15 % и годишен процент на разходите по кредита: 48.44 %.

Представени са Общи условия към договорите за предоставяне на кредит от „Изи Финанс“ ЕООД. Представена е водена между страните ел.кореспонденция.

Представено е преводно нареждане от 09.07.2021г. за преведена сума от 1500 лв. по договор за заем № **** , с наредител „Изи Финанс“ ООД и получател С. Л. А..

По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което сумата в размер на 1500 лв. е преведена на 09.07.2021г. по банкова сметка с титуляр С. Л. А., с основание за превода „Договор за заем номер ****“. По главницата има плащания в размер на 250 лв., на дати 31.08.2021г., 28.09.2021г., 29.11.2021г., 01.06.2022г. Главницата не е погасена изцяло, като не е погасена вноска с падежна дата 29.12.2022г. към датата на входиране на заявлението. Плащания за договорна лихва има в размер на 185.60 лв., като за периода 29.11.2022г. – 29.12.2022г. не е имало платена сума за договорна лихва. В ГПР е включена единствено договорната лихва. По договора ответницата е заплатила 185.60 лв. възнаградителна лихва, 45 лв. такса просрочие, 479.40 лв. неустойка. С уговорената в договора неустойка кредитът се оскъпява с 55.77 %.

Прието е заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза, според което в базата данни на ищцовото дружество фигурира потребител на име С. Л. А.. В раздел Документи по кредита се намират основните документи, те се генерират от системата на база попълнените лични данни от клиента и данните за кредита, въведени от него. В раздел История на статусите се намират всички етапи от заявката на кредита до окончателното погасяване на задължението и съответното закриване. След етапа „парите са преведени“ сумата по 2 договора е отпусната. От в. л. е възпроизведено на хартиен носител съдържанието на приложения компакт диск.

С определение от 17.08.2023г. производството по делото е прекратено в частта по предявения установителен иск за сумата от 14.42 лв. за периода от 29.11.2022г. до 29.12.2022г., поради оттеглянето му.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № **** по описа на Пловдивски районен съд за 2023г., че срещу издадената заповед № **** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 17.03.2023г. в срок е подадено възражение от длъжника по делото, като в рамките на дадения едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

С отговора на исковата молба са наведени възражения, че страните не се намират в облигационни отношения, че ответницата не е подписвала и потвърждавала сключването на договора, но съдът намира тези възражения за неоснователни, тъй като се опровергават от събрания доказателствен материал. От заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът възприема като компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, се установява, че между „Изи Финанс“ ООД и С. А. А. е възникнало облигационно правоотношение по договор за предоставяне на кредит № ***** от **** г., като ответницата фигурира като потребител в базата данни на ищеца. С оглед спецификата на въвеждане на данни в сайта в. л. е направило заключението, че потребителят е въвел съответните данни и е натиснал бутон за продължаване. На база попълнените лични данни от клиента и данните за кредита са генерирани от системата съответни документи. Вещото лице е възпроизвело на хартиен носител и съдържанието на представения компакт диск, от който се установява потвърждаването от страна на ответницата сключването на договора, при посочените в него пораметри. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът възприема като компетентно и обективно дадено се установява, че заемната сума в размер от 1500 лв. е преведена на дата 09.07.2021г. по банкова сметка, титуляр на която е ответникът. Договорът за заем е реален договор, който се счита сключен от момента на предаването на паричната сума, като с оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено, че заемната сума е предадена на кредитополучателя.

В договора за кредит е уговорено връщане на обща сума в размер на 2899.74 лв. при непредставяне на обезпечение. Фиксираният годишен лихвен процент е 40.15 %, годишният процент на разходите – 48.44 %.

В отговора на исковата молба са наведени и възражения за нищожност на договора, поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е сключен при неспазване нормите на чл.11, т.9 и т.10 ЗПК, във връзка с чл.22 ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК, договорът за кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, 3 изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая в процесния договор се явяват посочени само абсолютните стойности на ГПР, без ясно разписана методика на формирането му – кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 48.44 %, посочената годишна фиксирана лихва от 40.15 % е неясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. Съдът намира, че потребителят е бил поставен в невъзможност да разбере какъв е реалният процент на оскъпяване на кредита и дали посоченият в договора ГПР съответства на действителните разходи за кредитополучателя. Според настоящия състав клаузата за договорената възнаградителна лихва е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави. Лихвата надвишава както двукратния, така и трикратния размер на законната. Съдът възприема и изложените в отговора на исковата молба възражения за нищожност на клаузата за неустойка. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д.

№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./. В случая страните са уговорили клауза за задължаване на потребителя да осигури едно от следните обезпечения на кредитора в 3дневен срок от сключването на договора, като обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия /чл.3, ал.1 от договора/ - две физически лицапоръчители, всяко от които да представи служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с ищцовото дружество, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“, да подпише договор за поръчителство или банкова гаранция, със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до 4 претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.