Решение № 137 от 25.04.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. С.З., 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Антонина Д. Динева Николова като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело № 20235501000064 по описа за 2023 година

Обжалвано е решение № 1043/05.12.2022г., постановено по гр.д №1811/2022г. на Районен съд - С.З., с което „Е.” ЕАД е осъдено да заплати на „В.” ЕООД, сумата от 61, 42 лв., представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел.разпределителната мрежа до обект на средно напрежение ИЗВОД „РИЛА", ИТ № 2008237 - гр.К., за периода 01.05.2017г. до 31.05.2017г., по фактура № 8177642921/31.05.2017г., ведно със законната лихва считано от завеждане на иска - 10.05.2022г. до окончателното плащане, както и сумата от 870 лв., представляваща направени по делото разноски.

Въззивникът „Е.” ЕАД излага подробни съображения за неправилност на обжалваното решение. Направено е искане същото да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените от „В.“ ЕООД да бъдат отхвърлени изцяло. Няма искания по доказателствата. Претендират се разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък. В случай на отхвърляне на въззивната жалба е направено възражение за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер по-голям от еднократния, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

1

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „В.” ЕООД, с който се взема становище, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли същото да бъде оставено в сила. Не са направени доказателствени искания. Претендират се разноските по делото.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.

55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

Ищецът „В.” ЕООД моли съда да постанови решение, с което да осъди „Е.” ЕАД да заплати на сумата от 61,42 лева, представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на средно напрежение - ИЗВОД РИЛА - гр. К., с ИТ № 2008237, за периода 01.05.2017 г. - 31.05.2017 г., по фактура № 8177642921/31.05.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. Търсят и присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е представен писмен отговор, в който се оспорва изцяло исковата претенция като неоснователна.

По делото не се спори, че "Е." ЕАД притежава Лицензия за разпределение на електрическа енергия и осъществява дейност по снабдяване на потребителите с електрическа енергия. Крайните клиенти използват електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при публично известни общи условия, които се публикуват и влизат в сила за крайните клиенти без изрично писмено приемане.

Безспорно е също, че съгласно чл. 7, т. 1 от ОУ-013/10.05.2008 г., ответникът се е задължил да снабдява с електрическа енергия обектите на ищеца, няколко места на потребление /ИТН/, едно от които е процесното ИТН 2008237– извод РИЛА, гр. К.. Ищецът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се е задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2.

Страните не спорят също, че ищецът е собственик на ИЗВОД РИЛА– гр. К. и прилежащия му електропровод „Х.“, чрез който се захранвала Помпена станция „К.". Същите са собственост на дружеството от 29.12.1995 г., когато били включени в капитала на дружеството. Това обстоятелство е служебно известно на съда от други разгледани между същите страни 2 аналогични дела.

По делото е представено и прието като писмено доказателство писмо от 26.09.2008 г. от Е. до „В.“ ЕООД С.З. относно идентифициране на обекти на потребители, присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанциите. С това писмо ответникът Е. е поискал от ищеца „В.“ С.З. документи удостоверяващи собствеността на същия върху електропроводи, присъединени към електрически подстанции.

В отговор на писмото, ищецът е изпратил писмо с изх. № 1784/23.10.2008г., относно идентифициране на обекти, присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанциите, сред които обект, захранен от Подстанция Х. извод „Рила”. В писмото е посочено, че са приложени: извлечение от счетоводните книги на дружеството по сметка, относно счетоводните записвания на съоръжението; официална скица на ел. провода, актуализирана към момента.

Представено е писмо от „Е.С.О.“ ЕАД, в която заявява, че между ищеца и Е. ЕАД няма договори за присъединяване, достъп и пренос през електропреносна мрежа. По делото е представена молба от НЕК ЕАД, в която заявява, че правото на собственост върху далекопроводи и електрически уредби високо напрежение е преминало към Е. ЕАД през 2014 г., а правото на собственост върху далекопроводи и електрически уредби средно и ниско напрежение, ведно със съпътстващата документация е преминало към съответните електроразпределителни дружества.

Видно от заключението на съдебно - техническа експертиза, се установява, че през периода 01.05.2017г. - 31.05.2017г. измерването на потребената от ищеца ел.енергия за обект помпена станция ПС„К.” ИТ № 2008237 се е извършвало на ниво средно напрежение в закрито разпределително устройство /ЗРУ/ 20kV/400V в ел.подстанция „Х.” 110/20kV, собственост на Е. ЕАД. Тъй като електропровод „Х.” 20kV, изходящ от подстанция „Х.” собственост на ищеца през процесния период, границата на собствеността му са изводите на електропровод „Х.” в ЗРУ на подстанция „Х." на ниво средно напрежение или това е извод”Рила”. Ответникът е монтирал в ел.табло измервателна група на средно напрежение, включваща токови и напреженови трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите „Рила” 20kV на електропровод „Х.” в подстанция „Х." чрез обособяване на отделно поле „мерене" или в съществуваща килия. Вещото лице сочи също, че дължимите суми за достъп до електроразпределителната мрежа се формират, като определената при сключването на договора за електроснабдяване на процесния обект предоставена мощност, се умножи по броя на дните в календарния месец и по определената от КЕВР цена за достъп за процесния период. Тъй като електропровод „Х.” 20kV, изходящ от подстанция „Х.” е 3 собственост на ищеца през процесния период, то ищецът не дължи цена за достъп до електроразпределителната мрежа на Е. ЕР ЕАД. През процесния период Е. ЕР ЕАД няма никаква собствена електроразпределителна мрежа по цялата верига на електроснабдяване на процесния обект и не може да претендира за такса достъп до електроразпределителната мрежа.

Електроразпределително съоръжение в конкретния случай е електропроводът условно наречен „Х.“ в документите по делото, който тръгва от подстанция „Х.”, извод „Рила” и продължава до помпена станция „К.”.

Присъединителни съоръжения са: Извод „Рила” в подстанция „К.” който включва съответната килия в подстанцията прекъсвач, разединител за средно напрежение и приложените видове защити към същия извод „Рила”. По електропровод „Х.” се пренася ел.енергията за захранване на помпена станция „К.”, този електропровод е собственост на „В.” гр.С.З. и таксата за достъп до подстанция „Х.” е дължима като такса достъп до електропреносната мрежа, а не до електроразпределителната мрежа, същата такса е събрана и преведена на „Е.” ЕАД в дължимия размер по процесната фактура, а такса достъп до електроразпределителната мрежа на „Е.” ЕАД гр.П. не е дължима, тъй като по веригата на електрозахранване на помпена станция „К.”, „Е. ЕР“ЕАД - сега „Е.“ЕАД гр.П. няма собствена електроразпределителна мрежа, нито собствени електроразпределителни съоръжения.

Видно от заключението на изслушаната по делото съдебно икономическа експертиза, процесната фактура за общо 105 667,92лева е платена изцяло от ищеца на ответника «Е.» ЕАД - с платежно нареждане за 60 000 лева от 12.06.2017г. и платежно нареждане за 45 667, 92 лева - на 14.06.2017 г. Начислената във фактурата такса достъп до ел. разпределителна мрежа до обект ИЗВОД РИЛА-гр.К., ИТН 2008237, е 168.90лв., без ДДС.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел.енергия относно притежавания обект Електропровед Х. и обект с ИТ № 2008237 – ИЗВОД „РИЛА“ гр.К., който обект е присъединен към електропреносната система посредством Х. 20 kV. Обектите на ищеца са присъединени към електроразпределителната мрежа, собственост на „Е." ЕАД на ниво ниско напрежение. Безспорно установено по делото е, че присъединяването е извършено преди влизане в сила на Наредба № 6 от 9.06.2004 г., за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи.

Съгласно чл.

120, ал.1 от ЗЕ и чл. 27 от ОУ на Е., ел.енергията, 4 доставена на потребителите, се измерва със средства за търговско измерване собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на потребителя. Съгласно чл. 120 ал. 2 от ЗЕ, границата на собственост върху електрическите съоръжения и мястото на средствата за търговско измерване се определят съгласно изискванията на наредбата по чл.

116, ал. 7 и на правилата по чл. 83, ал. 1, т.6 /Правилата за измерване на количеството електрическа енергия/. Въз основа на чл.116, ал. 7 от ЗЕ е приета Наредба № 6/09.06.2004г. Съгласно чл. 29, ал. 4 от същата, когато електропровод, собственост на потребител, се присъединява към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтират в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие.

Съгласно чл.55 ал.1, пр. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. В тези случаи, в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а задължение на ответника е да установи, че е налице основание за получаването на сумата, респ. за задържането й.

Съгласно трайната съдебна практика / напр. Решение №227 от 11.02.2013г. по т.д. №1054/2011г. на ВКС/, дължимостта на цената за достъп и цената за пренос, заплащани от потребителя съгласно измереното количество на консумираната енергия, е пряко обвързана от спазването на установени от Правилата за измерване на количеството ел.енергия и договорите за продажба на ел.енергия изисквания. Тези цени отразяват разходите, които се отнасят към дейността по цялостното управление на електроенергийната система, като целта е при формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед специфичното предназначение на цената за достъп и цената за пренос като компоненти на цената на електрическа енергия, правомерното поставяне на средствата за търговско измерване, е от решаващо значение за дължимостта на същите – измерването в места, различни от уговорените между страните или от нормативно определените, не е основание за начисляване на цена за достъп и цена за пренос.

Цената за достъп до електроразпределителната мрежа и цената за 5 пренос по електроразпределителната мрежа отразяват разходите, които се отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната система, в т.ч. разходите, свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната разпределителна мрежа, като целта е при формирането им да бъде съобразен конкретният принос на всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед именно на това специфично предназначение на цената за достъп и цената за пренос, като компоненти на цената на електрическата енергия, правомерното поставяне на средствата за търговско измерване се явява от решаващо значение за дължимостта на същите.