Решение № 22625 от 10.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22625 гр. С., 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110124552 по описа за 2025 година

Производството е образувано по депозира от „.“ ЕАД срещу А. П. М., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно съединени установителен искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване спрямо ответника, че дължи на ищеца следните суми: сумата в размер на 2877.41 лева, представляваща незаплатена цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. за имот, находящ се в гр. С., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.02.2025 г. до окончателно изплащане; сумата в размер на 304.66 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 31.01.2025 г.; сумата в размер на 91.85 лева, представляваща незаплатена цена за услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.02.2025 г. до окончателно изплащане; сумата в размер на 19.71 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на лихвата за забава за периода от 16.07.2022 г. до 31.01.2025г върху цената на услугата дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ .г. по описа на СРС, 153 състав.

От името на ищеца се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в качеството му на собственик на процесния топлоснабден имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като тя не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни 1 вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като дължимите от ответника суми за исковия период не били заплатени. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия.

В срока по чл. 131 от ГПК от името на ответника е депозиран отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорва се ответникът да е потребител на топлинна енергия, като се подчертава, че за доказване притежаването на правото на собственост или на вещно право на ползване не достатъчно представянето на молба за вписване на възбрана върху имот, договор за учредяване на ипотека и т.н. Във връзка с това се поддържа, че вещните ползватели са задължени да заплащат потребената топлинна енергия. Като аргумент за недължимост на процесните суми е изтъкнато, че с влязло в сила решение на ВАС е отменена т.6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал.

1 от Наредба № ./12.03.2020г., поради което липсва валидна формула за изчисляване на потребената топлинна енергия. Оспорва се да е извършван реален отчет на потребеното количество топлинна енергия в имота, като по отношение на служебно начисленото количество е посочено, че същото има характер на неустойка. Твърди се, че ако е извършено приспадане или прихващане на суми от изравнителни сметки към други фактури, то е незаконосъобразно при липса на изрично съгласие на потребителя. Оспорва се и претенцията за лихва с аргумента че не са ангажирани доказателства за датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството ищец или по друг начин да е бил поставен ответника в забава. Излагат се и съображения относно приложението на чл. 33, ал. 2 Общите условия на ищеца. Като недължимо е оспорено и задължението за заплащане на цена за услугата дялово разпределение. С оглед изложеното се моли исковете да бъдат отхвърлени, а в полза на ответника да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „.“ ЕООД изразява становище по съществото на спор, като представя писмени доказателства.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасила претендираните вземания.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда 2 етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото не се спори и че ап. 8, находящ се гр.С., ул. „.“ № ., се намира в сграда, присъединена към абонатната станция, което се доказва и от представения по делото договор, сключен между етажните собственици и дружество за въвеждане на топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода.

Спорен между страните е обаче въпросът относно наличието на валидно облигационно отношение за продажба на топлинна енергия между тях през исковия период, доколкото са изложени подробни аргументи от името на ответника в депозирания от него отговор на исковата молба. Предвид това следва да бъде установено дали между страните е възникнало договорно отношение за продажба на топлинна енергия. Във връзка с това Софийски районен съд приема следното:

За установяване на обстоятелството, че през исковия период именно ответникът А. М. е бил собственик на топлоснабдения имот, от страна на ищеца е представен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредба за държавните имоти и по МПС № .г /л.109-110 от делото/, съгласно който ответникът А. М. е закупил апартамент ., ведомствен на ., находящ се в гр.С., ул. „.“ № ., в жилищен блок .. Не се спори, а и от представените удостоверение за наследници на . М.а изх. № 1509/27.09.2023г и данъчна декларация от 25.03.2024г, се установява, че към датата на придобИ.не на правото на собственост върху топлоснабденото жилище, ответникът е бил в брак с . М.а, починала на 22.09.2023г. Следователно, доколкото имотът е бил придобит от ответника и съпругата му по време на техния брак, то по аргумент от чл.19 СК /1985г/ същият е станал семейна имуществена общност, която е била прекратена с настъпването на смъртта на . М.а, в рамките на исковия период, т.е в периода от 01.05.2022г до 22.09.2023г имота е бил съсобствен между ответника и съпругата му в условията на СИО.

Видно от приетото по делото удостоверение за наследници на . М.а, след смъртта си на 22.09.2023г същата е оставила за свои законни наследници – съпруга си ответника А. М. и двете им деца. Предвид това съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН именно ответникът и двете му деца са придобили по наследство през 2023г. по 1/3 ид.ч от притежаваното от . М.а имущество, в това число и от притежавания от нея топлоснабден апартамент. С настъпване на смъртта на . М.а семейната имуществена общност със съпруга и е била прекратена, поради което следва да се приеме, че М.а към датата на смъртта си е притежавала 1/2 ид.ч от жилището, а останалата 1/2 ид.ч е останала собственост на ответника. Следователно ответникът и двете му деца са получили по наследство по 1/3 ид.ч от нейните 1/2 ид.ч или по 1/6 ид.ч от процесния имот. Ето защо съдът приема, че по делото е доказано безспорно при условията на пълно и главно доказване, че ответникът М. към 23.09.2023г е станал собственик на 4/6 ид.ч от топлоснабдения имот, а двете му деца са 3 придобили по 1/6 ид.ч по наследство.

Същевременно съгласно действащата към 1993, когато ответникът и съпругата му са станали собственици на имота, уредба - чл. 5 от Наредба № 1 за ползване на топлинна енергия /отм./., а и приетата в последствие разпоредба на чл. 106а, ал. 4 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност /отм./ потребители на топлинна енергия са собствениците и титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдените имоти.

Аналогична е и уредбата при действието на Закона за енергетиката, където е дадена дефиницията в § 1, т. 42 /отм./ ДР на ЗЕ, според която „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лице-собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Подобна е и дефиницията за клиент на топлинна енергия, разписана в чл. 153, ал. 1 ЗЕ /Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ - редакцията действаща към спорния период.

Ето защо и при липса на спор относно това, че съпрузите М.и са живеели заедно, настоящият състав приема, че през периода от 01.05.2022г до 22.09.2023г за всички разходи за покрИ.не на семейните нужди ответникът и съпругата му са отговаряли солидарно по аргумент от чл. 32, ал. 2 СК, съгласно която разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи и з а задължения, които единият или двамата съпрузи са поели за нужди на семейството, те отговарят солидарно. Разходите за топлинна енергия безспорно представляват такИ. засягащи семейните нужди. Ето защо ответникът М. отговаря солидарно със съпругата си за задълженията към ищеца за доставена топлинна енергия в имот, възникнала до прекратяването на брака им със смъртта на М.а. Поради това ищцовото дружество има право да претендира от ответникът М. заплащане на цената на доставената до имота по време на брака му с М.а топлинна енергия в пълен размер, защото той е отговарял солидарно с нея за цялата стойност на задълженията.

За периода след смъртта на . М.а обаче ответникът не може да отговаря за всички задължения, доколкото по делото е установено, че считано от 23.09.2023г, той притежава само 4/6 ид.ч от топлоснабдения имот, като липсва основание да отговаря за заплащане на топлинната енергия солидарно с останалите съсобственици. Същевременно не са ангажирани доказателства само ответникът М. да е заявил изрично писмено пред ищцовото дружество, че желае на негово име да бъде открита партидата за целия имот.

Ето защо настоящият състав приема, че ответникът се явява материално легитимиран да отговаря за заплащането на потребената през период 01.05.2022г до 22.09.2023г. топлинна енергия в процесния имот в пълен обем, а за периода от 23.09.2023г до 30.04.2024г. само за 4/6 от потребената топлинна енергия, тъй като в качеството си на собственик на топлоснабден имот е придобил и качеството потребител на топлинна енергия. ПридобИ.йки качеството потребители на топлинна енергия ответникът е обвързан с общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени 4 от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. Следователно, писмена форма на договор не е необходима, достатъчно е общите условия да са влезли в сила, а това обстоятелство не се оспорва от ответника. По делото не е установено и ответникът М. да е упражнил правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ срещу Общите условия, действали към процесния период. Ето защо следва да се приемат за неоснователни възраженията на ответника, че не съществува облигационна връзка между него и „.“ ЕАД, тъй като между тях не бил сключен писмен договор.