Решение № 14180 от 21.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14180 гр. София, 21.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20231110105321 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Предявени са искове с правно основание чл. 9 от ЗПК, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че Л. Г. Л. дължи на „А.с.в.“ ЕАД сумата 871,89 лева за главница по Договор за кредит № 2309111 от 15.11.2020 г., сумата 179,16 лева за договорна лихва за периода от 10.02.2021 г. до 10.12.2021 г., сумата 175,10 лева за мораторна лихва за период от 11.02.2021 г. до 03.10.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата от 04.10.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №53868/2022 г. по описа на СРС. Ищецът твърди, че вземането произтича от следните обстоятелства: на 15.11.2020 г. между длъжника и „К.“ ЕАД е сключен договор за кредит. За обезпечение на вземанията по договора е сключен договор за поръчителство между длъжника и „А.Т.т“ ЕООД, което дружеството се задължило срещу възнаграждение да отговаря като поръчител за задълженията на длъжника по договора за кредит; сключен и договор за поръчителство между кредитора и А.Т.т ЕООД. Длъжникът не изпълнил задължението си за плащане по договора за кредит в срок и „К.“ ЕАД е изпратило искане до поръчителя „А.Т.т“ ЕООД за плащане на дължимите по договора за кредит суми.

Пръчителят е платил задълженията за главница, възнаградителна лихва, мораторна лихва. С извършване на плащането поръчителят встъпил в правата на удовлетворения кредитор. С договор за цесия от 15.03.2022 г. „А.Т.т“ ЕООД прехвърлят всички свои вземания, които има към длъжника на новия кредитор „А.с.в.“ ЕАД, за което длъжника е уведомен.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че вземането на „А.Т.т“ ЕООД, действало като поръчител, не е възникнало поради недействителност на договора за поръчителство, като сключен в противоречие със ЗПК и ЗЗП, за което излага подробни съображения, вкл. че договора за кредит е сключен в нарушение на чл. 10, ал.1, чл.

11, ал. 1, т. 9а, т. 11, т. 20, 23, 24 от ЗПК. Сочи, че поръчителят е дъщерно дружество на заемодателя, а с оглед на паричното задължение към поръчителя, то ГПР по договора за кредит не отразява пълно разходите по кредита. Евентуално, намира за неравноправна/нищожна клаузата от договора за заем, предвиждаща предоставяне на обезпечение по договора за заем, в т.ч. сключване на договор за поръчителство. Оспорва твърдението, че поръчителят е заплатил суми в изпълнение на договора за заем; договора за 1 цесия да има транслативен ефект, доколкото не е възникнало правото на парично вземане по договора за заем и поръчителство. Оспорва получаване на заемната сума и настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, както и надлежно уведомяване за извършената цесия.

Оспорва начисления лихвен процент като неправомерно завишен и в противоречие с добрите нрави. В срока по чл. 414 от ГПК навежда възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти, с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч. гр. дело № 53868/2022 г. по описа на СРС се установява, че на 04.10.2022 г. ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника. Със заповед за изпълнение на парично задължение е разпоредено Л. Г. Л. да заплати паричните вземания, предмет на исковата претенция.

Ищецът обосновава правния си интерес за предявяване на исковите претенции с твърдения, че е придобил процесните вземания по силата на договор за цесия от „А.Т.т“ ЕООД. В тази връзка ответната страна е релевирала възражения относно действителността на прехвърлените вземания. Ето защо на първо място следва да бъде разгледан въпросът относно надлежно осъществено прехвърляне на същите. Ищецът представя неподписан Договор за потребителски кредит № 2309111/15.11.2020 г., ведно с погасителен план и Общи условия, видно от съдържанието на които е обективирана воля за сключване на договор за заем при Общи условия, по силата на който „К.“ ЕАД, в качеството на кредитодател предоставя на Л. Г. Л., в качеството на кредитополучател заемната сума в размер на 1000,00 лв., платима в срок до 10.12.2021 г. на 13 равни месечни погасителни вноски от по 95,55 лв. всяка, при уговорен лихвен процент – 39,02%, ГПР – 46,81% и общ размер на всички плащания - 1242,15 лв. Съгласно клаузите на чл. 4, ал. 1 от договора и чл.

1 от раздел III ОУ, с депозиране на Заявление пред кредитора, с което кредитополучателят кандидатства за кредит, като подава същото на уеб страницата на дружеството или по телефон, последният може да изрази воля за обезпечаване изпълнението на задълженията си чрез осигуряване на банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на заявлението или чрез сключване на договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението, като в ОУ се съдържа клауза с идентично съдържание. Предвижда се, че в случай, че кредитополучателят подаде заявление, с което заявява желание да предостави обезпечение, срокът за разглеждане на последното е 24 часа от предоставяне на обезпечението, докато видно от чл. 4, ал.3 от договора, в обратната хипотеза е уговорен срок за разглеждане на заявлението от 14 дни от подаването. Като последица от непредоставяне на обезпечение е предвидено неодобряване на заявлението от кредитора, съответно непораждане на действие на договора. В тази връзка, чл. 3 от раздел V от ОУ изрично урежда началният момент на влизане в сила на договора, а именно получаване на уведомление за одобрение от кредитора.

По делото е приет договор за предоставяне на поръчителство от 15.11.2020 г., ведно с Приложение №1, сключен между Л. Г. Л. и „А.Т.т“ ЕООД, от предметното съдържание на който се установява, че дружеството е поело задължение да сключи с „К.“ ЕАД договор за поръчителство за обезпечаване изпълнението на задълженията на Л. Л., произтичащи от договора за кредит в размер на 1000 лв., предоставен му от „К.“ ЕАД. За длъжника е уговорено насрещно задължение за заплащане на възнаграждение на „А.Т.т“ ЕООД в размер на по 74,37 лв. на месец за периода на действие на договора за кредит, дължимо на падежа на всяка от погасителните вноски, определен с погасителния план, което възнаграждение „К.“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя, съгласно чл. 8, ал. 5 от договора. В изпълнение на задължението си по чл. 1, ал.1 от договора за предоставяне на поръчителство „А.Т.т“ ЕООД е сключило договор за поръчителство от 15.11.2020 г. с „К.“ ЕАД.

Предвид клаузата на чл.1, ал.1 от ОУ, съдът намира, че процесните съглашения имат характера на договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние, поради което правата и задълженията, произтичащи от същите се регулират от нормите на ЗПФУР и 2

ЗЕДЕУ. Следва да се съобрази, че съгласно чл. 3, ал.1 ЗЕДЕУУ електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), а именно всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудиовизуален запис. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис, но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен – арг. чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУ. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ, ако се касае за частен, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 189 ГПК). С оглед на това съдът намира, че събраните по делото писмени доказателства, а именно гореописаните договори, ведно с приложенията към тях представляват електронен документи, възпроизведени на хартиен носител. В случая не се твърди и не се установява същите да са подписани с квалифициран или обикновен електронен подпис. Поради това представените писмени доказателства представляват неподписани частни документи, които не обвързват съда с нито с материална, нито с формална доказателствена сила. В този случай съдът следва да цени същия по вътрешно убеждение съвкупно с останалия доказателствен материал. Ето защо, доколкото по отношение на авторството на процесните документи не са наведени оспорвания от ответната страна и предвид заключението на изслушаната по делото съдебна счетоводна експертиза, което преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, от което се установява, че заемните средства са усвоени от ответника на 15.11.2020 г., съдът намира, че между ответника и „К.“ ЕАД е налице облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, сключен от разстояние, като изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУ са изпълнени. Нещо повече, с оглед на това, че кредитополучателят има качеството „потребител“ съобразно дефиницията на пар.13, т.1 от ДР ЗПК, процесното правоотношение попада в регулационното поле на ЗПК и ЗЗП. В тази връзка чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК предвижда като задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит посочването на годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. В случая, видно от Приложение №1 към договора, това законово изискване формално е удовлетворено. Независимо от това, при анализа на цялото съдържание на същия съвкупно с останалите съглашения между ответника, кредитора и поръчителя, съдът намира, че така посочените като абсолютни стойности ГПР и обща сума, дължима от потребителя, не отговарят на действителните такива по следните съображения: съгласно чл.

19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като нормата на чл. 19, ал.4 от ЗПК ограничава максималния му размер до пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно легалната дефиниция на „общ разход по кредита“, същия включва всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. При съобразяване клаузите на чл. 4, ал.1 и 2 от процесния договор за 3 кредит съдът намира, че разход по кредита, представлява и дължимото от потребителя на поръчителя възнаграждение за предоставяне на поръчителство. Независимо, че чл. 4, ал.1 от договора, идентичен с чл. 12, раздел III от ОУ, регламентират само възможност за потребителя да обезпечи изпълнението на задълженията си по кредита посредством банкова гаранция или поръчителство, непредоставянето на тези обезпечения е санкционирано с отказ от страна на кредитора да предостави искания кредит – по арг. чл. 4, ал.2 от договора. Ето защо, съдът намира, че предоставянето на кредит от „К.“ ЕАД е безспорно обусловено от предоставяне на обезпечение от страна на кредитополучателя, съобразно предварително определените от кредитора условия, в т.ч. относно срока за осигуряването му и личността на поръчителя. Освен това, ищецът изрично признава в депозираната от него искова молба, че процесният договор за предоставяне на поръчителство, уреждащ именно задължението за заплащане на възнаграждение за поръчителя, е сключен тъкмо във връзка с кредитното правоотношение на ответника с „К.“ ЕАД. Нещо повече, такава връзка безспорно се установява от съдържанието на процесния договор за предоставяне на поръчителство и при съобразяване датите на сключване на всяко от съглашенията, които са идентични – 15.11.2020 г.