Определение № 2473 от 26.09.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2473 гр. София, 26.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20241000501355 по описа за 2024 година

Подадена е молба с вх.№ 19915/22.07.2025 г. (по регистратурата на САС) по член 248,ал.1 от ГПК от въззиваемите В. Р. И. и М. Р. М. от град София чрез пълномощника им – адвокат А. М. - за изменение на въззивното решение № 811 от 12.06.2025 г. в частта относно разноските за присъденото в негова полза адвокатско възнаграждение по член 38,ал.2 от ЗА за двете инстанционни производства.

В молбата се поддържа, че е допусната грешка при изчисляването на дължимите възнаграждения на база размера по член 7,ал.2,т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 за възнаграждения за адвокатска работа ( изменено заглавие ) и уважената част от исковете. Те се равняват на 1 006,50 лева за първоинстанционното производство и в половин размер - 503,25 лева - за въззивното производство, вместо присъдените по – ниски по размер суми .

В срока по член 248,ал.2 от ГПК насрещната страна „ ЗАД Армеец“ АД, град София отговаря чрез пълномощника си – юрисконсулт В. К., че молбата е неоснователна, тъй като според тълкуването в решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22 г., приложимо към настоящия случай, Наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения не обвързва съда, той определя възнаграждението съобразно фактическата и правната сложност на делото и извършената от адвоката работа.

1

Молбата по член 248,ал.1 от ГПК е подадена от процесуално легитимирани лица, в полза на чийто пълномощник е присъдено адвокатско възнаграждение при условията на член 38,ал.2 от ЗА в служебно определен размер , при спазване на срока по член 248,ал.1 от ГПК, считан от 23.06.2025 г. и изтекъл на 23.07.2025 г.

Според задължителното тълкуване на СЕС в решение от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22 г., въведеният с правилото на член 38, ал.2 от ЗА праг на разноските за адвокатско възнаграждение – в размер не по – нисък от минималния, определен в Наредба № 1/2004 г., следва да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед целта по смисъла на член 101, параграф 1 от ДФЕС. Макар при преценката на адвокатското възнаграждение, което осъдената за разноски страна дължи на адвоката, осъществил в полза на насрещната страна безплатно адвокатска защита при условията на член 38,ал.2 от ЗА съдът да не е обвързан от посочените в НМРАВ минимални размери на адвокатските възнаграждения, те могат да служат като ориентир.

Наред с него съдът съобразява вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правната сложност на делото.

Пълномощникът на съищците, ангажиран при условията на член 38, ал.1,т.2 от ЗА, е осъществил в първоинстанционното производство защита относно материален интерес от 30 000 лева - по искове по член 432,ал.1 от КЗ, а във въззивното производство, образувано по жалба на ответника - защита относно материален интерес от 10 000 лева – относно уважаване на исковете за по 10 000 лева, като въззивният съд ги е намерил за основателни до размерите от по 5 000 лева. Следователно един от критериите за определяне на дължимото по член 38,ал.2 от ЗА – размерът на възнаграждението по Наредбата - е различен - по член 7,ал.2,т.4 и по член 7,ал.2,т.2 .

Доколкото обаче СГС е приел, че дължимото възнаграждение е едно (за един иск, с оглед еднотипната защита) и е в размер на 2 180 лева с ДДС, то при промяната на изхода от спора, въззивният съд е следвало да го намали до 1 090 лева , вместо на 508, 33 лева . За въззивното производство дължимото на адвоката възнаграждение, изчислено според член 7,ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. ( в последна редакция ) и по съразмерност в размер на 245 лева .

Грешка в определянето му не е допусната . С оглед гореизложеното САС 2 изменя въззивното решение, като в резултат увеличава възнаграждението за първоинстанционното производство от 508,33 лева на 1 006,50 лева според искането по член 248,ал.1 от ГПК и оставя без уважение молбата в останалата й част .

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ въззивно решение № № 811 от 12.06.2025 г. по в.гр.д.№ 1355/2024 г. в частта относно разноските като

ОТМЕНЯ решение № 1175 от дата 29.02.2024 г. на СГС, ГО I - 11 състав по гр.д.№ 9675/2022 г. в частта, с която ЗАД „ Армеец“ АД, град София е осъдено да заплати на адвокат А. Е. М. от град София адвокатско възнаграждение по член 38,ал.2 от ЗА над размера от 1 006,50 лева до 2 180 лева и го ПОТВЪРЖДАВА в частта, с която ЗАД „ Армеец“ АД, град София е осъдено да заплати на адвокат А. Е. М. от град София адвокатско възнаграждение по член 38,ал.2 от ЗА в размер на 1 006, 50 ( хиляда и шест лева и петдесет стотинки ) лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ с вх.№ 19915/22.07.2025 г. ( по регистратурата на САС ) по член 248,ал.1 от ГПК на В. Р. И. и М. Р. М. от град София чрез пълномощника - адвокат А. М.- в останалата част - за изменение на въззивното решение относно разноските под формата на адвокатско възнаграждение по член 38,ал.2 от ЗА за въззивното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3