Решение № 1710 от 17.11.2021, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1642/2021
- Вид
- Решение № 1710
- Подписан
- 17.11.2021
- В сила
- 18.01.2023
- Състав
- Ирена Николова Петкова, Наталия Неделчева, мл.с. Симона Радославова Донева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 344, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, пр.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.29 · Закон за задълженията и договорите
- чл.42 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 44 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 14 · Закон за наследството
- чл. 16 · Закон за наследството
- чл. 16, ал.1 · Закон за наследството
- чл. 16, ал.2 · Закон за наследството
- чл. 19 · Закон за наследството
- чл. 19, ал.1 · Закон за наследството
- чл. 30, ал.1 · Закон за наследството
- чл. 38 - чл. 41 · Закон за наследството
- чл.38, ал.1 · Закон за наследството
- чл.39 · Закон за наследството
- чл. 38 - чл. 41 · Закон за наследството
- чл. 38 - чл. 41 · Закон за наследството
- чл. 41, ал.1 · Закон за наследството
- чл.42, б. "в" · Закон за наследството
- чл. 41, ал. 1 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1710 гр. Варна, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседА.е на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Ирена Н. Петкова
Членове:
Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско дело № 20213100501642 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на М. ЕМ. ХР., ЕГН ********** и М. ЕМ. Д., ЕГН ********** срещу решение №261189/05.04.2021г., постановено по гр. дело №4542/2019г. по описа на ВРС, само в частта, относно определените квоти, евентуално лица, като молят да бъде отменено като вместо него бъде постановено друго, по силата на което се допусне делбата при квоти 1/6 за двете ищци и една шеста за първата ответница, три шести - за втората. Евентуално –молят да се приеме, че съделители са само двете ищци и преживялата съпруга, като бъде изключено от делбата дружеството. Считат, че фактите по делото са правилно установени, но въз основа на тях съдът е направил грешни правни изводи.
Оспорват изводите на първ. съд досежно обявеното завещА.е, вписано на 12/03/2019 год., с рег.№ 5434, дв.вх. регистър № 5391/12/03/2019 год., акт 2, том 110/2019 год., с което общият наследодател Е.Гл. завещава за след смъртта си описА.ят хотелски комплекс на ответницата. Жалбоподателите изразяват несъгласието си, че саморъчното завещА.е е универсално, а не частно такова. Считат, че изводът е произволен и немотивиран. При положение, че се е установило наличието и на други вещи -недвижим и движими с незначителна стойност и предназначение, то даденото тълкуване на волеизявлението на наследодателя е неточно. Самото посочване на имота не прави завещА.ето частно, но волята на наследодателя, а и нескончаемите усилия на преживялата съпруга, са в „спасяване" на този имот, което се 1 установява и от последващата сделка по покупко-продажбата, в която са „жертвА." средства за нотариални, общински и държавни такси. Считат, че това завещА.е е отменено, на основА.е чл.38, ал.1 ЗН, вр. чл.39 ЗН, чрез изрично изявление в нотариален акт. ЗавещА.ето представлява едностранен формален акт, с който едно лице се разпорежда със своето имущество за след смъртта си. Поради това, че завещА.ето не поражда действие в момента на съставянето му, а при откриване на наследството, законът дава свобода на завещателя при промяна на волята, да отмени съставеното завещА.е и да остави имуществото си на наследниците по закон, или да се разпореди с ново завещА.е. Отмяната на завещА.ето може да стане изрично, мълчаливо или чрез преработване на вещта, а специално за частното завещателно разпореждане - при отчуждаване на вещта /чл. 38 - чл. 41 ЗН/. Позовават се на чл. 41, ал.1 ЗН, според който отчуждението изцяло или отчасти на една завещана вещ отменя завета относно това, което е отчуждено, дори и когато вещта бъде отново придобита от завещателя или когато отчуждението бъде унищожено по други причини, а не поради порок в съгласието. Излагат, че волята на наследодателя е била "А.-М[1]А.Г." ЕООД, ЕИК 201191852 да придобие всички права върху имота. Именно по тази причина завещА.ето следва да се счита ОТМЕНЕНО. Дружеството е трето лице, което формално няма общо с физическото лице и в нотариалния акт е записано, че са плащА. пари като цена. Ето защо и само въз основа на цялостното разпореждане с тази вещ, то завещА.ето следва да се счита отменено. По изложените съображения считат, че делбата следва да се допусне между двете дъщери на наследодателя, при квоти за тях от по 1/6, а по отношение на другия съделител, който следва да бъде дружеството, което е придобило имота с покупко-продажба, или ако се приеме, че цялата продажба е нищожна, каквито са и твърденията на останалите съделители, то следва да се изключи дружеството от делбата, а имотът да се подели между ищците и А.Г. като наследник по закон и като съсобственик въз основа на покупко-продажба и приращение на имота и сградите. Ако съдът чете, че е на лице завет, то жалбоподателките, твърдят, че той е нищожен, тъй като завещателното разпореждане е противно на закона, на обществения ред и на добрите нрави, правно основА.е за нищожност съгласно чл.42, б. „в" от ЗН. Ако все пак съдът приеме, че документът е универсално завещА.е и валидно е породило действие, то излагат, че според чл. 14 от Закона за наследството, всеки може чрез завещА.е да се разпорежда с цялото си имущество, без обаче да накърнява чрез него или пък чрез дарение запазената част на определена категории наследници - това са родителите възходящи от първа степен, децата и внуците. В случай, че наследодателят се разпореди с повече от разполагаемата част, всеки от наследниците със запазена част, призован към наследяване, има право да иска намаляването им до размера на запазената му част. Твърдят, че своевременно са направили искане в тази насока. Тъй като със завещА.ето, наследодателят е нарушил тяхната запазена част, то правят искане съдът да я възстанови, като отмени завещателното разпореждане до 2 размера на разполагаемата част. Следва да се има предвид, че А. Г. като физическо лице, е предпочела да не атакува правно сделката, поради което следва да се приеме, че тя желае да притежава дялове собственост в имота само като собственик на капитала на юридическо лице, но не и като физическо лице. Молят съдът да постанови решение в искА.я от смисъл.
Въззиваемите стрА. АН. Д. ГЛ. и „А.-М.А. Г.“ ЕООД са депозирали писмен отговор, в който излагат становище за неоснователност на въззивната жалба. Считат, че оспореното завещА.е не е нищожно, тъй като не са налице предпоставките по чл. 42“в“ от ЗН. Излагат, че отчуждаването на една отделна вещ или имот от имуществото на завещателя не отменя универсалното завещА.е, което може да бъде отменено само чрез способите по чл. 38-39 ЗН в предвидената за тях форма. Договорът за продажба, обективиран в НА 122/2013г. не съдържа клауза, насочена към отмяна на извършеното през 2005г. завещателно разпореждане от Е.Гл., поради което въпросът за неговата отмяна с последващо разпореждане може да стои само при определяне на завещателното разпореждане на наследодателя от 25.10.2005г. като частично. На следващо място твърдят, че определянето на завещателното разпореждане като общо по см. на чл. 16, ал.1 ЗН е правилно и следва преди всичко от изразената в завещА.ето воля на завещателя. Считат, че оплакването за неправилно определяне на съделителителите и квотите е бланкетно. Доколкото липсват конкретни доводи срещу участието на някой от съделителите или по отношение на размер на дяловете. Излагат, че първ. съд е зачел влязлото в сила решение на ВАпС по в.т. дело №341/2016г., с което извършената от Емил и Ан. Гл.и продажба от 12.07.2013г. е обявена за нищожна до размера на 1/3 ид. част от продадените имоти, като купувачът „А.-М.А. Г.“ ЕООД е запазил правата си върху 2/3 ид. част от имот. В откритото наследство на Е.Гл. е включен делът му от СИО върху процесните имоти, прекратена с негова смърт на 03.01.2014г., или 1/6 ид. част от същите, по отношение на която е извършено намалението на запазените части от ¼ ид. част за всяка от ищците. В заключение се моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и необоснована, а първоинстанционното решение –потвърдено като правилно, както и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът, след преценка на събрА.те доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, и предметните предели на въззивното производство, очертА. с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е за делба във фазата на допускането.
Образувано е по иск, предявен на М. ЕМ. ХР., и М. ЕМ. Д., ЕГН ********** срещу АН. Д. ГЛ. ЕГН ********** и „А.-М-А.Г.“ ЕООД, ЕИК 201191852, със седалище и адрес на управление: **********, за делба на поземлен имот, с идентификатор ***, стар номер № 000202, целият с площ от 9.815 дка, находящ се в землището на с. Новаково, ЕКАТТЕ 51826, 3 общ. Аксаково, обл. Варна, кадастрална единица № 563, по плана за възстановяване на земи и гори от горския фонд, категория на земята при неполивни условия - девета, в м-ст „Пещерите“ /по първичен документ за собственост „Батова“, с. Новаково/, ведно с всички трайни подобрения и насаждения в имота, както и построените в имота: комплекс „Емона“, включващ: мотел-механа „Емона“, с идентификатор: *** и застроена площ 103,81 кв.м /по първичен документ за собственост/, а по скица - 129 кв.м, състоящ се от търговска част, кухненски блок, сА.тарен възел, подготвителна зала, шубер за готова продукция, ведно със склад към него с площ от 29,43 кв.м /по първичен документ за собственост/; хотелска част, със застроена площ от 155,86 кв.м /по първичен документ за собственост/, а по скица - 133 кв.м и идентификатор ***, състояща се от седем стаи и два сА.тарни възела, както и жилищна сграда-еднофамилна с ид. ***, с площ от 56 кв.м, на два етажа; селскостопанска сграда с ид. ***, с площ от 46 кв.м на един етаж; селскостопанска сграда с ид. ***, с площ от 21 кв.м; селскостопанска сграда с ид.
***, с площ 39 от кв.м. Ищците излагат, че са дъщери на Е.Ив.Гл.
ЕГН **********, б.ж. на гр. Варна, починал на **********., а ответницата по делбата - АН. Д. ГЛ. е негова преживяла съпруга. Твърдят, че делбените имоти са придобити от АН. Д. ГЛ. по време на брака с Е.Ив.Гл., сключен на 07.11.1990 г., чрез две последователни сделки -договор за покупко-продажба, сключен с „Кооперативен съюз“, гр. Варна, вписан в регистъра на кооперациите № 4 под № 4 том.9, стр.14, ф.д. 8804/1992 г. по описа на ВОС, обективиран в нотариален акт /НА/ за покупко-продажба на недвижим имот № 129, т. III, рег.№ 5595, д. № 406 от 2001 го. на нотариус А.Г. – рег.№ 194 на НК, вписан с вх.р. № 7136 от 12.06.2001 г., акт № 76, т. XX, д. № 4613 на СВп-Варна и договор за покупко-продажба на недвижим имот № 231/19.05.2005 г., сключен с Национално управление по горите, Булстат 121486802, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христо Ботев“ №55, който договор е вписан в СВп - Варна на 30.05.2005 г., том VIII, № 261 и вх. рег. 12720. Считат, че по силата на законовата презумпция на чл.
19 СК /отм./, техният баща е придобил ½ идеална част от описА.те имоти в режим на СИО, прекратена със смъртта му. Ответното дружество, от своя страна придобива заявените за делба имоти по силата на договор за покупкопродажба, обективиран в нотариален акт № 122, том I, peг. № № 6751 от 2013 г., на нотариус № 116 на НК, вписан с вх.рег. № 15752, акт. № ХХ, т. XLI, дело №8448 от 15.07.2012 г. на СВп - Варна. С влязло в сила решение по в.т.дело №341/2016г. по описа на Варненски апелативен съд този договор за продажба е обявен за нищожен за размера до 1/6 ид.ч. от имота за всяка от ищците М. ЕМ. ХР. и М. ЕМ. Д., поради накърняване на добрите нрави, на основА.е чл. 26, ал. 1, пр.3 ЗЗД, съобразно наследствените права на двете ищци или общо до размер от 1/3 от предмета на сделката. Със саморъчно завещА.е на общия наследодател, обявено на 05.08.2014г., с peг. № 4876/05.08.2014г., дело № 14/2015г. вписано на 12/03/2019г. Е.Гл. завещава за 4 след смъртта си описА.я хотелски комплекс на ответницата. Ищците оспорват описаното по-горе завещА.е, като на първо място го считат за отменено, на основА.е чл. 38, ал.1 ЗН, вр. чл.39 ЗН, чрез изрично изявление в нотариален акт. В условия на евентуалност излагат довод, че завещателното разпореждане е нищожно, като противоречащо на закона, на обществения ред и на добрите нрави, съгласно чл. 42, б. „в“ ЗН. Наред с това твърдят наличието на относителна симулация при продажбата на имотите, с цел да се прикрие друг вид разпореждане. Излагат и съображения за нееквивалентност на престациите по договора и липса на реално заплащане на продажната цена.
На следващо място, евентуално ако се приеме, че това завещА.е е валидно и е породило действие, правят възражения за възстановяване на запазената за всяка от двете ищци част от наследството на баща им. С оглед изложеното, молят да бъде допусната делба на двата имота между съделителите, при установени по делото квоти, съобразно направените възражения.
Разпечатката съдържа 17 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a7e636bc-0c1f-46b2-9323-cd23f4c6ed57