Решение № 1284 от 19.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1284 гр. Пловдив, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20245330115526 по описа за 2024 година

Образувано е по предявен от Г. Г. Б. против „Фератум България“ ЕООД установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № *****/27.06.2022 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК.

При условията на евентуалност е предявен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за приемане в отношенията между страните, че клаузата на чл. 5 от Договор за потребителски кредит № *****/27.06.2022 г. е недействителна на основание чл. 143, ал. 1, т. 9 ЗЗП и чл. 10, ал. 2, чл. 10 а, ал.

4 и чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК.

Ищцата твърди, че между него и „Фератум България“ ЕООД е сключен Договор за потребителски кредит № *****/27.06.2022 г., по силата на който в полза на ищцата била предоставена сумата от 800 лв. срещу насрещното му задължение да върне сумата в срок от 1 месец. Твърди, че в договора е установен годишен процент на разходите от 49, 66 %. Сочи, че в клаузата на чл. 5 от Договора е установено задължение за потребителя за сключване на договор за поръчителство с “Ferratum Bank” в полза на ответника – кредитор. Твърди, че в договора за потребителски кредит не е посочен какъв е размера на възнаграждението за предоставяне на гаранция, като след като е усвоил кредита в размер на сумата от 800 лв. ищецът установил, че освен заемната сума е начислена и такса за поръчителство – 1 услуга, предоставена от партньор на „Фератум България“ ЕООД, в размер на сумата от 400 лв. Излага съображения за недействителност на договора за кредит, тъй като дължимите вноски по договора за поръчителство не са посочени в договора за кредит, като не е посочено, че сключването на договора за поръчителство представлява задължително условие за сключване на договора за кредит. Сочи, че в разпоредбата на чл. 5.3 от Общите условия е установено, че сключване на договора за поръчителство представлява възможност за повишаване на кредитоспособността и вероятността за одобряване на кредита. Твърди, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 10 ЗПК, тъй като не е подписан нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис. Сочи, че не е подписвал и договор за поръчителство. Позовава се на допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора не е посочена методиката за определяне на годишния процент на разходите, като не става ясно какви компоненти са включени в годишния процент на разходите и дали при определянето му е съобразено задължението за заплащане на възнаграждение за поръчителство, която представлява разход по кредита. Счита, че с включване на задължението за заплащане на възнаграждение за поръчителство в годишния процент на разходите ще се достигне до нарушаване на ограничението, установено в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че действителният годишен процент на разходите е в размер над 70 % Твърди, че поради невключване на задължението за заплащане на възнаграждение за поръчителство в годишния процент на разходите по кредита, посоченият в договор процент не съответства на действително приложения. Сочи, че договорът за кредит е недействителен, тъй като съдържащата се в него клауза за предоставяне на банкова гаранция не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора. Излага съображения за недействителност на клаузата на чл. 5 от Договора, поради нейната неравноправност по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 9 ЗЗП и на основание чл.

10,ал. 2,чл. 10а, ал. 4 ЗПК и чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск, като при евентуалното му отхвърляне се моли за уважаване на предявения при условията на евентуалност иск.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Фератум България“ ЕООД, е депозирал отговор на исковата молба, в който излага подробни съображения за нейната неоснователност. Твърди, че предоставянето на поръчителство не представлява условие за сключване на договора за кредит, доколкото при кандидатстване за сключване на договор всеки потребител разполага с възможност да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора, или да посочи поръчител, избран от него.

Счита, че исковете са недопустимо предявени против ответника, доколкото 2 страна по договора за гаранция е Мултитюд Банк, което представлява самостоятелно юридическо лице, което предоставя услуги на територията на Република България. Поддържа, че договорът за гаранция е самостоятелно облигационно правоотношение, по което ответникът не е страна. Сочи, че ищецът сам е избрал в електронния формуляр като обезпечение поръчителство, предоставено от Мултитюд Банк (***), като след като се е запознал с дължимите такси ищецът е подал заявление за сключване на договор за потребителски кредит. Твърди, че в полза на ищеца е предоставена преддоговорна информация. Счита, че исковите претенции не са подкрепени с убедителни писмени доказателства. Счита, че не е налице нарушение на чл.

143 ЗЗП, доколкото клаузата на чл. 5 от Договора посочва ясно избраната от ищеца опция, като последното е установено и в представения Стандартен европейски формуляр. Оспорва твърденията на ищеца за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото договорът за гаранция представлява възмездна услуга, която се предоставя от лице – различно от кредитодателя. Сочи, че обезпечението представлява резултат от оценката на кредитоспособността, като ищецът е имал време да избере обезпечение или съответно да се откаже от договора в 14-дневен срок, но не е упражнил това свое право. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № *****/27.06.2022 г. е недействителен, както и предявен при условията на евентуалност установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за установяване нищожността на клаузата на чл. 5 от Договора за потребителски кредит.

От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № *****/27.06.2022 г., по силата на който в полза на ищеца – кредитополучател, е предоставена сумата в размер от 800 лв., срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне сумата от 827, 04 лв., в която е включено задължение за заплащане на взънаградителна лихва от 27, 04 лв. Договорено е, че кредитът се издължава с еднократно плащане с падеж на 27.07.2022 г. Установен е лихвен процент от 3, 38 % и годишен процент на разходите от 49, 85 %.

В клаузата на чл. 5 от Договора страните са уговорили, че заемателят поема задължение за обезпечаване на задължението с поръчителство от 3

Ferratum Bank в полза на дружеството, като с одобряване на обезпечението от страна на дружеството, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени. В тази клауза е обективирано изявлението на кредитополучателя, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстването за кредит.

По делото не е представен Договор за гаранция (поръчителство), сключен между ищеца и Ferratum Bank, със седалище и адрес на управление в ***.

Обстоятелството, че такъв договор е сключен обаче се установява от съвкупната преценка на събраните в производството по делото доказателства.

От представения по делото Стандартен европейски формуляр към договора за кредит се установява, че като обезпечение по кредита е предвидено сключване на договор за гаранция, като при разходи по кредита, свързани с договора за кредит, е посочено възнаграждение по договор за гаранция в размер от 165, 87 лв. по договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора, което не представлява задължително условие за сключване на кредита. Посочено е, че възнаграждението по договора за гаранция не се включва в годишния процент на разходите.

Между страните в производството е безспорно обстоятелството, че договорът за паричен заем е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. По отношение на тези договори, освен общите нормативни правила, установени със Закона за задълженията и договорите, намират приложение и тези, съдържащи се в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за потребителския кредит.

По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при слключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, 4 чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.

Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.

Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителлски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК.

В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.