Решение № 2618 от 30.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2618 гр. София, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Михаела Касабова Въззивно гражданско дело № 20231100507857 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 20078791/10.02.2023 г., постановено по гр. д. № 44055/2019 г. по описа на СРС, 28-ми състав е признато за установено, че К. М. К. не дължи на „Е.П.“ ЕАД на основание чл. 124, ал. 1 ГПК сумата от 419,65 лв. – цена за доставена електроенергия за периода 04.01.2012 г. до 20.10.2017 г. за имот в гр.- Самоков, местност Мало равнище, кл. № 300128393649, като е отхвърлен искът до пълния предявен размер от 18367,36 лв. и за периода 21.10.2017 г. до 22.04.2019 г. Със същото решение СРС е отхвърлил предявеният от ищеца К. М. К. иск с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника „Е.П.“ ЕАД недължимостта на сумата от 18367,36 лв., представляваща главница за потребена електрическа енергия като погасена по давност.

С решението СРС е разпределил и отговорността за разноските между страните на основание чл. 78, ал. и ал. 3 ГПК.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК ищецът К. М. К. депозира въззивна жалба срещу решението в отхвърлената част. Излага съображения, че решението е неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи, че на 07.06.2015 г. ответникът е прекратил електроснабдяването в имота, поради незаплатени суми за потребена ел. енергия от 04.01.2012 г. Поддържа се съдът неправилно да прилага институтът на погасителната давност, както и решението да противоречи на приетата по делото експертиза. Счита, че по делото се установява, че процесните суми са възникнали за периода 04.2012 г. – 07.06.2015г., след която дата ищецът не можел да потребява ел. енергия, след като е прекратен договорът, както било описано в решението. Прави искане за отмяна на съдебния акт в обжалваната част 1 и за уважаване на предявения отрицателен установителен иск в цялост. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника „Е.П.“ ЕАД, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което отправя искане за неговото потвърждаване. Претендира разноски, прави възражение за прекомерност на претендираните от въззивника разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от К. М. К. с решение, с което да признае за установено спрямо ответника „Е.П.“ ЕАД (предходно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД), че не му дължи сумата от 18367,36 лв. – представляваща сума за доставена електрическа енергия за периода 04.01.2012 г. – 22.04.2019 г. за имот, находящ се на адрес гр. Самоков, местност „Мало Равнище“, кл. № 300128393649.

В исковата молба ищецът твърди недължимостта на процесната сума поради липса на облигационни отношения, както и поради погасяването й по давност.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Е.П.“ ЕАД, в който заявява, че претендира процесната сума за периода 20.10.2017 г. – 22.04.2019 г. Поддържа, че ищецът е собственик на процесния имот от 2001 г., но едва през 2019 г. е депозирал заявление за продажба на ел. енергия, поради което твърди, че са намират в облигационни отношения. При извършен отчет на данните на електромера на процесния имот на 20.04.2019г. е отчетена консумация, която е фактурирана на предишния титуляр на партидата Н.В. с 18 бр. фактури. След депозиране на заявлението същите са сторнирани и префактурирани на името на ищеца. Твърди за периода 29.12.2011 г. – 20.04.2019 г. в имота да не е осигуряване достъп за отчитане на СТИ, което е възпрепятствало регулярното засичане на потребените количества ел. енергия в имота. Предвид горното счита предявения иск за неоснователен.

По делото са представени по 19 бр. фактури и кредитни известия към тях от 07.06.2019 г., издадени на името на Н.В. за имот, находящ се на адрес гр. Самоков, местност „Мало Равнище“, кл. № 300128393649 за периода 21.10.2017 г. – 20.05.2019 г.

За същия период и имот са издадени 19 бр. фактури на името на К. К. за кл. № 310246323790, на чието име са префактурирани сумите, начислени на името на Н.В..

Със заявление за продажба на електрическа енергия за битови нужди № 1203300978/14.05.2019 г. ищецът К. е отправил искане за сключване на договор с ответника за процесния имот, като е декларирал, че е влязъл във владение в имота на 01.11.2001 г. Към заявлението е приложен и документ за собственост, индивидуализиран в него.

Въз основа на НА за покупко-продажба № 199 от 01.11.2001 г. ищецът е придобил собствеността върху поземлен имот № 27 и изградената в него масивна жилищна сграда, находящи се в местността „Калковско – I-едно“, в землището на с.

Горни Окол, общ. Самоков, обл. Софийска.

Видно от Констативен протокол № 4517403/22.05.2019 г. за аб. № 0301124034 на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, Оперативен център Мерене – Самоков, подписан от двама представители на електроразпределителното дружество Г.Н. и Д.О. и ищеца К. К., е извършена проверка и подмяна на средствата за търговско измерване 2 на адрес в.з. Щъркелово гнездо, потребител Н.В.. Демонтираният електромер № 02309424, пломбиран е поставен в плик, като е отбелязано, че ще пусне заявление за експертиза.

С писмо от 21.06.2019 г. ответникът уведомява ищеца К., че за обекта е сключен договор с кл. № 310246323790 във връзка с депозирано от него заявление, както и че част от задълженията по прекратения договор за продажба на електрическа енергия с кл. № 300128393649 са прехвърлени, а останалите са префактурирани по новия кл. номер. Завява, че сумата от 18367,36 лв. е дължима и следва да бъде погасена.

Ответникът е представил по делото ОУ на договорите за продажба на ел. енергия на договорите за продажба на „ЧЕЗ Електро България“ АД и ОУ на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, публикувани във в. „Телеграф“.

Съгласно изготвена от ответника справка за въведени показания при отчет на СТИ № 2309424 и СТИ № 1450904493, инсталирани на процесния обект за периода 29.12.2011 г. – 19.07.2019 г. е видно, че не са отчитани показания от 04.01.2012 г. до 20.04.2019 г., както и за времето от 20.05.-19.07.2019 г. като в графа „аномалия“ е вписано 3402/3404.

Пред районния съд е приета съдебнотехническа експертиза, неоспорена от страните, съгласно която в електронния масив на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД са налични две отбелязвания за извършени реални отчети в процесния имот в гр.

Самоков, местност „Мало Равнище“ за периода 04.01.2012-20.04.2019г., а именно на 04.01.2012 г. и на 20.04.2019 г. Отчетените показания по второто засичане са както следва: за нощна тарифа – 26540 и дневна тарифа - 57828, като вещото лице констатира нарастване на показанията в сравнение с тези от 04.01.2012 г. – 230 (нощна тарифа) и 575 (дневна тарифа). Измерената и отчетена консумирана ел. енергия за СТИ с фабр. № 2309424 за 04.01.2012 г. – 20.04.2019 г. е нощна тарифа – 26310 и дневна тарифа са 57253. За всички други ежемесечни посещения от отчетник в електронния масив на оператора на електроразпределителната мрежа е отбелязано „липса на достъп“.

Експертът е посочил, че в приложените фактури ползваната ел. енергия е показана като корекция за различните периоди.

В съдебно заседание вещото лице разяснява, че количествата на ел. енергия са отразени във фактурите в графа корекции. Доставената енергия е отразена във фактурите и отговаря на програмата САП по абонатен номер. В електронната система САП има отчетна дата, която излиза с нули. При отчитането на място на 20.04.2019г. е установено количеството електроенергия минала и консумирана през електромера за периода 04.01.2012 г. – 20.04.2019 г.

От приетата пред първата инстанция съдебносчетоводна експертиза се установява, че по искане на ищеца е сключен договор за продажба на ел. енергия с нов кл. № 310246323790 с титуляр К.. В счетоводството на ответника са осчетоводени 18 бр. фактури за периода 21.10.2017 г. – 21.04.2019 г. на обща стойност 17947,71 лв. като вземане от клиент К. К. с кл. № 310246323790. Вещото лице е констатирало, че същите са включени в дневниците за продажби по ЗДДС, отразени са и в Справките – декларации по ЗДДС и са подадени в ТД на НАП. Според експертът П. Делчева във всяка от фактурите е посочен периодът, за който се отнася, като изразходваното количество 83563 кВтч електроенергия се отнася за периода 21.10.2017 г. – 21.04.2019 г. В забележка към ССчЕ е отбелязано, че това количество представлява разликата 3 между отчетеното на 04.01.2012 г. и на 20.04.2019 г., но е разпределено от ответника за период от 18 месеца назад от датата на отчитане 20.04.2019 г. В счетоводството на ответника не е отразено плащане по процесните фактури, задължението, по които е в общ размер на 17947,71 лв.

В съдебно заседание вещото лице допълва заключението като сочи, че първата фактура издадена на името на ищеца е от 07.06.2019 г. за отчетена ел. енергия от 21.10.2017 г. до 18.11.2017г., като няма предходни фактури.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Г.П.К. и Г.И.Н., служители на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД. От показанията на св. Крушарски се установява, че в качеството му на отчетник – измервателни уреди е посещавал обекта - къща в местността Мало Равнище за периода м. 01.2012 г. – 04.2019 г. като са оставяли бележки, тъй като не им е предоставян достъп до електромера. Изяснява, че електромерът бил в къщата. На 20.04.2019 г. с друг колега направили отчет и отчели реалните показания на електромера, които били около 80000 киловата. Сочи, че работи в „ЧЕЗ Разпределение България“ АД от 2010 г., но преди 01.2012 г. не е посещавал обекта.

От показанията на св. Н. се установява, че е ходил на проверка на обект в местността Мало Равнище миналата година (б.м. 2019г.) поради отчетена назад във времето доставена електроенергия. Подменили електромера и съставили протокол. В предявения на свидетеля протокол на л. 82 от делото същият посочва, че подписът на извършил смяната под № 1 е негов. Споделя, че електромерът бил във вила и собственикът или негов представител трябвало да ги допусне. Имало много неотчетени киловати. При всяка една смяна на електромер присъствал потребител лично или представител на федерацията на потребителите.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от лице с правен интерес, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.

Настоящата въззивна инстанция намира, че в процесното решение съдът е допуснал очевидна фактическа грешка, доколкото е постановил два диспозитива при предявен един иск. Съображенията за това са следните:

При предявен отрицателен установителен иск за несъществуване на определено право съдът е длъжен да установи съществува ли или не съществува това право към датата на устните състезания, без да се ограничава до обсъждане единствено на наведените от ищеца „основания“ на неговото несъществуване – липса на облигационни отношения, давност, плащане и пр. Тези твърдения в исковата молба не представляват основание на иска, а само доводи на ищеца, които съдът е длъжен да обсъди, но не ограничават съда в 4 предмета и обхвата на съдебната проверка. Ето защо при въведени множество твърдения на ищеца в исковата молба защо според него претендираното от ответника право не съществува не е налице обективно съединяване на искове, а е предявен един-единствен иск.