Решение № 1004 от 03.07.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 1133/2023
- Вид
- Решение № 1004
- Подписан
- 03.07.2023
- Състав
- Силвия Обрешкова
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- член 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.355 ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.5 ал.4 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 80 · Наказателен кодекс
- чл.81 ал.3 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1004 гр. Варна, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Силвия Обрешкова при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова като разгледа докладваното от Силвия Обрешкова Административно наказателно дело № 20233110201133 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на член 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Готварницата 2018“ ЕООД против НП № 691870/489877/ 17.02.23г. на Зам. Директора на ТД-НАП- Варна, с което за нарушение на чл. 3 ал.1 т.1 от Наредба № Н-8/2005г. вр.чл.5 ал.4 от КСО, на осн.чл.355 ал.1 от КСО, на „Готварницата 2018“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лв.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок, при наличие на представителна власт и от надлежна страна, поради което е приета от съда за разглеждане по същество.
В жалбата се претендира отмяна на НП като незаконосъобразно поради изтичане на сроковете за издаването му.
В съдебно заседание въззивната страна се представлява от адв.А., която моли производството да бъде прекратено поради изтекла давност. Освен това не се установили вредни последици от нарушението и били налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.
Представителят на въззиваемата страна пледира НП да бъде потвърдено. Прави искане за присъждане на разноски в тяхна полза.
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното:
На 15.04.2019 г. при проверка в информационния масив на НАП се установило, че „Готварницата“ЕООД е подало справка декларация обр. 1 за 1 м. октомври 2018 г. на 03.12.2018 г., при което не бил спазен законовия срок справката да се подава до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който е положен труда.
Бил съставен АУАН за нарушение , извършено на 26-ти ноември 2018 г.
Управителят на дружеството не се отзовал на поканата за съставянето му, поради което актът бил съставен в негово отсъствие. Бил му изпратен по пощата, но се върнал с отрязък, че дружеството не е намерено на адреса.
Последният бил още два пъти посещаван със същия резултат, за което били изготвени протоколи от 09.07.19г. и от 17.07.19г. С протокол от 17.07.19 г. производството било спряно поради неоткриване на извършителя.
АУАН бил връчен по електронен път на 23.01.23г. Срещу него постъпили възражения, но АНО приел липса на спорни обстоятелства и при същите фактически констатации, на 17.02.23г. било издадено обжалваното наказателно постановление.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните и изготвени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства.
Съдът кредитира показанията на св.Д. като последователни, непротиворечиви и логични. Те се подкрепят и от писмените доказателства по делото – материалите по АНП, вкл. АУАН, протоколи, декларация и др.
Всички писмени доказателства следва да се кредитират като събрани по реда на НПК.
Фактическата обстановка не се оспорва и от страните.
Съдът, предвид становищата на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в предвидения от закона срок. Нарушението е описано пълно и точно и от фактическа и от правна страна.
Описани са съставомерните му признаци, описани са относимите към тях факти, направена е съответна правна квалификация и не е налице противоречие между обстоятелствената и диспозитивната част на НП.
Съгласно ал.3 т.1 от Наредба Н-8/2005 год., декларация обр. 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от работодатели, осигурители и техните клонове и поделения за всеки календарен месец до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните.
В конкретния случай обаче срокът за изпълнение на задължението за подаване на декларация изтича в неделя, почивен ден, поради което на 26.11.2019 г. за дружеството все още е имало възможност валидно да изпълни задължението си и нарушението следва да се счита за извършено на 27.11.2019 г.
Като е наказал дружеството за нарушение, осъществено чрез 2 бездействие на 26.11.18г., АНО е приложил неправилно закона, налагайки санкция за нарушение, което не е извършено. Това е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
За пълнота следва да се посочи, че Наредба Н – 8/2005 г. към настоящия момент е отменена, но деянието продължава да е наказуемо, поради което не може да се направи извод, че е последвал по- благоприятен закон за прилагане по отношение на „Готварницата 2018“ЕООД.
Налице е основание за отмяна на НП, но за пълнота следва да се посочи, че е основателно и твърдението на въззивната страна и за погасяване на административно- наказателната отговорност по давност.
Не са нарушени сроковете по чл. 34 от ЗАНН, тъй като АУАН е издаден в тримесечен срок от установяване на нарушението и в срок по- малък от една година от извършването му, въпреки че законът допуска за нарушения по раздел трети от КСО АУАН да се издаде в срок до две години от извършване на нарушението.
Възможността за реализиране на административно-наказателната отговорност е погасена и поради изтичане на предвидената от закона давност.
Регламентираният в НПК срок на давност е приложим в административнонаказателното производство на осн. чл.84 ЗАНН. Изтичането на тази давност е обстоятелство, което изключва отговорността. Според чл. 11 от ЗАНН, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността и др. се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго. Чл.34 от ЗАНН не предвижда друго, т.к. регламентира срок за издаване на АУАН и за издаване на НП, но не и давностен срок за приключване на цялостното административнонаказателно производство пред всички инстанции, вкл. съдебните. По тези съображения, следва да намери приложение чл. 80 от НК, който урежда сроковете, в които следва да приключи едно наказателно производство, било то и административно. Обратното би било нелогично, т.к. би означавало извършителят на административно нарушение да бъде поставен в понеблагоприятно положение от извършителят на престъпление.
За административното нарушение е предвидено наказание „глоба”, което налага по отношение на същото да намерят приложение чл. 80 ал.1 т. 5 по отношение обикновената давност и чл.81 ал.3 от НК, по отношение абсолютната давност.
В случая, прекъсващите давността действия са издаването на АУАН и издаването на НП и действията, предприети за търсене на лицето с оглед връчване на НП. Последното от тях е било извършено на 17.07.19г. От тогава в продължение на две години до 18.07.21 г. не са били извършвани действия, прекъсващи обикновената давност и същата следва да се счита изтекла. Още към 18.07.19г. е била погасена възможността за реализиране на административно- наказателната отговорност на дружеството за гореописаното нарушение, поради което производството е следвало да бъде прекратено. Извършеното действие – връчване на АУАН на 23.01.23г. е без правни последици и на 17.02.23г. не е следвало да бъде издавано процесното наказателно постановление.
3
Освен това към 26.05.23г. е изтекла и абсолютната давност по чл.81 ал.3 от НК, чийто срок е четири години и половина.
Не на последно място съдът намира случаят за маловажен по см.чл.28 ЗАНН. Декларацията е подадена доброволно. Допуснато е закъснение само с няколко дни, от което не са последвали вреди.
Въпреки, че случаят е маловажен, поради това, че има други основания за отмяна на НП, съдът намира, че не следва да предупреждава дружеството съгл. чл. 63 ал.4 от ЗАНН.
С оглед изхода на делото, искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски в тяхна полза следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 691870/489877/
17.02.23г. на Зам. Директора на ТД-НАП- Варна, с което за нарушение на чл.
3 ал.1 т.1 от Наредба № Н-8/2005г. вр.чл.5 ал.4 от КСО, на осн.чл.355 ал.1 от КСО, на „Готварницата 2018“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на
500 лв. и прекратява административно-наказателното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4