Решение № 365 от 18.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 365 гр. София, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Чочкова

Членове:

Вилислава Янч. А.

Тони Гетов при участието на секретаря Даниела Т. Славенова в присъствието на прокурора М. Анг. Н. като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100601153 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XXI от

НПК.

С Присъда №307 от 21.11.2022 г. по НОХД №

20211110217633 по описа на СРС, НО, 94-ти състав признал подсъдимия С. С. Г. за ВИ.ЕН в това, че на 10.02.2021 г., около 19:00 ч. в с. Яна, общ. Столична, в близост до спирка на линия № 90 на столичен градски транспорт - „Кметство село Яна“, като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на извършеното и можещ да ръководи постъпките си, отнел чужди движими вещи: текстилна дамска чанта на стойност 21,00 лева, съдържаща козметична чантичка на стойност 7,20 лева; дамско портмоне от изкуствена кожа на стойност 7,20 лева; два броя ключа на стойност 3,60 лева; дамско огледало /малък размер/ на стойност 1,20 лева; червена на цвят флаш памет на стойност 6,00 лева; сумата от 40,00 лева; мобилен плеър марка „Apple“, модел „IPod“ със сериен номер CCQX30PCGM1D на стойност 176,00 лева и мобилен телефон марка „Apple“, модел „IPhone llpro 256 - Space gray“ c IMEI 1 № 353832104209514 и IMEI 2 № 353832104188973 на стойност 1607,40 лева - всичко на обща стойност 1869, 60 лева /хиляда осемстотин шестдесет и девет лева и шестдесет стотинки/, собственост на М.Б., от владението на същата с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - издърпал дамската чанта от скута на М.Б. докато същата я държала е лявата си ръка - престъпление по чл. 198 ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 НК , поради което и на основание чл. 198 ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 НК вр. чл. 54 НК го ОСЪДИЛ на наказание “ЛИШАВАНЕ

ОТ

СВОБОДА“ за срок от ШЕСТ

МЕСЕЦА.

На основание чл.69 ал.1 вр. чл. 66, ал. 1 от НК районният съд е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на така наложеното наказание за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.

Съдът е ПРИСПАДНАЛ времето, през което С. Г. е бил задържан по наказателното производство по реда на ЗМВР със заповед за задържане от 12.02.2021 г.

1

Първоинстанционният съд на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е ОСЪДИЛ подсъдимия да заплати в полза на държавния бюджет и по сметка на СДВР сумата от 604,50 /шестстотин и четири лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща сторени в хода на досъдебното производство разноски.

Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Г. чрез защитника адв. Г. с твърдения за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост. Излагат се доводи за несъставомерност на инкриминираното деяние от обективна страна, като се посочва, че не е установен по безспорен и категоричен начин механизма на осъщественото деяние. Посочва се, че пострадалото лице в хода на съдебното заседание твърди, че не е имало дърпане на чантата от нейния скут нито каквото и да е друго физическо усилие, за да запази владение върху вещта. Оспорва се също и възможността свидетелката Б. да разпознае с категоричност извършителя, като се излагат аргументи, че деянието е осъществено в тъмната част на денонощието. Изтъкват се доводи за липса на упражнено физическо или психическо насилие, с което да се преодолее съпротивата на пострадалата. Посочва се, че деянието не покрива критериите за осъществен основен състав на престъплението грабежа, а е съставомерно по чл. 194, ал. 1 от НК. В заключение се отправя искане до настоящия съдебен състав за изменение на постановения съдебен акт и прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление.

В закрито съдебно заседание на 24.2.2023 г. въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 НПК прецени, че сезирашата съда жалба е подадена в срок и че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събиране на нови доказателства. В хода по същество на проведеното открито съдебно заседание на 15.03.2023 г. защитникът на подсъдимия поддържа депозираната въззивна жалба, като излага сходни доводи с тези от сезиращия съда документ. Изтъква се, че инкриминираното деяние съставлява престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК и че пострадалата не е държала чантата. Посочва се, че С. Г. е отнел инкриминираната вещ без съпротива от страна на свидетелката Б., В заключение защитата иска от съда да измени присъдата и приложи закон за по-леко наказуемо престъпление.

Представителят на СГП намира присъдата за правилна и законосъобразна, иска от съда да потвърди постановения съдебен акт.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното в жалбата, както и доводите, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Производството пред първата съдебна инстанция е проведено при съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т.1 от НПК.

Страните са дали съгласие да не се провежда разпит на свидетелите А. И., И. К., И. Д., П.О. и вещите лица, като при постановяване на присъдата да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.

Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени достатъчно подробно в мотивите на съдебния акт. Предвид това настоящата инстанция се солидаризира изцяло с приетата от първостепенния съд фактическа обстановка и не счита за нужно същата да бъде преповтаряна отново.

При постановяване на присъдата първостепенният съд е обсъдил събраните тносими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, в това число свидетелските показания на М.Б. /л. 88 – 89 от СП пред СРС, показанията на свидетелката от ДП л. 17 и л. 20 са прочетени частично на основание чл. 281, ал.4 във вр. ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК /, показанията на свидетелите, приобщени на основание чл. 373, ал. 1 вр. чл. 283 отНПК - А. И. /л.32-34 от ДП/, И. Д. /л. 43 от ДП/, П.О. /л. 37 -38 от ДП/, И. К. /л. 41 – 42 от ДП/, протокол за оглед на 2 местопроизшествие /л. 14 – 16 от ДП/, протоколи за разпознаване на лица и предмети, ведно с албум към тях /л. 46 – 51 от ДП/, протокол за оглед на веществени доказателства /л. 52 – 53 от ДП/, съдебно психиатрични и психологични експертизи /л. 56 – 64, 66 - 71 от ДП/, съдебно-оценителна експертиза /л. 72 – 75 от ДП/, разпечатка от „Теленор България“ ЕАД /л. 93 от ДП/, протоколи за доброволно предаване,ведно с приложени към тях копия на изображения на улици от електронна карта и интернет инфрмация, както и електронна кореспонденция /л. 97 – 102, 103 - 113 от ДП/, протокол за доброволно предаване, ведно с приложени копия фактура и касов бон /л. 114 –118 от ДП /, справка характеристика на С. Г.

/л. 123 от ДП/, протокол за вземане на образци за сравнително изследване /л. 134 –135 от ДП/, справка за съдимост /л. 73 от СП пред СРС/.

Въззивната инстанция се присъединява към изводите на предходния съдебен състав относно поставяне в основата на крайната преценка на свидетелските показания на пострадалата М.Б., както и на А. И. и И. К.. Посочените лица са възприели действията на подсъдимото лице пряко и успяват да възпроизведат ясен спомен за инкриминираното деяние. М.Б. излага еднопосочни твърдения за местоположението си, времевия период, както и срещата си с подсъдимия и свидетеля К.. Пострадалата дава информация за инициирането на разговор от страна на подсъдимия и И. К., както и зададените й въпроси от тях. Свидетелката описва механизма на отнемането на дамската и чанта, като посочва, че подсъдимият е лицето, което е почукало на прозореца на лекия автомобил и е потърсило нов контакт с нея. Относно осъществените от С. Г. действия свидетелката разказва, че същият е издърпал рязко врата на автомобила и впоследствие е дръпнал дамската й чанта от ръката й. Свидетелката посочва, че въпреки че деянието е осъществено в тъмната част на денонощието, същата е успяла да възприеме как изглежда извършителя, тъй като в колата е било осветено. Въззивният съд се довери на изложените твърдения от страна на М.Б. същите се припокриват с представената от свидетелката информация за случилото се пред разследващите органи. Несъществени разминавания съдът констатира в данните относно датата, вещите, които са били отнети, както и жестикулирането на подсъдимия, показващо питане колко е часът. Посочените противоречия са преодоляни посредством приобщаването на свидетелските показания на пострадалата, както и потвърждаването им от страна на М.Б.. Представената от страна на пострадалата информация, касаеща инкриминираното деяние е в синхрон с твърденията на съпруга й от досъдебната фаза. А. И. потвърждава механизма на осъществяване на престъпното посегателство, както и предшестващите го опити на подсъдимия за контакт с него и съпругата му. Разпитаното лице също е възприело как изглежда извършителят, който е отнел от владението на жена му дамската й чанта. В тази връзка по време на досъдебната фаза пострадалата и свидетелят И. са разпознали подсъдимият Г. като лицето, осъществило престъпното посегателство.

Информация относно отнемането на дамската чанта на М.Б. се съдържа и в свидетелските показания на И. К., който е придружавал подсъдимия при осъществяване на деянието. Разпитът е осъществен при спазване на правилата на чл. 140 от НПК предвид възрастта на разпитаното лице, като свидетелят е бил допълнително изследван относно годността му да участва като свидетел в наказателното производство. Съгласно заключението по СППЕ са констатира възможността за ориентиране във фактическата обстановка на изследваното лице, както и способността му да бъде свидетел въпреки малолетната си възраст. Предвид което първоинстанционният съд резонно е обсъдил показанията на свидетеля с останалия доказателствен материал. Въззивната инстанция споделя мнението за сходство на твърденията на И. К. с изложените от пострадалата и свидетеля И. обстоятелства. Районният съд резонно е преценил да не кредитира показанията на свидетеля К. относно мястото на осъществяване на деянието, тъй като същото се разминава с установеното от пострадалата и А. И. местоположение. Относно съдържащите се в отнетата дамска чанта на М.Б. вещи съдът взе предвид показанията на пострадалата от досъдебното производство, които дават 3 пълно описание на отнетите й от владението предмети. Пред районния съдебен състав свидетелката успява да посочи по-голяма част от отнетит принадлежности. Описаното от свидетелката Б. движимо имущество кореспондира с твърденията на И. К., който посочва, че в чантата, която подсъдимото лице е отнел е имало „Айпод“ и мобилен телефон „Айфон“, като същият успява да опише индивидуалните особености на вещите, които съвпадат с описанието, дадено от собственичката им М.Б..

Информация за откраднатите от пострадалата вещи се съдържа и в показанията на свидетелите Д. и О.. Същите разясняват какво се е случило с принадлежностите на М.Б. след като са били отнети от владението й.

П.О. излага твърдения, че подсъдимия Г. и свидетеля К. са отишли при него с червен „Айпад“ и мобилен телефон „Айфон“, като са го помолили за съдействие при продажбата им. Разпитаното лице посочва, че подсъдимият се е разпоредил с инкриминирания телефон, като дава описание на купувача, както и че впоследствие е разбрал как подсъдимият Г. се е сдобил с телефона. Данни относно процесния „Айпод“ се съдържат в показанията на свидетеля Д., който посочва че е закупил устройството от свидетеля И. К.. Изложените твърдения на И. Д. кореспондират и с данните от протокола за доброволно предаване, с който същият е предал процесния „Айпод“.

В подкрепа на установената фактическа обстановка от гласните доказателствени средства е и приобщената останала съвкупност от писмени доказателства и доказателствени средства.