Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 325 от 13.10.2021, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно гражданско дело 279/2021
Вид
Решение № 325
Подписан
13.10.2021
В сила
13.10.2021
Състав
АНТОНИЯ АТАНАСОВА АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА, ТАТЯНА ИВАНОВА ТОДОРОВА, МАРИНЕЛА КРАСИМИРОВА МАРИНОВА-СТОЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. Перник, 13.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

Членове:

ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА

МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВАСТОЕВА като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА

Въззивно гражданско дело № 20211700500279 по описа за 2021 година ОТ: Р. С. К., живущ в *** - ответник по главния иск и ищец по насрещния иск по гр.д. № 293 / 2017 г. по описа на БРС,

ЧРЕЗ: адвокат Б.В. от САК със съдебен адрес: ***,

ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 6 от 22.07.2019 г. по гр.д. № 293 / 2017 г. по описа на Районен Съд - Брезник.

Настоящото производство е образувано, след като с протоколно определение от 21.01.2020г. по в.гр.д. 293/2017 №763/2019г. делото е било върнато на БРС за произнасяне по молбата за допълване по гр.д. № 293/2017 по описа на БРС, към което е присъединено гр.д .№ 294/2017 за произнасяне по насрещната молба с рег. № 1686/29.09.2017г. и произнасянето на районния съд с Решение № 169/25.09.2020г.

С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на процесуалните правила и приложението на материалния закон, не разгледана по надлежния ред и в предвидената от закона форма насрещната искова претенция на жалбоподателя /ответник в първоинстанционното производство/, включително и в частта за разноските.

Жалбоподателя твърди, че изводите на първостепенния съд били неправилни, тъй като съдът не се бил произнесъл по насрещната искова претенция обективирана в 1 насрещната искова молба peг. № 1686 / 29.09.2018 г., а от там постановил неправилно и незаконосъобразно решение вкл. и по отношение на разноските.

Налице обаче бил пропуск от страна на съда да посочи, че срещу втория подаден иск ответника Р. С. К. е предявил насрещен иск с правно основания чл. 55 , ал.1, пр.1 от ЗЗД и възражение по чл. 103 от ЗЗД с искане съдът да уважи частичната насрещна искова претенция на ответника спрямо ищеца и да го осъди за заплати (върне) част от недължимо платените суми в размер на 3 400.00 лв., представляваща дължима от ищеца на ответника и платена без основание повторно сума в размер на 5 400.00 лв. по разписка от *** г., намалена със сумата от 3 353.93 лв. по главния иск, т.е. до размер на по – малкото задължение в едно със законната лихва от датата на предявяване на насрещната искова претенция до окончателното й присъждане.

По изложените съображения съдът неправилно бил определил и дължимите се разноски.

В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната на въззивна жалба страна не е подала отговор.

В съдебно заседание жалбоподателя, чрез процесуалния си представител, подържат така депозираната въззивна жалба, като моли да бъде уважена подадената въззивна жалба по доводите изложени независимо, че е подадена преди постановяване на допълнителното решение.

Моли за присъждане на направените разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание въззиваемия, чрез процесуалния си представител моли да бъде оставена въззивна жалбата без уважение, а решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Моли за присъждане на направените разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.

Пернишкият окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Пред районния съд е бил предявен иск по реда на чл. 422 от ГПК с искане за признаване за установено по отношение на ответника Р. С. К., от ***, с ЕГН: **********, че дължи на М. Г. И. от ***, с ЕГН: ********** , главница и мораторна лихва, за неизпълнение на договорно задължение за стопанската 2015/2016 г., съгласно договор за аренда на земеделски земи от *** г., в общ размер от 701.45 лв., от които главница, в размер на 655.56 лв., за дължимото 20% арендно плащане за стопанската 2015/2016 г. и мораторна лихва за забава върху главницата, възлизаща на 45.89 лв., върху сумата от 655.56 лв. (20%), за периода от 04.10.2016 г. до 12.06.2017 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумите по който е било образувано гр.д. № 293 / 17 по описа на РС Брезник.

Пред районния съд е бил предявен и иск по реда на чл. 422 от ГПК с искане за признаване за установено по отношение на ответника Р. С. К., от ***, с ЕГН: **********, че дължи на М. Г. И. от ***, с ЕГН: **********, главница и мораторна лихва, за неизпълнение на договорно задължение за стопанската 2015/2016 г., съгласно договор за аренда на земеделски земи от *** г., в общ размер от 3353.95 лв., от които главница в размер на 2882.81 лв. за дължимото в размер на 80 % арендно плащане за стопанската 2015/2016г. и мораторна лихва за забава върху главницата възлизащата на 471.14лв. върху сумата от 2

2882.81 лв. ( 80 % ) за периода от 03.11.2015 до 12.06.2017г., в едно със законната лихва до окончателното изплащане на сумите, като погасен чрез прихващане между вземането на ищеца от ответника за мораторни лихви върху арендни вноски за стопанската 2014/2015 г. и на ответника срещу ищеца – за надплатена арендна вноска изцяло за стопанската 2013/2014 г.

С отговор по предявените искове по реда на чл. 131 и сл. от ГПК ответника Р. С. К. е заявил, че ищцата М.И. е получила сумата от 5400 лв. повторно, което е основание да счита, че е получила всичките си арендни вноски по договора за посочения период, поради което е направил, възражение за прихващане на две насрещни вземания, изразяващи се в това – сумата по исковата претенция в общ размер от 701.45 лв., от които главница, в размер на 655.56 лв., за дължимото 20% арендно плащане за стопанската 2015/2016г. и мораторна лихва за забава върху главницата, възлизаща на 45.89 лв., върху сумата от 655.56 лв. (20%), за периода от 04.10.2016 г. до 12.06.2017 г. да бъде прихваната от изплатените повторно 5400лв., както и сумата по исковата претенция от 3353.95 лв., от които главница в размер на 2882.81 лв. за дължимото в размер на 80 % арендно плащане за стопанската 2015/2016г. и мораторна лихва за забава върху главницата възлизащата на 471.14лв. върху сумата от 2882.81 лв. ( 80 % ) за периода от 03.11.2015 до 12.06.2017г., да бъде прихваната от изплатените повторно 5400лв.

В хода на първоинстанционното производство са били предявени насрещен иск ищцата да бъде осъдена да заплати (върне) на ответника част от недължимо платените суми в размер на 1000 лв. (хиляда лева), представляваща част от дължимите се от ищцата на ответника и платена без основание повторно сума в размер на 5400 лева по разписка от *** г., получена от ищцата срещу подпис на *** г. намалена със сумата от 701.45 лева по главния иск, т.е. до размера на по-малкото задължение, ведно с законната лихва върху нея от датата на настоящата насрещна частична искова претенция до окончателното и изплащане и насрещен иск ищцата да бъде осъдена да заплати (върне) на ответника част от недължимо платените суми в размер на 3 400.00 лв. (три хиляди и четиристотин лева), представляваща част от дължимите се от ищцата на ответника и платена без основание повторно сума в размер на 5400 лева по разписка от *** г., получена от ищцата срещу подпис на *** г. намалена и със сумата от 3353.95 лева по главния иск, т.е. до размера на по-малкото задължение, ведно с законната лихва върху нея от датата на настоящата насрещна частична искова претенция до окончателното и изплащане, както и насрещен иск ищцата да бъде осъдена да заплати (върне) на ответника част от недължимо платените суми в размер на 3 400.00 лв. (три хиляди и четиристотин лева), представляваща част от дължимите се от ищцата на ответника и платена без основание повторно сума в размер на 5400 лева по разписка от *** г.

С определение № 298/06.10.217г. са съединени за разглеждане в едно производство гр.д. № 293/2017 и гр.д. № 294/2017г. по описа на РС Брезник, като производството по делото е продължило под № 293/2017 г. по описа на РС Брезник

С Решение № 6/22.07.2019 г. по гр.д. № 293/2017г. по описа на РС Брезник, първоинстанционният съд: е отхвърлил предявения от М. Г. И. от ***, с ЕГН: **********, иск с правно основание чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ, против Р. С. К., от ***, с ЕГН: ********** за заплащане н а сумата 701.45 лв., от които главница, в размер на 655.56 лв., за дължимото 20% арендно плащане за стопанската 2015/2016 г. и мораторна лихва за забава върху главницата, възлизаща на 45.89 лв., върху сумата от 655.56 лв. (20%), за периода от 04.10.2016 г. до 12.06.2017 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумите, като погасен чрез прихващане между вземането на ищеца от ответника за 3 мораторни лихви върху арендни вноски за стопанската 2014/2015 г. и на ответника срещу ищеца – за надплатена арендна вноска изцяло за стопанската 2013/2014 г. е осъдил е Р. С. К., от ***, с ЕГН: **********, да заплати на М. Г. И. от ***, с ЕГН:

********** сумата от 2882,81 лв., за дължимото 80 % арендно плащане за стопанската 2015/2016 г. ведно със законната лихва от 22.08.2017 г. до окончателното заплащане на сумата. е осъдил Р. С. К., от ***, с ЕГН: **********, да заплати на М. Г. И. от ***, с ЕГН:

********** мораторна лихва за забава върху главницата от 2882,81 лв. (80%) в размер на 463.84 лв., за периода от 03.11.2015 г. до 12.06.2017 г., като до пълния претендиран размер от 471.14 лв. е отхвърлил иска като неоснователен.

- е осъдил на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, М. Г. И. от ***, с ЕГН:

**********, да заплати на Р. С. К., от ***, с ЕГН: **********, сумата от 299.28 лв., получени без основание надплатени арендни вноски по договор за аренда на земеделска земя от *** г. за стопанската 2013/2014 г., ведно със законната лихва от 29.09.2017 г. до окончателното заплащане на сумата, като е отхвърлил предявения иск до пълния претендиран размер от 1000 лв., като неоснователен.

- е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Р. С. К., от ***, с ЕГН: **********, да заплати на М. Г. И. от ***, с ЕГН: **********, направени по делото разноски в общ размер от 1037 лв. е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, М. Г. И. от ***, с ЕГН: **********, да заплати на Р. С. К., от ***, с ЕГН: **********, направени по делото разноски в общ размер от 165 лв.

С Решение № 169 / 25.09.2020г. по гр.д. № 293/2017г. по описа на РС Брезник, първоинстанционният съд е допълнил Решение № 6/22.07.2019 г. по гр.д. № 293/2017г. по описа на РС Брезник, като: е отхвърлил предявения от М. Г. И. от ***, с ЕГН: **********, иск с правно основание чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ, против Р. С. К., от ***, с ЕГН: **********, заплащане на сумата от 3353.95 лв., от които главница в размер на 2882.81 лв. за дължимото в размер на 80 % арендно плащане за стопанската 2015/2016г. и мораторна лихва за забава върху главницата възлизащата на 471.14лв. върху сумата от 2882.81 лв. ( 80 % ) за периода от 03.11.2015 до 12.06.2017г., в едно със законната лихва до окончателното изплащане на сумите, като погасен чрез прихващане между вземането на ищеца от ответника за мораторни лихви върху арендни вноски за стопанската 2014/2015 г. и на ответника срещу ищеца – за надплатена арендна вноска изцяло за стопанската 2013/2014 г. е осъдил М. Г. И. от ***, с ЕГН: **********, да заплати на Р. С. К., от ***, с ЕГН:

**********, сумата от 46.05 лв., получени без основание надплатени арендни вноски по договор за аренда на земеделска земя от *** г. за стопанската 2013/2014 г., ведно със законната лихва от 29.09.2017 г. до окончателното заплащане на сумата, като е отхвърлил предявения иск до пълния претендиран размер от 1000 лв., като неоснователен.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл.269 от ГПК, Окръжен съд Перник, за да се произнесе взе предвид следното :

Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни 4 основания в жалбата.