Решение № 79 от 24.03.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Бургас, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Петя Кр. Георгиева

Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Павлина Д. Костова като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20232100601289 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по повод въззивна жалба от адв. Емил Христов от АК – Бургас, в качеството му на упълномощен защитник на В. А. Д. ЕГН ********** от гр.Поморие, против Присъда № 13 от 19.06.2023г., постановена по НЧХД № 24/ 2023г. по писа на Районен съд – Поморие, с която първоинстанционният съд признал подсъдимия Д. за виновен в извършването на престъпление по чл.130 ал.2 от НК, за което на основание чл.78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева. Със същата присъда районният съд осъдил на основание чл.45 от ЗЗД подсъдимият В. Д. да заплати на частния тъжител и граждански ищец С. П. К. сума в размер на 5000 лева, представляваща обезщетение за причинените й с престъплението неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената сума от датата на увреждането – 11.08.2022г., до окончателното й изплащане, и отхвърлил гражданския иск над уважената част до предявения размер от 10 000 лева. С присъдата подсъдимият Д. бил осъден да заплати на частния тъжител и граждански ищец К. сторените от нея деловодни разноски в размер на 3862 лева, а по сметка на съда – следващата се върху уважения размер на гражданския иск държавна такса в размер на 200 лева.

С въззивната жалба не се оспорват приетите за установени от първата инстанция 1 фактически положения, но са релевирани оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, касаещи частичното съвпадение на предмета на настоящото дело с незавършено досъдебно производство, провеждано под надзора на Окръжна прокуратура – Бургас, което според защитата съставлявало основание за прекратяване на наказателното производство по настоящото дело на основание чл.24 ал.1 т.6 от НПК. Наред с това се навеждат съображения за неправилна правна квалификация на престъплението, която следвало да е по чл.132 ал.1 т.4 от НК поради предхождащото деянието поведение на тъжителя К., довело подс. Д. до изпадане в състояние на силно раздразнение, в което именно е осъществил престъплението. Според жалбата на подсъдимия е наложено явно несправедливо наказание, чийто размер бил необосновано завишен при наличие на изцяло положителни личностни характеристики, уваженият граждански иск също бил силно завишен и следвало да се редуцира значително, тъй като размерът му не бил доказан.

Претендира се отмяна на първоинстанционната присъда и прекратяване на наказателното производство по делото, и в условията на алтернативност – присъдата да бъде изменена с приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление, съответно намаляване размера на административното наказание и на уважения граждански иск. С жалбата не са отправени доказателствени искания.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция тъжителят К. се явява лично и с упълномощения от първоинстанционното производство повереник - адв. Пламен Найденов от АК- Бургас, който поддържа становище за правилност, законосъобразност и обоснованост на първоинстанционната присъда и моли за нейното потвърждаване във всичките части.

Възраженията на защитата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изложени във въззивната жалба, повереникът намира за неоснователни.

Пред въззивната инстанция подсъдимият В. Д. се явява лично, доведен от органите на РД „Охрана“, и с упълномощения си защитник - адв. Емил Христов от АК-Бургас, който поддържа жалбата на изложените в нея основания и моли за отмяна на атакуваната присъда.

Счита, че съдебното производство следвало да бъде прекратено на основание чл.24, ал.1, т.6 от НПК, тъй като за същото деяние срещу същото лице било образувано и се водело досъдебно производство за престъпление от общ характер.

В последната си дума подсъдимият Д. поддържа исканията на защитника си.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери жалбата за процесуално допустима, поради подаването в законоустановения 15-дневен срок от лице с надлежна процесуална легитимация, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, и пред надлежния съд. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предвид наведените от защитата на подс. Д. възражения в жалбата и във въззивното съдебно заседание, преди да разгледа делото по същество настоящият състав намира за нужно да отбележи следното:

Няма спор, че вследствие стореното от подс. Д. на 11.08.2022г. било образувано 2

Досъдебно производство № 320 ЗМ-312/2022 г. по описа на РУ на МВР –Поморие, първоначално за извършени две отделни престъпления по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК – срещу настоящата тъжителка К. и срещу свид. М. А.. Видно от приложеното по делото писмо изх.

№ 66/2023г. по описа на Окръжна прокуратура - Бургас, в хода на разследването В. Д. – подсъдим по настоящото дело, бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено от него престъпление по чл.115 вр. чл.18 ал.1 от НК – опит за убийство, но само по отношение на М. А.. От така изложеното е видно, че подс. Д. никога не е бил обвиняем за деянието, насочено срещу тъжителката, а наред с това самото деяние, извършено по отношение на нея, понастоящем не е обект на разследване по досъдебното производство, поради което за тъжителката К. е възникнало правно основание да потърси съдебна защита на правата и законните си интереси по предвидения в Глава Осма, Раздел Трети от НПК ред. Именно в цитираното от защитата Тълкувателно решение № 1 от 25.07.2023г. по т.д. 1/2023г., ВКС, се съдържа отговора на отправените възражения. Непосредствено след установяване на факта, че престъплението, за което е образувано или се води досъдебното производство, се преследва по тъжба на пострадалия, прокурорът губи компетентността си да извършва каквито и да било действия по разследването. В настоящия случай държавният обвинител очевидно не е изпълнил процедурата по чл.244 ал.1 т.1 вр. чл.25 ал.1 т.6 от НПК, на пострадалата К. не е било изпратено и уведомление по чл.50 и чл.81 от НПК. Въпреки това, волята на прокурора по отношение на стореното спрямо К. е пределно ясна, тъй като по цитираното досъдебно производство на подсъдимия Д. е повдигнато обвинение единствено за извършеното от него по отношение на М. А..

Правото на пострадалия от престъпление, което се преследва по негова тъжба, да повдига и поддържа обвинение за това престъпление пред съда, съобразно чл.80 и следващите от НПК, не може да се поставя в зависимост от изпълнението, или неизпълнението на дадено задължение на държавен орган, тъй като това противоречи на основни правни принципи като правото на справедлив съдебен процес по смисъла на чл.6.1, и правото на ефективни правни средства за защита по чл.13 от ЕКЗПЧОС. Следвайки заложената във възраженията на защитата логика, би се достигнало до хипотеза, в която дадено лице, пострадало от престъпление, би било препятствано да потърси правата си за неопределен период от време, включително и до изтичане предвидената абсолютна погасителна давност за наказателно преследване за извършеното престъпление, ако наблюдаващият прокурор по каквато и да е причина не издаде съответния акт за спиране на досъдебното производство, което е абсолютно недопустимо, с оглед посочените по-горе принципи. След като е налице надлежно подадена тъжба, събрани са доказателства, установяващи, че конкретното деяние не е обект на разследване от органите на досъдебното производство, и в хода на съдебното следствие е категорично установено, че инкриминираното с тъжбата деяние не съставлява престъпление от общ характер, то правилно съдът е приел и разгледал по същество тъжбата, и след надлежно проведено съдебно следствие се е произнесъл с окончателния си акт.

При разглеждане на делото по същество въззивният съд установи, че са събрани в 3 необходимия обем и по съответния процесуален ред достатъчно доказателства, нужни за неговото правилно решаване. При самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност, въззивният съд възприе за установена фактическа обстановка, идентична с тази, установена от проверяваната инстанция, която в обобщен вид е следната:

Подсъдимият В. А. Д. ЕГН ********** е роден в гр. П. и живее в същия град, на адрес ул. *** № ***. Той е ***, *** гражданин, ***, ****** и е неосъждан.

Към 11.08.2022г. подс. Д. и тъжителката С. К. били съседи в гр. ***. Те живеели в две отделни къщи, разположени една до друга и свързани чрез калканна стена (една от външните стени на едната сграда била физически свързана с една от външните стени на съседната сграда). На приземния етаж на обитаваната от тъжителката къща, находяща се на административен адрес ул. *** № *** в гр.***, било разположено заведение за бързо хранене „***“, *************************. През годините между съседите спорадично възниквали пререкания, свързани с вдигане на шум от страна на тъжителката и семейството й, включително и от притежаваното от нея куче, като конфликтите между тях зачестили след раждането на детето на подсъдимия. На 11.08.2022г., около 10.00 часа, *** на подс. Д. - Р. Д., отишла до заведението на тъжителката и между тях възникнал поредния скандал относно шума, в хода на който двете страни си разменили различни реплики, след което Д. се прибрала в дома си.

По-късно същия ден, Д. споделила на подс. Д. за случилото се сутринта, поради което той отишъл до заведението, където по това време се намирали тъжителката К. и съпругът й свид. М. А.. Подс. Д. обвинил тъжителката и свид. А., че са заплашвали *** му. Свид. А. застанал пред подс. Д. и се опитал да му обясни, че това не било вярно, но между тях възникнала физическа саморазправа, включваща взаимно бутане и нанасяне на удари с ръце.

Тъжителката К. незабавно се намесила в конфликта, заставайки пред съпруга си, с лице към подс. Д.. Подс. Д., с държания от него нож, нанесъл удар в коремната област на тъжителката.

Свид. А. видял удара, но не разбрал, че подсъдимият държал нож, поради което избутал съпругата си настрани, за да не бъде ударена отново. В този момент свид. А. възприел ножа на подсъдимия да се насочва към него и усетил пробождане в коремната област, и видял, че едната му ръка била в кръв. Независимо от това, свид. А. успял да събори нападателя на земята, избил ножа от ръката му, след което заедно с тъжителката К. го задържали на земята. Съдействие било оказано от намиращия се в близост свид. П. М. – *** на тъжителката и свид. А., и две други непознати за тях лица. На място пристигнали полицейски служители, а тъжителката К. и свид. А. посетили „УМБАЛ-Бургас“ АД, където тъжителката К. била настанена за лечение до 22.08.2022г.

В хода на първоинстанционното съдебно производство е назначена и извършена съдебномедицинска експертиза по писмени данни. В заключението си вещото лице посочва, че частната тъжителка К. е получила прободно нараняване в лявата половина на корема, непроникващо в коремната кухина. В експертизата е възприето, че увреждането е в резултат от действието на предмет с остър връх, какъвто може да е всеки нож, и може да се получи по начина, по който съобщава тъжителката, като на пострадалата било причинено болка и 4 страдание, без разстройство на здравето. Според експерта времето, необходимо за възстановяването от увреждането, било около 20 дни при обичаен ход на оздравителния процес.

От приобщената в първоинстанционното съдебно производство справка за съдимост на подс. Д. се установява, че към инкриминираната по делото дата- 11.08.2022г., той е неосъждан.

Гореизложената фактическа обстановка, формулирана от въззивния съд, се установява от детайлния анализ на събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: свидетелски показания на П. М. и М. А., и частично от обясненията на подсъдимия; писмени доказателствени средства - съдебномедицинска експертиза № 133/2023 /по писмени данни/; от приобщените по съответния ред писмени доказателства – справки от Окръжна прокуратура - Бургас относно хода на образувано и водено досъдебно производство № 320 ЗМ-312/2022 по описа на РУ на МВР -Поморие, медицинска документация за проведени изследвания и лечение, издадена от „УМБА-Бургас“ АД за тъжителката К., свидетелство за съдимост на подс. В. Д..