Решение № 58 от 02.05.2023, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Свищов, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослав Ив. Иванов при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева като разгледа докладваното от Светослав Ив. Иванов Гражданско дело № 20224150100598 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по редовна и допустима искова молба на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК: 103533691, гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258; срещу Ю. Ж. Д., ЕГН: **********, *****, действаща чрез особен представител – адв. В. Г., ВТАК, *****, с правно основание 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с която се иска да бъде установено по отношение на ответницата, че същата дължи на дружеството общата сума от 1 678.90 лв., от която 1 649.69 лв. представлява главница за доставена ел. енергия до обект, находящ се в *****, за периода от 03.12.2021 г. до 02.04.2022 г. и 29.21 лв., представляваща сбора от мораторната лихва върху всяка фактура от съотв. датата на падежа й до 13.05.2022 г.; ведно със законната лихва върху главницата от 27.05.2022 г. до окончателното й плащане.

В исковата молба (ИМ) се твърди, че между страните било постигнато споразумение, по силата на което Ю. Ж. Д. се задължила да заплати, а „Енерго-Про Продажби“ АД – да й достави ел. енергия за потребление до обект, находящ се в *****. Съгласно чл. 17, т. 2 от ОУ на договорите за продажба на ел. енергия потребителят Д. дължала на търговското дружество стойността на използваната в имота й ел. енергия, като потребителят изпадал в забава, независимо дали е получил, или не е, надлежно уведомление от дружество за начислената му ел. енергия – чл. 26, ал. 6 от същ. ОУ. От същия момент – след издаването на всяка месечна фактура – потребителят бил в забава и дължал законната лихва върху всяка просрочена вноска (чл. 38 от ОУ). Към момента на подаване на заявлението в съда били издадени следните фактури за ел. енергия:

1 о. Фактура № 0318230428 от 17.01.2022 г. с падеж 07.02.2022 г., за 1 периода от 03.12.2021 г. до 03.01.2022 г., за 642.91 лв. за главница и законна лихва към 13.05.2022 г. от 16.97 лв.;

2 о. Фактура № 0319379964 от 15.02.2022 г. с падеж 07.03.2022 г., за периода от 04.01.2022 – 02.02.2022 г. за 467.94 лв. за главница и законна лихва към 13.05.2022 г. от 8.71 лв.;

3 о. Фактура № 0320528836 от 15.03.2022 г. с падеж 05.04.2022 г., за периода от 03.02.2022 – 02.03.2022 г. за 279.41 лв. за главница и законна лихва към 13.05.2022 г. от 2.95 лв.;

4 о. Фактура № 0321683850 от 15.04.2022 г. с падеж 05.05.2022 г., за периода от 03.03.2022 – 02.04.2022 г. за 259.43 лв. за главница и законна лихва към 13.05.2022 г. от 58 ст.; или всичко в общ размер на 1 678.90 лв., от която 1 649.69 лв. за главница и 29.21 лв. за законна лихва.

Ищцовото дружество е подало заявление по чл. 410 ГПК до Свищовския районен съд (СвРС), по което е образувано ч. гр. д. № 325/2022 г. на същ. съд и на основание чл. 47 ГПК е било залепено уведомление за длъжника, който обаче не се е явил едномесечен срок да си получи книжата в съда, поради което на дружеството е било указано да предяви установителен иск за вземането си. Искът е предявен, но понеже ответницата не е била намерена на адреса си, нито пък има данни за сключен от нея трудов договор, на основание чл. 47 ГПК й е назначен особен представител.

„Енерго-Про Продажби“ АД моли СвРС да постанови решение, с което да приеме за установено, че Ю. Ж. Д. да дължи на ищцовото дружество на основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1 678.90 лв., от която 1 649.69 лв. представлява главница за доставена ел. енергия до обект, находящ се в *****, за периода от 03.12.2021 г. до 02.04.2022 г. и 29.21 лв., представляваща сбора от мораторната лихва върху всяка фактура от съотв. датата на падежа й до 13.05.2022 г.; ведно със законната лихва върху главницата от 27.05.2022 г. до окончателното й плащане. Претендират се и разноски.

След приключване на съдебното дирене на 11.04.2023 г. по пощата на съда е получена молба от „Енерго-Про Продажби“ АД, която е изпратена на 10.04.2023 г., но е получена в съда на а 12.04.2023 г. В тази молба са направени нови доказателствени искания, които са недопустими. От една страна, тези искания са направени след изтичането на сроковете по чл. 127, ал. 2, чл. 143, ал. 2, чл. 146, ал. 3 ГПК, поради което по арг. от чл. 147 ГПК те са преклудирани, защото не са налице нови обстоятелства или нови доказателства, които страната не е могла да представи своевременно, тъй като чрез тях тя, страната, се домогва да обори възраженията на ответницата в отговора на ИМ (ОИМ). В случая не става въпрос и за нововъзникнали обстоятелства, понеже доказателствените искания се отнасят до факти от 2014 г. (вж. чл. 147, т. 2 ГПК). От друга страна, доказателствените искания са недопустими, защото са направени след приключване на съдебно дирене, който факт – сам по себе си – пречка да бъдат допуснати (арг. от 149, ал. 1-2 ГПК).

В ОИМ особения представител на ответника се взема становище, че искът е допустим, но не основателен, тъй като ответницата била продала 2 процесния имот на 06.12.2021 г., за което е представена справка от Агенция по вписванията от 03.07.2023 г. Следователно, ответницата нямала качеството „потребител на ел. енергия“, защото не била нито собственик, нито ползвател на имота, присъединен към ел. мрежа – чл. 4, ал. 1 от ОУ. Освен това всички фактури били за периода след датата на отчуждаването на н. и. от ответницата. С оглед на изложеното Ю. Ж. Д. моли СвРС да постанови решение, с което да остави без уважение така предявения иск.

След като взе предвид събраните по делото доказателства, посредством предвидените в закона доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите, възраженията и оплакванията на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, Свищовският районен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ПО ФАКТИТЕ:

Ответникът Ю. Ж. Д. е бил клиент на „Енерго-Про Продажби“ АД с кл.

*****, за доставяне на ел.енергия в обект с аб. *****, находящ се в *****.

За задължения за консумирана ел. енергия в процесния имот за периода от 03.12.2021 г. до 02.04.2022 г. са издадени следните фактури: Фактура № 0318230428 от 17.01.2022 г. с падеж 07.02.2022 г., Фактура № 0319379964 от 15.02.2022 г. с падеж 07.03.2022 г., Фактура № 0320528836 от 15.03.2022 г. с падеж 05.04.2022 г., Фактура № 0321683850 от 15.04.2022 г. с падеж 05.05.2022 г. в общ размер на 1 678.90 лв., от която 1 649.69 лв. за главница и 29.21 лв. за законна лихва.

По искане на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 165/ 30.05.2022 г. по ч.гр.д.

325/2022 г. на СвРС по силата на която Ю. Ж. Д. с ЕГН **********, с настоящ адрес ***** следва да заплати на кредитора "Енерго-Про Продажби” АД с ЕИК 103533691, със седалище гр.Варна 9009, район Владислав Варненчик ,Варна Тауърс-Г, бул.Владислав Варненчик №258, представлявано от П.С.С.,Я.М.Д. и Д.К.Д., чрез юрисконсулт В.М. сумата 1649.69 лв. за главница, 29.21 лв. за лихва от 7.02.2022 г. до 13.05.2022 г., със законна лихва върху главницата от 27.05.2022г. до изплащане на сумата, както и сумата 83.58 лв. разноски в заповедното производство, от които: 33.58 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът е представил по делото извлечение от сметка към 13.05.2022 г.

Приложени са и: Извлечение за фактури и плащания за период към 07.09.2022 г. на Ю. Ж. Д., Справка за потреблението през последните 12/24/36м от 07.09.2022 г. на Енерго-Про Продажби АД. Приложени са по делото 4 бр. фактури: с № 0318230428/17.01.2022 г., № 0319379964/15.02.2022 г., № 0320528836/15.03.2022 г., № 0321683850/15.04.2022 г. на Енерго-Про Продажби АД, издадени в периода от 03.12.2021 г. до 02.04.2022 г., с получател Ю. Ж. Д. за обект с абонатен *****, с клиентски номер с кл. *****.

С ОИМ е представено заверено копие от справка от имотния регистър по лице от Агенция по вписвания № 304936/07.03.2023 г. за Ю. Ж. Д. за периода от 01.01.2000 г. до 07.03.2023 г., която удостоверява, че имотът до който е доставяна ел. енергия, – обект с аб. *****, находящ се в *****, не собственост на ответника. По силата на договор за покупко-продажба от 3

06.12.2021 г. ответницата е прехвърлила процесния недвижим имот на Д.П.М..

С молба от „Енерго-Про Продажби“ АД, която е изпратена на 10.04.2023 г., но е получена в съда на а 12.04.2023 г., ищцовото дружество признава, че искът е неоснователен, тъй като дължимите суми, предмет на производството, били планети, без да е представило доказателства за това.

Съдът обаче намира, че признанието е направено след приключването на съдебното дирене на 11.04.2023 г. и поради това не би могло да бъде ценено като допустимо доказателствено средство (арг. от чл. 148, ал. 1-2 ГПК).

ПО ПРАВОТО:

СвРС счита, че е сезиран с установителен иск 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК: 103533691, гр.

Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258; срещу Ю. Ж. Д., ЕГН:

**********, *****, действаща чрез особен представител – адв. В. Г., ВТАК, *****; иска да бъде прието за установено по отношение на физическото лице, че последната дължи на дружеството общата сума от 1 678.90 лв., от която: че последната дължи на дружеството общата сума от 1 678.90 лв., от която: а) 642.91 лв. за главница за доставена ел. енергия за периода от 03.12.2021 г. до 03.01.2022 г. в обект, находящ се в *****, за която сума е издадена Фактура № 0318230428 от 17.01.2022 г. с падеж 07.02.2022 г., както и 16.97 лв. за законна лихва от датата на падежа до 13.05.2022 г.; ведно със законната лихва върху главницата от 27.05.2022 г. до окончателното й изплащане; б) 467.94 лв. за главница за доставена ел. енергия до същия обект за периода от 04.01.2022 – 02.02.2022 г., за която сума била издадена Фактура № 0319379964 от 15.02.2022 г. с падеж 07.03.2022 г. и 8.71 лв. за законна лихва от датата на падежа до 13.05.2022 г.; ведно със законната лихва върху главницата от 27.05.2022 г. до окончателното й изплащане; в) 279.41 лв. за главница за доставена ел. енергия до същия обект за периода от 03.02.2022 – 02.03.2022 г., за която сума била издадена Фактура № 0320528836 от 15.03.2022 г. с падеж 05.04.2022 г. и 2.95 лв. за законна лихва от датата на падежа до 13.05.2022 г.; ведно със законната лихва върху главницата от 27.05.2022 г. до окончателното й изплащане; г) 259.43 лв. за главница за доставена ел. енергия до същия обект за периода от 03.03.2022 – 02.04.2022 г., за която сума била издадена Фактура № 0321683850 от 15.04.2022 г. с падеж 05.05.2022 г. и 58 ст. за законна лихва от датата на падежа до 13.05.2022 г.; ведно със законната лихва върху главницата от 27.05.2022 г. до окончателното й изплащане.

За да е основателен така предявеният установителен иск (УИ), „ЕнергоПро Продажби“ АД трябва да докаже, на първо място, че между него и ответницата е постигнато съгласие за доставяне на ел. енергия срещу заплащане (чл. 183 и сл. ЗЗД). Това с случая означава, от една страна, че дружеството доставя ел. енергия на територията на област Велико Търново (чл. 1, ал. 1-2 от ОУ). Въпросното обстоятелство е безспорно и ноторно и не се нуждае от доказване, а и не се оспорва от ответницата. От друга страна, обаче търговското дружество носи доказателствена тежест, за да установи, че ответницата е ползвател или собственик на ел. енергия в процесния имот (чл.

4

4, ал. 1 от ОУ). На следва място, дружеството трябва да докаже, че е доставило процесната ел. енергия (чл. 187, изр. 1 ЗЗД) и че вземането за цената е станало изискуемо (чл. 200, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 17, т. 2 от ОУ).

Вземането за законна мораторна лихва е обусловено от настъпването на изискуемостта на вземането и неплащането му в срок (чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чл. 38 от ОУ). За последните обстоятелства по делото са представени доказателства от ищцовото дружество.

Ю. Ж. Д. носи доказателствена тежест, за да установи възражението си срещу иска: че се е разпоредила с процесния имот, за което същата е представила доказателство.