Решение № 189 от 10.01.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1658/2018
- Вид
- Решение № 189
- Подписан
- 10.01.2019
- Състав
- РАДМИЛА ИВАЙЛОВА МИРАЗЧИЙСКА, РОЗИНЕЛА ТОДОРОВА ЯНЧЕВА, РАЛИЦА БОРИСОВА ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 21, ал. 2 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е
№................ гр. София, 10.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI "Б" въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА ДИМИТРОВА
РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря Снежана Апостолова, разгледа докладваното от мл. съдия Миразчийска въззивно гражданско дело № 1658 по описа на съда за 2018 г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 155173 от 23.06.2017 г., постановено по гр.д. № 26796/2012 г. по описа на СРС, ГО, 72 състав, е признато за установено по възражението на Е.Т. М. на основание чл. 21, ал. 2 от СК (отм.), че е налице преобразуване на лично имущество на Е.Т. М. в придобиването на апартамент № 56, в гр. София, ж.к. „*********, с лични средства за ½ идеална част от имота, като отхвърля претенцията по възражението за пълна трансформация при придобиването на имота, допусната е делба между П.Й.М. и Е.Т. М. на следния съсобствен недвижим имот: апартамент № 56, в гр. София, ж.к. „*********, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и обслужващо помещение, с площ 79,36 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение № 3 с площ 2.69 кв.м. и заедно с 2.253 % идеални части от вход В и вход Г на сградата и от правото на строеж, при квоти – за Е.Т. М. – ¾ идеални части и за П.Й.М.
– ¼ идеални части и е допусната делба между П.Й.М. и Е.Т. М. на следния съсобствен недвижим имот: застроено дворно място в гр. София, район Сердика, ул. „**** *********с площ от 1025 кв.м., ведно с изградения в имота складов обект, представляващо парцел XX-971 от кв. 21 по плана на местността Орландовци, гр. София и съставляващо съгласно скица на имота поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 1025 кв.м.; при квоти – за Е.Т. М. – 1236.50/20844 идеални части и за П.Й.М. – 18371/20844 идеални части.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от П.Й.М. в частта, в която е уважено възражението на ответницата за придобита собственост на ½ от процесния апартамент с лични средства, квотите при които е допусната делбата на апартамент № 56, в гр. София, ж.к. „*********, както и в частта, в която е допусната делба на имота, находящ се в гр. София, ул.
„**** ****. Твърди се неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Навежда доводи, че апартамент № 56 е купен по време на брака със средства, които страните са получили от продажбата на съсобствения им имот в Горна баня. Аргументира, че заплащането на сумата от 2473 лв. за уравняване на дяловете при извършената доброволна делба между Столична община и ищеца, с която е придобит имотът в гр. София, ул. „**** *********е шест години след фактическата раздяла между съпрузите, настъпила, както е приел СРС в мотивите си, през 1994 г.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и от ответницата Е.Т. М. в частта, в която е допуснат до делба апартамент № 56, в гр. София, ж.к. „*********. Посочва, че с ищеца са във фактическа раздяла от 1994 г. Позовава се на свидетелските показания на дъщеря им, че страните по делото от раздялата не поддържат никакви отношения.
В законоустановените срокове страните са депозирали отговори на въззивните жалби, с които ги оспорват като неоснователни.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са основателни.
СРС е бил сезиран с конститутивен иск за делба на недвижима вещ.
За да се уважи искът за делба, като се допусне ликвидирането на възникналата съсобственост, следва да са налице следните материални и процесуални предпоставки: 1) ищецът да е носител на съответна идеална част от правото на собственост върху включените в делбената маса вещи; 2) предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3) в производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно.
Безспорно установено по делото е, че страните са сключили граждански брак на 27.08.1971 г., прекратен с развод с влязло в сила на 21.04.2004 г. решение по гр.д. № 2864/2002 г. по описа на СРС.
От свидетелските показания на Е.Т.(дъщеря на съделителите) се установява, че фактическата раздяла между съпрузите е настъпила 1994 г. Съдът кредитира показанията на свидетелката като логични, ясни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото и им дава вяра. Е.Т.свидетелства, че след раздялата майка й е отишла да живее с малкия й брат при дядо й, като след около година е купила процесния апартамент в ж.к. „Люлин“, като парите от продажбата на имота в „Горна баня” са помогнали. Заявява, че не знае баща й да е идвал в апартамента и да е имал някакви претенции. Споделя, че родителите й просто са се разделили. От показанията й се установява, че майка й не й е споделяла баща й да е идвал в апартамента и че те нямат никаква връзка с него. Съдът не кредитира показанията на свидетеля М., син на страните по делото, тъй като неговите показания са нелогични и вътрешно противоречиви. От така установените факти, въззивният съд прави правния извод, че Е. и П. М. са се разделили трайно през 1994 г. Аргумент в тази насока е и твърдението във въззивната жалба на П.М., че процесният имот, находящ се в гр. София, ул. „**** *********е само негова собственост, тъй като делбата с уравняване на дяловете е извършена шест години след фактическата раздяла, която както е приел СРС в мотивите си, е настъпила през 1994 г. Съдът счита, че фактическата раздяла на съпрузите от 1994 г. до развода е продължителна, без прекъсвания, при която не е имало никаква физическа, духовна и икономическа връзка между съпрузите. Следователно придобитото имущество от единия съпруг по време на тази трайна фактическа раздяла е негова лична собственост, а не съпружеска имуществена общност, тъй като в този случай бракът съществува само формално и имуществото не е придобито в резултат на съвместни усилия. В този смисъл е Тълкувателно решение № 35 от 14.06.1971 г. на ОСГК на ВКС и Решение № 43 от 05.04.2013 г. на ВКС по гр.д. № 802/2012 г., II ГО, ГК.
Безспорно установено по делото е че апартамент
№ 56, в гр. София, ж.к. „********* е закупен от Е. М. на 19.06.1995 г. – след като страните са били в трайна фактическа раздяла. Поради горното, въззивният съд счита, че процесният апартамент е лична собственост на Е. М. и не следва да се допуска до делба.
Настоящият въззивен състав споделя правните изводи на първоинстанционния съд относно трансформацията на лични средства на Е. М. при покупката на апартамент № 56. Видно от приетия по делото договор за дарение, сключен във формата на нотариален акт № 56 от 03.06.1975 г.
Т.Ч.е дарил на дъщеря си – ответница по настоящото дело, ½ идеална част от притежаваното от него дворно място в „Горна баня”. От доказателствата по делото се установява, че 1976 г. при делба между Е. М. и Т.Ч.в неин дял е постановено цялото дворно място, като тя е заплатила на другия съделител неговия дял. От така установените факти, настоящият съдебен състав прави правния извод, че половината имот в „Горна баня” е лична собственост на ответницата, а останалата половина е съпружеска имуществена общност на двете страни по настоящото дело. От свидетелските показания се установи, че процесният апартамент е закупен със средства от продажба на имота в „Горна баня”, който както бе посочено по-горе половината е лична собственост на ответницата, поради което половината от апартамент № 56 е придобит при трансформация на лични средства и за тази ½ възражението на Е. М. по чл. 21, ал. 2 СК правилно е уважено от СРС.
Относно останалата ½ от процесния апартамент № 56 настоящият въззивен състав не споделя доводите на първоинстанционния съд, че е съпружеска имуществена общност, тъй като същият е придобит при трайна фактическа раздяла между страните. Обстоятелството, че апартамента в ж.к. „Люлин“ е закупен с пари от продажбата на имота в „Горна баня“, половината от който се установи по делото, че е бил съпружеска имуществена общност (СИО), не превръща половината апартамент в СИО. Съпружеска имуществена общност са вещите, придобити по време на брака със съвместен принос – влагане на средства, труд, грижа за децата и работа в домакинството. От граматическото тълкуване на приетия по делото нотариален акт за покупко-продажба № 112, том III, № 1115/95 г., с който страните по настоящото дело са продали дворното място в „Горна баня“, се установява, че продавачите са получили напълно и в брой цената в деня на изповядване на нотариалната сделка. Ответницата признава, че са продали имота в „Горна баня“ за по-висока стойност, от която тя е получила авансово сумата от 370 000 лв. в деня на подписване на предварителния договор – 16.11.1994 г., видно и от самия договор. От приетия по делото предварителен договор се установява, че са уговорили купувачът да изплати останалата цена за покупката на имота в размер на сумата от 2 080 000 лв. в деня на изповядване на сделката пред нотариус. Видно от нотариалния акт за покупко-продажба № 112, том III, № 1115/95 г. купувачът е изплатил на продавачите (страни по настоящото дело) сумата от 132 427 лв. напълно и в брой в деня на сключване на сделката. Не е предмет на настоящото дело разликата в цената, уговорена в предварителния договор и платената съобразно нотариалния акт. За разрешаване на настоящия правен спор е релевантно обстоятелството, че ищецът П.М. е получил на 13.01.1995 г. заедно с ответницата Е. М. цената от продадения имот в „Горна баня“. Дори да се приеме, че П.М. не е получил своя дял от цената на продадения имот, той ще има право на облигационно вземане срещу ответницата, а няма да стане собственик на закупения от нея имот по време на трайната фактическа раздяла.
Закупуването на имот с чужди средства не превръща лицето, чиито са средствата в собственик на имота.
Поради изложените съображения, настоящият въззивен състав извежда извод, че ответницата Е. М. е едноличен собственик и на останалата ½ от апартамент № 56 поради закупуване на имота по време на трайната, фактическа раздяла между съпрузите с прекъсната всякаква физическа, духовна и икономическа връзка между тях.
От доказателствата по делото се установява и не се спори между страните, че на 24.04.2000 г. с договор за добсроволна делба П.М. е придобил дворно място, находящо се в гр. София, ул. „**** ****, за което е притежавал дял, наследен от баща му и е заплатил на Столична община сумата от 2 473 лв. за уравняване на дяловете. Следователно П.М. е едноличен собственик на дворното място в една част по наследство, а в друга, заради заплащането на сумата, след като страните са били в трайна фактическа раздяла по същите доводи, които въззивният съд изложи за едноличната собственост на Е.М. на процесния апартамент № 56. Поради горното, въззивният съд счита, че дворно място, находящо се в гр. София, ул. „**** *********не следва да се допуска до делба.
По изложените съображения, настоящият въззивен състав счита, че следва да отмени Решение № 155173 от 23.06.2017 г., постановено по гр.д. № 26796/2012 г. по описа на СРС, ГО, 72 състав в частта, в която е допуснал да се извърши делба между страните на апартамент № 56, в гр. София, ж.к. „********* и на застроено дворно място в гр. София, район Сердика, ул. „**** *********с площ от 1025 кв.м.
По разноските
Съдът намира, че следва да потвърди първоинстанционното решение в частта за присъдените разноски, тъй като те са определени съобразно възражението за трансформация на лично имущество, в която част СГС потвърждава решението на СРС. Поради основателност и на двете въззивни жалби и неонователност и на двата конститутивна иска за делба (на двата имота) следва разноските във въззивното производство да си останат за страните така, както са ги направили.
Разпечатката съдържа 32 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a7e0f49c-74c1-4b11-9ab6-adad1bd175bb