Определение № 1696 от 25.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1696 гр. Пловдив, 24.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20245300501588 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 278 ал.1 във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК 203670940, седалище и адрес гр.София, чрез пълномощника им юрисконсулт И. В. против разпореждане № 15451/27.05.2024г. по ч.гр.д. № 8332/2024г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК подадено от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК 203670940 против А. П. Р..

Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, защото по делото липсват неравноправни клаузи и разпореждането не е съобразно със съдебната практика в страната и на СЕС. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК изцяло.

Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за установено следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275 от ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

РС Пловдив е приел, че застрахователните премии представляват разход по кредита и е следвало да бъдат включени при изчисляването на ГПР, а не да се третират като част от общата му стойност. От данните по делото ПРС прави обоснован извод, че сумите за застраховки е следвало да бъдат включени в общите разходи по кредита, съгласно параграф 1, т.1 на ПЗР на ЗПК и от там да бъдат взети предвид при изчисляването на ГПР по кредита. Това е така, защото тези суми никога не са били на разположение на длъжника, той не е имал възможност да избира с кое лице да бъде 1 сключена застраховка, при какви рискове и за каква сума.

Тези изводи на РС Пловдив са правилни. Съобразно чл.411 ал.2 т.3 от ГПК заповед за изпълнение не се издава ако съдът прецени, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в договор сключен с потребител /в казуса прекомерност на размера на ГПР съпоставен с нормата на чл.19 ал.4 от ЗПК и въвеждане на потребителя в заблуждение относно действителния размер на ГПР/.

Точно такъв е извода на РС Пловдив, за да откаже издаването на исканата заповед. В казуса за отказ на съда е достатъчно да се констатира само обоснована вероятност или възможност за наличие на такава неравноправна клауза, без да е необходимо това да е доказано по категоричен начин. Съдът е посочил по какви причини смята тази вероятност да е обоснована и изводите му намират опора в тълкуването на закона и на част от съдебната практика. Ето защо приложението на чл.411 ал.2 т.3 от ГПК е законосъобразно. Ако заявителят намира, че изводите на съда не са напълно аргументирани, то за него остава възможността да си докаже правата по потребителския договор по исков ред, като в този случай спорът ще бъде решен със сила на пресъдено нещо. В казуса това не се изисква от закона.

По така изложените съображения, частната жалба се намери за неоснователна.

Обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди. Поради което и на основание чл.413 ал.2 от ГПК във връзка с чл.278 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 15451/27.05.2024г. по ч.гр.д. № 8332/2024г. по описа на РС Пловдив.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2