Решение № 898 от 17.06.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 898 гр. София, 17.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20211000503321 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 264384 от 01.07.2021 г., постановено по гр.д. № 3092/2020 г. от Софийски градски съд е признал за установено, на основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ, че ответникът К. В. Я., ЕГН ********** дължи на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, сумата от 31 411.95 лева, представляваща главница по Договор за банков кредит № 000 LD-R-***, сключен на 07.11.2008 г., ведно със законната лихва от 23.05.2019 г., за която сума е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 29174/2019 г. от Софийски районен съд, 76 състав.

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника К. В. Я., ЕГН ********** да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, деловодни разноски, в размер на сумата от 1 478.24 лева и сумата от 778.24 лева – разноски по ч.гр.д. № 29174/2019 г. по описа на СРС, 76 състав.

1

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника - К. В.

Я., ЕГН ********** в частта, в която е признато за установено, че дължи главница до размер на сумата от 21 438.41 лева, представлява главницата,включена в анюитетните вноски, за периода от 07.12.2009 г. до 07.05.2014 г. с доводи за неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Жалбоподателят поддържа, че за главницата, включена в посочените вноски е изтекла общата погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, тъй като кредитът е уговорен с краен срок за погасяване 07.11.2015 г., а заявлението за издаване на Заповед за изпълнение е подадено на 23.05.2019 г.

Моли въззивният съд да се отмени решението в обжалваната част и вместо това да се отхвърли предявения против него иск до посочения размер.

Моли да се присъдят направените деловодни разноски.

Насрещната страна - на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393 е подала отговор, с който оспорва основателността на жалбата и моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд в обжалваната част.

Моли да се присъдят направените деловодни разноски.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:

2

Ищецът - „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393 е предявил против К. В. Я., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че с ответника на 07.11.2009 г. са сключили Договор № 000LD-R-***, по силата на който му е предоставен банков кредит, в размер на 35 000 лева и краен срок за издължаване 07.11.2015 г.

На 07.11.2015 г. настъпил крайният срок за погасяване на задължението.

На 23.05.2019 г. е подал заявление за издаване на Заповед за незабавно изпълнение, по което е образуваното ч.гр.д. № 29174/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 76 състав, който е издал Заповед за изпълнение, на основание чл. 417 от ГПК.

Длъжникът е подал възражение в срок, поради което е изпълнил указанията на заповедния съд и в срок е предявил установителния иск, с който е поискал да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 31 411.95 лева, представлява неиздължена главница, ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение - 23.05.2019 г.

Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.

Ответникът подал отговор на исковата молба /л. 15 от първоинст. п-во, осъществило се пред СРС/, в който оспорил наличието на сключен от него Договор за кредит с „ПИБ“ АД и поискал да се отхвърлят предявените искове.

Изложил доводи, че:

- през месец октомври 2010 г. е получил писмена покана от „ЕОС Матрикс“ ООД, на когото ищецът /кредитор/ е бил възложил събиране на вземането по договора за кредит, както и че с тази покана е била обявена 3 предсрочната изискуемост на кредита;

- изтекла е предвидената в закона петгодишна погасителна давност за целия кредит, а при условията на евентуалност за част от вземането за главница, до дата 07.05.2014 г.;

Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.

От фактическа страна:

Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.

Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви, които въззивният възприема изцяло и постановявайки своето решение препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото изложението намира, че следва да се маркират основните правно значими факти.

От събраните по делото се установява, че страните по делото на 07.11.2009 г. са сключили Д оговор № 000LD-R-***, по силата на който на длъжника К. В. Я. е предоставен банков кредит, в размер на 35 000 лева и уговорен краен срок за издължаване - 07.11.2015 г.

Предоставеният кредит е постъпил кредитополучателя, открита в „ПИБ“ АД. по банковата сметка на

Длъжникът е преустановил заплащането на погасителните вноски.

Кредитодателят, след като изтекъл крайният срок за погасяване на кредита, на 23.05.2019 г. подал заявление за издаване на Заповед за незабавно изпълнение, по което е образуваното ч.гр.д. № 29174/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 76 състав, който е издал Заповед за изпълнение, на основание чл. 417 от ГПК, за сумата от 31 411.95 лева, представляваща главница по Договора за банков кредит, ведно със законната лихва от 23.05.2019 г., както и за сумата от 778.24 лева, представляваща деловодни разноски.

4

Длъжникът подал възражение в срок и в срок установителния иск, предмет на настоящото производство. е предявен

В първата инстанция е прието заключението на вещото лице, извършило счетоводна експертиза, от която се установява, че кредитът е усвоен на 14.11.2008 г., като кредитополучателят е заплатил няколко анюитетни вноски, на обща стойност 12 215.18 лева.

Кредитополучателят е останал задължен за остатъка от главницата, в размер на сумата от 31 411.95 лева.

Ответникът в отговора на исковата молба твърди, че целият кредит е станал предсрочно изискуем през месец октомври 2012 г., когато му е била връчена покана за изпълнение и след като е изтекъл дадения му тридневен срок за погасяване на дълга.

Поканата е приложена с отговора на исковата молба, която не материализира изричното изявление на кредитодателят или на овластено от него търговско дружество, че кредитът се обявява за предсрочно изискуем. В поканата не е посочен размер на просрочената главница и размера на дължимите се договорни и наказателни лихви.

От правна страна:

Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от ответника жалба, като спорът се концентрира до наличието на предпоставките, при които по предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ще следва да се признае за установено, че ищецът, като кредитор няма парично вземане – главница по договор за банков кредит, до размер на сумата от 21 438.41 лева.

По иска с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 от 5

ТЗ, съединени с искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които ищецът е поискал да се признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 31 411.95 лева, представляваща неиздължена главница по Договора за банков кредит, ведно със законната лихва, считано от 23.05.2019 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 430, ал. 1 от ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичането на срока.

Правнорелевантните факти са:

- сключен между ищеца и ответника Договор за банков кредит;

- длъжникът е преустановил изпълнение на задълженията;

- кредитодателят е подал заявление по чл. 417 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. по описа на Районен съд София и е била издадена Заповед за незабавно изпълнение, както и изпълнителен лист за посочените в заявлението вземания;

- подадено е в срок възражение от длъжника и съответно в срок е предявен установителния иск за главница; което обуславя извода на съда, че този иск е допустим;

Първоинстанционният съд с постановеното решение е уважил изцяло иска.

Ответникът обжалва решението, като поддържа направеното с отговора твърдение, за обявената предсрочна изискуемост на кредита и и направеното възражение за изтекла погасителна давност за главницата, до размер на сумата от 21438.41 лева, която твърди, че е включена в анюитетните вноски за периода от 07.12.2009 г. до 07.05.2014 г.

Настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, 6 че на кредитополучателят е връчена покана, която не материализира изричното изявление на кредитодателят или на овластено от него търговско дружество, че кредитът се обявява за предсрочно изискуем. В поканата не е посочен размер на просрочената главница и размер на дължими се договорни и наказателни лихви.