Решение № 326 от 28.10.2021, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 912/2021
- Вид
- Решение № 326
- Подписан
- 28.10.2021
- Състав
- Веселин Пенгезов, Десислав Любомиров, Атанаска Китипова
Цитирани разпоредби
- чл.32, ал. 1 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
- чл. 354, ал. 6 · Наказателен кодекс
- чл.354а, ал.1, изр.1, пр.5 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал.1, т.1 и ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал.1, т.1 и ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 102 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.281, ал.1, т.2, пр.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 322 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 326 гр. София, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Веселин Пенгезов
Членове:
Десислав Любомиров
Атанаска Китипова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова в присъствието на прокурора Ана Христоскова Малиганова (АП-София) като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000600912 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава 21-ва от НПК.
С присъда от 23.06.2021г., постановена по НОХД № 371/20г., ОС- Благоевград, 6-ти наказателен състав е признал подсъдимия К. И. В. /с установена по делото самоличност/ за ВИНОВЕН в това, че на 14.02.2020 г., около 18.50 часа, в гр.***, пред дома си на улица „***“ № 50, без надлежно разрешително, изискващо се съгласно чл.32, ал. 1 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, съгласно който производството, преработването, съхраняването и търговията в страната, вносът, износът и транзитът, пренасянето и превозването на наркотични вещества се извършва с лицензия за дейности, сгради и помещения, издадена от Министъра на здравеопазването или от упълномощен от него заместник-министър, при условията, определени с Наредба на министъра на здравеопазването, разпространил - дал на Н. Г. К. от гр.*** високорисково наркотично вещество - кокаин с нето тегло 0,29 гр. със съдържание на активен наркотично действащ компонент (кокаин база) 66,0 %, на стойност 63,80 лв. (шестдесет и три лева и осемдесет стотинки), поради което и на основание чл.354а, ал.1, изр.1, пр.5 от НК и чл. 55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК го е осъдил на 1 /една/ година „лишаване от свобода“. На основание чл. 66, ал.1 от НК, съдът е отложил изтърпяването на така наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
1
На основание чл. 354, ал. 6 от НК, съдът е отнел в полза на държавата предмета на престъплението - кокаин с нето тегло 0,29 гр., предаден за съхранение в ЦМУ, отдел „МРРНОП” с приемателно - предавателен протокол № 69384/20.03.2020 г.
С присъдата, ОС- Благоевград е възложил в тежест на подсъдимия В. сторените по делото разноски, както и сумата от 5 (пет) лева, представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
В законовоустановения срок срещу постановения съдебен акт е постъпила въззивна жалба от защитника на подсъдимия К.В.- адв. Д. Х. с релевирани бланкетни доводи за незаконосъобразност, неправилност на присъдата и явна несправедливост на наложеното наказание, като се поддържа искане за оправдаване на подзащитния й. Алтернативно се настоява за отмяна на постановената присъда с връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда поради допуснати съществени нарушения, а в случай, че и това искане не бъде удовлетворено, се моли за редуциране размера на наложеното наказание.
В срока по чл. 322 от НПК, ОП- Благоевград не е взела становище по жалбата, при изпратен препис.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, подсъдимият К. И. В., редовно призован, се явява лично и се представлява от упълномощения си защитник- адв. Д. Х.. Последната поддържа подадената жалба, като счита, че от събраните по делото доказателства не може да се направи еднозначен извод, че подзащитният й е извършител на престъплението по повдигнатото му обвинение. Сочи, че обвинителната теза и мотивите на съда се базират единствено и само на показанията на свидетеля Н.К., а това е лицето, у когото е намерено наркотичното вещество 0,29 гр. кокаин и същото е констатирано от полицейските служители, които са го спрели. В тази връзка отправя упрек, че по делото така и не е проведен разпит на С. И., за бъде проверена версията на свидетеля К.. Счита, че не следва да бъдат кредитирани и показанията на полицейските служители касаещи получената оперативна информация, доколкото ако са имали такава, са щели да бъдат на мястото на т. нар. „сделка“. В този смисъл, намира постановената присъда за незаконосъобразна, поради което моли да бъде отменена, като подзащитния й бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Не на последно място, счита, че по делото е налице допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в това, че протокола от съдебното заседание е с дата 24.06.2021 г., а присъдата е постановена един ден по-рано – 23.06.2021г. В този смисъл поддържа алтернативно искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на БлОС.
Подсъдимият В., в лична защита, поддържа казаното от защитата. В предоставената му последна дума, предоставя решението на съда.
Представителят на апелативна прокуратура намира подадената жалба за неоснователна.
Счита, че първоинстанционният съд е направил обстоен анализ на събраните по делото 2 доказателства, като изчерпателно е посочил тези от тях, подкрепящи тезата на обвинението и обосноваващи направения извод за виновност на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Според представителя на държавното обвинение, основателно първата инстанция е приела, че показанията на свидетеля К. не са изолирани, а намират опора в останалите събрани по делото доказателства, установяващи, че намереното у този свидетел наркотично вещество му е било предадено именно от подсъдимия. Намира, че при разглеждане на делото не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и такива на материалния закон, а наложеното наказание справедливо е определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал.3 от НК, поради което настоява за потвърждаване на постановената присъда.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като взе предвид депозиранта въззивна жалба, съобрази доводите на страните в съдебно заседание и служебно провери изцяло на основание чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК законността, обосноваността и справедливостта на присъдата, намери за установено следното:
Първостепенният съд е положил нужните усилия за изясняване обстоятелствата по делото, събрал е възможните по делото доказателства, извършил е анализ на същите и е направил своите правни изводи, които според настоящия съд са правилни и законосъобразни.
Установено е по делото, че подсъдимият К. И. В. не е осъждан /реабилитиран по право/.
Към 17.12.2019 год. е обобщена от Началника на РУ-Сандански писмено информацията за засечени и установени лица, които са купували наркотични вещества от К. И. В., живеещ в гр.***, ул.“***“ № 50, след предварителна уговорка с него по мобилен телефонен номер ***.
Свидетелят Р.И., като разузнавач в „Криминална полиция“ при РУ-Сандански имал знание за тази информация и след като получил на 14.02.2020 год., конкретния сигнал, че подсъдимият има уговорка да предаде на клиент с малко име Н., движещ се с лекотоварен автомобил с peг. № ***, доза кокаин, веднага наредил на колегата си Д. П. да организира спирането на този автомобил.
На 14.02.2020 год. около 18.30 часа свид. Н.К. провел разговор с приятеля си С. И., записан в мобилния му телефон с прякора му „Д.“, който поискал К. да му направи услугата - да вземе от комшията му К. едно „малко“, което щял той да си плати после. Свидетелят знаел, какво е „малко“-то, защото бил чувал, че подсъдимият продава наркотици. Поради това, в 18.45 часа той се обадил на К. В. по мобилния му телефон, в който номерът на подсъдимия *** бил записан като „К.“ и се разбрали подсъдимият да му предаде едно малко, което К. да занесе на приятеля си. В 18.51 часа, когато пристигнал пред дома на подсъдимия на ул.“***“ № 50 с лекотоварен автомобил „Фолксфаген Кади“, с peг. № ***, свидетелят отново му се обадил по мобилния телефон. В. излязъл от дома си и отишъл до автомобила. През прозореца на вратата подал на свид.К. пликче с кокаин. К. първо го оставил на седалката, но после го поставил под нея и потеглил. Само след 2-3 минути, когато се намирал в района на Първа частна аптека в гр.Сандански, автомобилът му бил спрян от автопатрул в състав 3 свидетелят П.Д. и А. Б.. До 2-3 минути след обаждането, че спирането е факт /от показанията на Д./ пристигнали и криминалните разузнавачи в РУ-Сандански - свидетелят Д.П. и Д. П., а след тях и още двама служители на този отдел - свидетелят Н.И. и Г. Т..
Когато полицаите попитали дали носи някакви забранени неща, К. веднага им казал за пликчето, както и че му го е дал неговият комшия К.В. /от неговите показания/. Наредили му да не го пипа и чак когато отишли в полицията, той показал къде се намира то и го предал, за което бил съставен протокол в двора на управлението. Пред свид.Н.И. при предаването, К. повторил, че подсъдимият, с когото живеят къща срещу къща, му го е дал.
За времето от 21.40 ч. на 14.02.2020 г. до 00.50 ч. на 15.02.2020 г. в гр. *** е било извършено претърсване в жилището, обитавано от К.В., находящо се на втори жилищен етаж в триетажна къща с адрес ул. „***“ № 50 и гараж до къщата, при което не са открити предмети и вещества, забранени от закона. За времето от 12.50 ч. до 13.30 ч. на 15.02.2020 г. е извършено претърсване в дворното място, прилежащо към къщата, обитавана от него, но и там не са открити предмети и вещества, забранени от закона.
Видно от протокола за доброволно предаване, процесният наркотик е предаден доброволно от свид. Н.К..
От извършената физико-химическа експертиза се установява, че представеното за изследване бяло прахообразно вещество представлява кокаин, със съдържание на активен компонент /кокаин база/ 66,0% и нето тегло преди изследването -0,29 гр. Стойността на наркотичното вещество възлиза на 63,80 лв.
Съгласно протоколи за оглед на веществени доказателства в мобилния апарат, предаден от Н.К. е записана комуникация с номер *** с име „ К.“ в 18:45 часа и в 18.51 часа. Установено е, че това е телефонния номер на мобилния апарат, предаден от подсъдимия, в който също е записано приемането на тези две обаждания на 14.02.2020 год. в 18.45 часа и в 18.51 часа от телефонен номер *** /номера на картата, ползвана от дъщерята на К./. К. е провел разговора с подсъдимия, използвайки неговия телефонен апарат, в който са били поставени две сим карти - картата на дъщеря му и неговата - с номер ***, която към въпросната дата е била спряна поради неплатена сметка.
Така изложената фактология на събитията в цялост, съдът е приел въз основа на събраните и подробно анализирани гласни и писмени доказателства- показанията на свидетелите Н.К.
/вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.1, т.2, пр.2 НПК показания, дадени на ДП пред съдия/, Р.И., Н.И. и Д.П.; протокол за доброволно предаване от 14.02.2020 г. (л.11 от досъдебното производство); протокол за претърсване и изземване /л.17-18 от ДП/, веществени доказателства - наркотично вещество - кокаин; експертното заключение на физико-химичната експертиза, както и от останалите писмени доказателства и доказателствени средства.
4
Преценявайки събраните доказателствени материали, и за въззивния състав не съществува съмнение, че същите правилно са послужили за фактическа основа на присъдата. На базата им, първоинстанционният съд е изградил напълно законосъобразни изводи, приемайки, че съществуват обективни доказателства, от които е направен несъмнен извод, че подсъдимият е извършител на престъплението, в което е бил обвинен. Съдът е спазил предвидения процесуален ред, гарантиращ процесуалната годност на доказателствата и възможността въз основа на тях да изгради изводите си за релевантните по делото факти. Първата инстанция не е допуснала превратно тълкуване на доказателствения материал и правилно, при изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване е дала вяра на показанията на свидетеля Н.К., доколкото същите като пряко доказателствено средство допринасят съществено за установяване на инкриминираната обстановка и авторството на деянието.
Вярно е, че в конкретния случай, с оглед спецификата на установените обстоятелства, показанията на този свидетел са основно доказателство, обосноваващо обвинителната теза и тъй като фактическите обстоятелства на деянието подлежат на доказване с всички допустими от НПК доказателствени средства, правилно съдът е основал фактическите си изводи за престъпното поведение на подсъдимия В. на хронологически последователните показания на свид. К., които от своя страна са в корелация, както с показанията на останалите разпитани свидетели / Р. И., Н. И., Д. П./, а така и с останалите писмени и веществени доказателства, сред които протоколи за оглед на веществени доказателства мобилните апарати, ползвани от подсъдимия и свид. К., ФХЕ и справка от МВР за получена оперативна информация /виж л.7 от ДП/. Съобразявайки тези критерии, правилно решаващият съд им е дал вяра и законосъобразно са били използвани за сигурна основа на фактическите констатации на съда, като по своето съдържание са били напълно годни да обосноват осъдителните изводи на присъдата. По делото липсват каквито и да са данни, поставящи под съмнение добросъвестността на свидетеля К.. Точно обратното, същите сочат за добрите му отношения с подсъдимия. Още повече, че показанията му относно значимите за правилното установяване на фактическата обстановка обстоятелства, са депозирани с максимална точност и пълнота, те са обективни, подробни и убедителни.