Решение № 832 от 13.03.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 832 гр. Варна, 13.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20223110111336 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е с правно основание чл. 422 от ГПК.

Производството е образувано по искова молба от ищеца „Е.М.”ООД, ЕИК *****, с адрес Област София (Столична), *****, срещу ответника Я. Г. В. ЕГН **********, за приемане на установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца сумата от 743,36лв.(седемстотин четиридесет и три и 0,36 лева), от които: 593,36лв.(петстотин деветдесет и три и 0,36 лева) - непогасена главница, 150,00лв.(сто и петдесет лева) мораторна лихва /за забава/ в размер на законната лихва за периода, от 25.04.2019г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 18.04.2022г. /в посочения период не е включен периодът на извънредно положение -13.03. - 14.05.2020г. и размерът е съобразен с изключението/, представляващи задължение по Договор за потребителски кредит от *****г., както и законната лихва за забава върху главницата от подаването на заявлението 18.04.2022г., до окончателното й изплащане , които суми са присъдени със Заповед №***/19.04.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № ****/2022г. на ВРС, 41-ви състав.

Претендират се за присъждане и съдебно-деловодните разноски в заповедното производство и в първа инстанция.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтичат претендираните права се свеждат до следните фактически твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата 1 молба: В исковата молба се сочи, че вземанията произтичат от сключен на *****г. Договор на потребителски кредит между „*****" АД и Я. Г. В. ЕГН **********, по силата на който Кредиторът е предоставил на длъжника кредит в размер на 1047,00лв.(хиляда четиридесет и седем лева). Годишният лихвен процент, към датата на сключване на договора, е в размер на 15,25%. Кредитополучателят се задължава да погаси задължението си на 72 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, и месечна застрахователна премия, в общ размер на 23,56лв. всяка, считано от 25.09.2011г. Крайната дата /падеж на задължението/ е 25.08.2017г. На 31.01.2018г., се сочи, че е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който „Е.М." ЕООД, с ЕИК *****, е придобило вземането спрямо длъжника, произтичащо от описания по-горе договор. Срокът на договора е изтекъл на 25.08.2017г., поради което задълженията на длъжника по Договор за потребителски кредит от *****г. са изискуеми изцяло. Претендира се, че сумите са неизплатени.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Я. Г. В. ЕГН **********, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искови претенции. Оспорва се настъпването на предсрочна изискуемост на кредита и факта длъжника да е уведомен за същата по надлежен ред. Оспорва иска както по основание, така и по размер. Оспорва се и изискуемостта на кредита. Навежда се и възражение за погасяване по давност на иска.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения от ищцовата страна Договор за потребителски кредит, сключен на *****г., същият е сключен между

Я. Г. В. ЕГН **********, в качеството на кредитополучател и „*****" АД, в качеството на кредитодател за сумата от 1047,00лв.

Според чл.10 от Договора, кредитът се погасява на 72 месечни погасителните вноски, като месечната погасителна вноска, формирана като сбор от главница и лихва, е в размер на 23,56лв. Кредита се погасява, считано от 25.09.2011г. на 25-то число на месеца.

Автентичността на подписите на кредитополучателя, положени в цитираните документи не е оспорена от ответната страна.

Според чл.5 ал.2 от Договора, общата дължима сума е в размер на 1696,22лв., ГПР към датата на отпускане на кредита е в размер на 16,94%.

Видно от договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 31.01.2018г., „Е.М." ЕООД, с ЕИК *****, е придобило вземането спрямо длъжника, произтичащо от описания по-горе договор за кредит

Представено с исковата молба е уведомително писмо до ответника, изходящо от „Е.М." ЕООД, с ЕИК *****, с което се съобщава извършената цесия.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

2

Досежно допустимостта на предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК:

От изисканото в настоящото производство ч.гр.д. № *****, се установява, че същото е образувано по подадено от ищцовата страна в настоящото производство, в качеството й на заявител срещу ответника в настоящото производство, в качеството му на длъжникь заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на 18.04.2022г. Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед №***** за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е разпоредено длъжника Я. Г. В., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Варна, *****, ДА ЗАПЛАТИ на Кредитор „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.

София, *****, сумата от 593,36 лв. (петстотин деветдесет и три лева и тридесет и шест стотинки), представляваща главница по Договор за потребителски кредит от *****г., сключен между Я. Г. В. и „*****“ АД, което вземане е прехвърлено на заявителя „Е.М.“ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 18.04.2022г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 150 лв. (сто и петдесет лева), представляваща мораторна/наказателна лихва, начислена за периода от 25.04.2019г. до датата на подаване на заявлението - 18.04.2022г. както и за сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса в размер на 25 лв. (двадесет и пет лева) на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Посочено в заповедта е, че вземането произтича от следните обстоятелства: Неизпълнение на парично задължение по Договор за потребителски кредит от *****г., сключен между Я.

Г. В. и „*****“ АД, което вземане е прехвърлено на заявителя „Е.М.“ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.01.2018г.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК, е постъпило възражение от длъжника в заповедното производство и ответник в настоящото производство, за недължимост на присъдената в полза на заявителя сума, което обуславя и правния интерес от водене на настоящия иск.

Заявителят и ищец в настоящото производство, е уведомен за постъпилото възражение срещу издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като заявителят е предявил настоящия иск по електронна поща, преди изтичане на едномесечния срок от уведомяването му за постъпилото възражение и е представил доказателства за заведената искова молба по ч.гр.д. №*****г. на ВРС, 41-тви състав. Вследствие на изложеното, съдът намира,че производството по делото е допустимо и валидно учредено.

С оглед на гореизложеното, съдът намира,че настоящото производство е допустимо и съдът дължи произнасяне по съществото на исковата претенция.

За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422 от ГПК, в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай ищцовата страна е длъжна да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на учредено по нейна инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в нейна полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение в срока по чл.414 ал.2 от ГПК и депозиране на настоящата искова 3 молба в срока по чл.415, ал. 1 от ГПК; съществуването на твърдяното вземане в нейна полза по основание /в т.ч. валиден договор за цесия, имащ за предмет вземане срещу ответника в размер на исковата сума; валидно учредено между цедента и ответника договорно правоотношение, изправността на първия по същото/, както и по размер, длъжник и падеж; факта и момента на уведомяването на длъжника от предишния кредитор за извършеното прехвърляне на вземането; настъпилата изискуемост на претендираната сума.

От своя страна в тежест на ответника по делото е да установи всички наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, в това число и да установи точното във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане процесната сума.

Приетият по делото Договор за потребителски кредит от *****г. носи подписа на ответницата, в качеството му на кредитополучател, което обстоятелство не е оспорено от ответницата и задължава съда да приеме, че този писмен документ съставлява доказателство, че ответника е сключил процесния договор за кредит, съгласно чл. 180 ГПК.

Договорът е подписан и от представител на кредитора „*****“ АД,, обстоятелство неоспорено от ответника.

Ответникът не е оспорил обстоятелството, че му е предоставена сумата по кредита, което се установява и от представени от *** АД с отговор № 892/06.01.2023г. писмени документи по сметка и погасителен план по договора за кредит, поради което съдът намира,че е налице валидно съществуващо правоотношение между *** АД, в качеството му на кредитор и ответника Я. Г. В., в качеството на кредитополучател.

Доколкото ответника не твърди и не доказва, че е върнал на кредитора заетата сума, то съдът намира, че ответника се явява неизправна по заемното правоотношение страна, поради което в полза на *** АД, са възникнали вземания, произтичащи от Договор за потребителски кредит от *****г.

С договор за прехвърляне на вземания от 31.01.2018г. цедентът *** АД е прехвърлил на цесионера „Е.М.” ЕООД вземания, произтичащи от договора за кредит. Ето защо съдът приема, че извършената цесия е валидна, поради което ищецът се легитимира като кредитор на вземанията по договора, включително и за изтеклите лихви, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 99, ал. 2 ГПК.

Видно от обективираното в договора изявление от страна на цедента, последният е упълномощил „Е.М.” ЕООД с правата да уведоми по законоустановения ред длъжника за сключения договор за продажба и прехвърляне на вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето. В случая обаче този кредитор изрично е упълномощил новия кредитор да извърши нужното уведомяване – нещо, което законът не забранява и което е допустимо в гражданските отношения. Именно в тази връзка ищецът, в качеството си на пълномощник на цедента е изготвил уведомление за извършеното прехвърляне на вземанията по процесния договор. С оглед постигнатата в чл.5 от договора за цесия 4 договореност е видно, че е налице и изрично изявена правно валидна воля от цедента за упълномощаването на цесионера от негово име и за своя сметка да предприеме фактически действия по уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията, за извършването на което действие от пълномощник липсва законова пречка.

По делото не са представени доказателства за надлежно уведомяване/връчване на ответника за сключения договор за цесия. С оглед на изложеното, следва да се вземе предвид осъщественото връчване на ответника на преписи от исковата молба и приложенията към нея (сред които договор за цесия; писмено потвърждение от цесионера по чл.99, ал.3 от ЗЗД на настъпилото прехвърляне на вземанията по договора; нарочно писмено уведомление до длъжника от упълномощения за това цесионер), обосновано може да се приеме, че съобщаването в конкретния случай на извършеното прехвърляне на вземането на цедирания длъжник е сторено с връчването на книжата по реда на чл.131 ГПК, с което правата и законните интереси на длъжника са гарантирани. /В този смисъл Решение №123/24.06.2009г. по т.д.№ 12/2009г. , ТК, ІІ ТО на ВКС/. Следователно следва да бъде съобразен настъпилият в хода на процеса факт на получаване на отправеното от упълномощения цесионер до длъжника уведомление за цесията. Предвид посоченото, следва да се приеме, че длъжникът е надлежно уведомен за извършената цесия.