Протокол № 2164 от 19.11.2024, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 2164 гр. Пазарджик, 14.11.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20245220101166 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 14:15 часа се явиха:

Молителят Г. Г., се явява лично. Не се явява детето В. Г.. Двамата се представляват от пълномощниците си адв. к-П.ва и адв. П..

Явява се ответникът А. Ж. – лично, и с пълномощника си адв. К..

Явява се вещото лице Ф. П..

Не се явява представител за ДСП гр. Пазарджик, която е уведомена за делото.

АДВ. к-П.ВА: Моля да дадете ход на делото.

АДВ. П.: Моля да дадете ход на делото.

АДВ. К.: - Да се даде ход на делото.

Съдът,

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

ДОКЛАДВА постъпилото заключение на съдебно-психологичната експертиза, което е депозирано от вещото лице психолог Ф. П. на 06.11.2024 г., в срока по чл. 199 от ГПК.

СНЕ СЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:

Ф. Б. П.: – на 43 години, българка, български гражданин, неомъжена, неосъждана, без родство със страните по делото.

Вещото лице предупредено за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.

В.Л. П.: - Не съм представила справка-декларация и не нося в момента.

1

Моля да ми дадете възможност да представя такава допълнително с писмена молба в определен от Вас срок. Поддържам представеното заключение, моля само съдът да приеме една корекция в експертизата, последният абзац, на страница 4, има техническа грешка с името на детето, записано е Ангел Томалянов, да се има предвид В. Г.. Грешката е техническа, съжалявам за нея.

АДВ. К.: – Нямам въпроси към вещото лице.

АДВ. к-П.ВА: - Госпожо П., в пункт втори във Вашето изследване сте заявили, че сте се запознали обстойно с приложените документи по делото.

Можете ли да кажете, след като се запознали с всички материали по делото, изслушахте ли записът, който е възпроизведен в протокола от открито съдебно заседание от 25-ти юли.

В.Л. П.: - Да.

АДВ. к-П.ВА: - Как тълкувате този запис като поведение на майката, в контекста на всичко, което сте написали?

В.Л. П.: - Ако предположим, че е на майката този глас, на който и да е предположим, че е, го приемам като част от доказателствения материал приложен в кориците на делото, наличен за запознаване, но няма пряко отношение към изследването на детето, конкретно по въпроса дали му е внушено да твърди, че е бито. Конкретно по въпроса, мисля, че заключението обяснява отговора. Приемам записът като доказателствен материал находящ се в кориците на делото. Да, всички материали по делото са прецизно обследвани, но нямам за задача да обследвам майката.

АДВ. к-П.ВА: - В тази връзка, Вие съобразихте ли психологическите заключения на Вашата колега Боянка Корнажева, която работи основно с детето?

В.Л. П.: - Да, запознах се, и там внесените от колегата външно становище, мисля, че имаше внесено по делото, в което като повторяемост се наблюдава от всички становища на експерти - т.нар. заучена безпомощност, която в контекста на изследване на детето се потвърди. Заучената безпомощност, в обсъждането е обяснена подробно какво представлява, но да, бих обяснила. Заучената безпомощност е механизъм, самосъхранителен, който децата използват при проява на т.нар. детски инфантилитет, или поведение специфично за по-малка възраст. Причините за тази поведенческа проява могат да са различни. В конкретния случай с детето В. Г., смятам, че причината за тази заучена безпомощност е свръх протективното поведение на бащата, което не води до изграждане на самостоятелност у самото дете. Чрез това поведение то търси внимание, търси помощ, при свършване на неща, които би следвало – тъй като когнитивно детето е в норма – би следвало да може само, при наличие на трудност е по-лесно някой да го подкрепи. Бащата 2 е много комфортен като родител, и е лесно да се потърси неговото съдействие.

От там се оформя механизмът на заучената безпомощност – „не мога“, „трудно ми е“. Заучената безпомощност също се подкрепя и от много различното поведение на двамата родители. Когато те са разностилни в родителството си, тоест, единият е изискващ в случая майката – покатегорична, с по-ясни граници, а бащата е по-малко изискващ, това също е предпоставка, и за децата на тази възраст няколко месеца са достатъчни, за да потърсят по-лесният вариант.

Казах, че бащата е по-малко изискващ, по комфортен, а майката е поизискваща. В самото клинично интервю, и описанието в разказа на детето, подробно описано в обсъждането, то самото разказва – „Мама не дава това“, „Тати дава това“ – от там идва разностилието. Не мога да си спомня директно примери от интервюто, но „Мама не позволява мобилен телефон в учебно време“, а „Тати позволява“, един от примерите, който може да се приведе.

АДВ. к-П.ВА: - Детето Ви е споделило, че има мобилен телефон при майка си?

В.Л. П.: - Позволява игра на телефон – мобилен телефон.

АДВ. к-П.ВА: Приемате, че има саботиращо поведение по отношение на майката. Как стигате до този извод?

В.Л. П.: - Ситуацията обследваща удостоверяването на физическото посегателство към дата 09-и март, по памет, самото дете описва поведението си, явно осъзнато като провокативно, защото казва: „Тичах из вкъщи, не спирах. Мама много пъти ми каза да спра. Не слушах, но продължавах да тичам. Това е абсолютно описващо провокативно поведение, неспецифично за 8 годишно дете, а специфично за дете в ранното детство – 3 - 4 годишно, което чрез провокацията търси внимание.

АДВ. к-П.ВА: - Това не означава ли, че има някаква нарушена взаимовръзка между родителят – майката в случая, и детето, тоест, че липсва подход на родителя майка към детето?

В.Л. П.: - Експертизата категорично не установява нарушена връзка между майката и детето, дори напротив. Детето оформя илюзорен копнеж, че родителите му могат да се съберат именно поради липсата на майчиния образ в момента.

АДВ. к-П.ВА: Аз имах друго предвид, госпожо П.. Дали липсва адекватен родителски подход на майката към детето?

В.Л. П.: - Нямам такава задача за обследване, не е обследван родителят.

Двамата родители всъщност не са обследвани.

АДВ. к-П.ВА: – Но Вие давате образът на бащата, в съвсем друга 3 позиция, Вие също не сте обследвала бащата.

В.Л. П.: - Напротив, с бащата имахме 30 минутно интервю.

АДВ. к-П.ВА: - Други са моите сведения, но това е друга тема. Как стигнахте до извода, че към майката е подета кампания за очерняне на нейните родителски способности от бащата. Как стигнахте до този извод?

В.Л. П.: - Първо, чрез проявата на детето, тъй като то има абсурдни рационализации спрямо образа на майката. Абсурдна рационализация е нещо, което детето не възприема през личния си опит като негативно, а му е вменено от значим възрастен. Да кажем „Мама не ме къпе често“. Дете на 8 години не чувства неудобство от това, че не е къпано всеки ден, но ако това му се вменява, че не е къпано няколко поредни дни, то започва да го възприема.

Това не е негативно лично възприето от детето преживяване. Освен това, бащата се опита да ми покаже записи, снимки и т.н., пред детето, което също е един от маркерите за въвличане в конфликт.

АДВ. П.: – Ако детето в известен период от време не се къпе често, в един последващ период от време прави това нещо, без значение дали става въпрос за къпането или за друго нещо, в следващ период го прави постоянно, би ли могло на тази възраст да направи съпоставка и от собствен опит да прецени?

В.Л. П.: - Да, ако има някакви лични преживявания негативни за детето.

Но децата на тази възраст не чувстват травматично некъпането всяка вечер.

АДВ. к-П.ВА: - Да разбираме, че режимът на лична хигиена, която се опитва да създаде бащата, се приема като негативна проява по отношение на майката?

В.Л. П.: - Нищо такова не твърдя.

АДВ. к-П.ВА: - От къде черпите информация, че майката не дава достъп до електронни игри?

В.Л. П.: - От детето, от интервюто, то каза, да. Описано е в обсъждането, че детето казва: „Мама не дава да играя на игри“ докато учи да кажем – докато се занимава с образователна дейност.

АДВ. к-П.ВА: - В тази връзка, Вие прегледахте ли представените по делото писмени доказателства за интелектуалното ниво на детето, когато е било при майката?

В.Л. П.: - Всички материали в кориците на делото са обстойно прегледани, да.

АДВ. к-П.ВА: - Как достигате до този извод?

В.Л. П.: - До кой извод?

4

АДВ. к-П.ВА: - че когато учи, майка му не му дава да играе на телефона?