Определение № 22735 от 20.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 52752/2025
- Вид
- Определение № 22735
- Подписан
- 20.06.2026
- Състав
- ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ КАЦАРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 22735 гр. София, 20.06.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110152752 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е Молба с вх. № 162370/20.05.2026 г. от Еднолично адвокатско дружество „Д.
М.“, чрез адв. Д. М., с искане за изменение на постановеното по делото Решение № 8316/06.05.2026 г. в частта за разноските.
Молителят поддържа, че решението е неправилно в частта, с която в полза на адвокатското дружество са присъдени адвокатски възнаграждения по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер от по 60 евро от всеки от двамата ответници. Твърди, че съдът неправилно е отказал да присъди ДДС, тъй като адвокатското дружество било регистрирано по ЗДДС, както и че определените суми били несъразмерно ниски. Иска решението да бъде изменено, като в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ се присъди адвокатско възнаграждение в общ размер 1023,16 евро с включен ДДС, а именно 612,16 евро с ДДС спрямо ответника „ИАМ“ АД и 411,00 евро с ДДС спрямо ответника „ФБ“ ЕООД.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК са постъпили отговори от ответниците „ИАМ“ АД и „ФБ“ ЕООД, с които молбата се оспорва като неоснователна. Ответниците поддържат, че съдът правилно е определил възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., като е съобразил фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия и действително положения труд.
Съдът намира молбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от лице, в чиято полза е постановено произнасяне в частта за разноските.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
С Решение № 8316/06.05.2026 г. съдът се е произнесъл по направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“. При произнасянето си съдът е обсъдил направените от ответниците възражения за прекомерност и е приел, че същите са основателни. Изложени са мотиви, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, разглеждането му е приключило в едно открито съдебно заседание, в което процесуален представител на ищеца не е взел участие, а доказателственият материал се изчерпва с писмени доказателства, представени от страните.
Тези съображения не се променят от доводите, изложени в молбата по чл. 248 ГПК.
Производството по чл. 248 ГПК служи за допълване или изменение на съдебния акт в частта за разноските, когато съдът е пропуснал да се произнесе по своевременно заявено искане или когато присъдените разноски не съответстват на дължимите съобразно изхода на спора и доказателствата по делото. То не е средство за повторно разглеждане на вече обсъдените критерии за фактическа и правна сложност и за заместване на извършената от съда преценка 1 с исканата от молителя.
При определяне на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. съдът следва да съобрази критериите за справедливост и обоснованост на възнаграждението, включително фактическата и правна сложност на делото, засегнатия интерес, извършените процесуални действия, обема на доказателствата и действително положения труд. В конкретния случай претендираният от молителя размер не съответства на действителния обем на осъществената процесуална защита. Спорът е разгледан въз основа на писмени доказателства, релевантните факти не са многобройни, а процесуалното развитие на делото не е наложило извършването на значителен по обем адвокатски труд.
Неоснователно е и позоваването единствено на размерите по Наредба № 1/09.07.2004 г. като задължителен минимум, който съдът следва механично да присъди. Размерите по наредбата могат да служат като ориентир, но не освобождават съда от задължението да определи дължимото възнаграждение според конкретните обстоятелства на делото. В случая присъденият размер от по 60 евро от всеки ответник е съобразен с фактическата и правна сложност на спора, извършената адвокатска дейност и принципа за справедливост и обоснованост на разноските.
Неоснователно е и искането за изменение на решението поради неприсъждане на ДДС.
Разноските се присъждат по искане на страната и въз основа на своевременно представените доказателства за техния размер и дължимост. До приключване на устните състезания по делото не са били представени доказателства, удостоверяващи регистрацията на адвокатското дружество по ЗДДС и дължимостта на ДДС върху претендираното възнаграждение в настоящото производство. Обстоятелството, че такъв статус евентуално е бил установяван по друго дело, не освобождава молителя от доказателствената тежест в настоящия процес. Съдът не е длъжен служебно да издирва факти от публични регистри, от които страната черпи благоприятни за себе си последици, още повече когато тези факти са относими към размера на претендираните разноски.
Дори да се приеме, че адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС, това само по себе си не обосновава присъждане на претендирания от молителя общ размер от 1023,16 евро с ДДС, тъй като основният размер на адвокатското възнаграждение е правилно редуциран съобразно конкретната фактическа и правна сложност на делото. Начисляването на ДДС не може да служи като основание за преодоляване на вече направената преценка за прекомерност и за присъждане на възнаграждение, несъответстващо на действително положения труд.
По изложените съображения съдът намира, че не са налице основания за изменение на Решение № 8316/06.05.2026 г. в частта за разноските. Молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба с вх. № 162370/20.05.2026 г., подадена от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, за изменение на Решение № 8316/06.05.2026 г., постановено по гр. д. № 20251110152752 по описа на Софийски районен съд за 2025 г., 175 състав, в частта за разноските, като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3