Решение № 2166 от 25.09.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 288/2026
- Вид
- Решение № 2166
- Подписан
- 25.09.2026
- Състав
- ДИМАНА ГЕОРГИЕВА КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 505 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 2166 гр. Бургас, 25.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА при участието на секретаря ЗОЯ Г. И.А като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20262120100288 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявения от Т. П. А. против ЗД „БУЛ ИНС” АД иск за премане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 164 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение, както и законната лихва върху главницата, считано от 17.10.2025 г. (датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда) до окончателното й изплащане, които вземания са предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3084/2025 г. по описа на РС-Габрово. Претендира се и присъждане на направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в настоящото и в заповедното производство. Твърди се, че ищецът е собственик на лек автомобил „***“ с рег.
№ ***. На 02.08.2025 г. около 11:30 ч. в гр. Б*** при преминаване през паркинга на м-н „***“ - И** (от бариерата от към пътя за 5-ти км към бариерата към магазин „***“) му е било отнето предимството като дясностоящ и автомобилът му е бил ударен от водача на лек автомобил „****“ с рег. № ****. След настъпването на удара водачите изместили автомобилите, за да не пречат на движението. След проведен разговор по телефона със служител на КАТ, другият водач се признал за виновен и съставили двустранен констативен протокол. На 04.08.2025 г. ищецът регистрирал щета в офис на ЗД „Бул Инс“ АД застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС, сключена за лек автомобил „****" с рег. № ****, и бил извършен оглед и заснемане на уврежданията по лекия автомобил на ищеца, но с писмо от 19.09.2025 г. ищецът бил уведомен, че ЗД „БУЛ ИНС“ АД отказва да изплати застрахователно обезщетение по случая, тъй като двустранният констативен протокол бил попълнен некоректно - липсвали данни за свидетели, място и други обстоятелства около инцидента. Междувременно ищецът направил запитване в доверен сервиз относно стойността на ремонта на автомобила му, като му било отговорено, 1 че стойността на ремонта ще е 1 164 лв. с включен ДДС. Поради това ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК против ответника за издаване на заповед за изпълнение на горепосочената сума, във връзка с което било образувано ч.гр.д. № 3084/2025 г. по описа на РС-Габрово, била издадена исканата заповед за изпълнение, но в предвидения срок длъжникът депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което е предявен настоящият установителен иск. Ищецът не се явява лично в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител, но с писмено становище е заявено поддържане на иска.
Ангажирани са доказателства.
Така предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 505 от КЗ, вр. чл.
432, ал. 1 от КЗ, като същият е допустим.
В законоустановения едномесечен срок ответникът е депозирал отговор, в който оспорва иска като неоснователен и недоказан както по основание, така и по размер. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" по отношение на МПС „****“ с рег. № ****. Оспорва посочения от ищеца механизъм на настъпване на процесното ПТП, вината и противоправното деяние на водача на МПС „****“ с рег. № *****- С. Г., описани в представения двустранен констативен протокол за ПТП, както и наличието на причинно-следствена връзка между щетите, нанесени на автомобила на ищеца, и деянието, извършено от водача на МПС „****".
Твърди, че вината не е на водача на застрахования при ЗД „БУЛ ИНС“ АД автомобил. Сочи, че приложеният към ликвидационната преписка двустранен констативен протокол за ПТП е некоректен, тъй като липсват данни за свидетели, място, обстоятелства, няма изготвената схема и липсват подписи на участници, поради което ЗД „БУЛ ИНС“ АД няма надлежно предоставен документ с информация за ПТП. Предвид гореизложеното ответникът счита, че не е налице основание за изплащане на застрахователно обезщетение по заведената от ищеца претенция. Оспорен е и размера на иска, като се твърди, че претендираната сума не отговаря на действителната стойност на причинените щети - цените на боята, частите и часовата ставка са прекомерно завишени, както и са надписани ремонтно-възстановителни дейности, които не са били необходими, и дейности и части, които не са били увредени вследствие процесното събитие. Моли се искът да бъде отхвърлен, както и на ответника да бъдат присъдени направените разноски по делото. В съдебно заседание не се явява процесуален представител на ответника, но с писмена молба е заявено поддържане на отговора, направено е възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, ако същото е по-голямо от минималното по Наредба № 1 на ВАС, ангажирани са доказателства.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от ч.гр.д. № 3084/2025 г. по описа на РС-Габрово, по същото е издадена Заповед № 2141/20.10.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено ЗД „БУЛ ИНС“ АД да заплати на Т. П. А. сумата от 1 164 лв. - главница, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение във връзка с ПТП от 02.08.2025 г., ведно със законната лихва за периода от 17.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски – 400 лв. – адвокатско възнаграждение и 25 лв. – държавна такса. В законоустановения срок длъжникът е подал възражение по чл. 414 от ГПК, поради което с разпореждане от 29.10.2025 г. заповедният съд е указал на заявителя правото да предяви установителен иск за вземането си, като такъв иск е предявен в срок и по него е било образувано гр.д. № 3777/2025 г. на РС-Габрово, преобразувано в настоящото исково производство (след изпращане на делото по подсъдност на БРС).
По делото е представен Двустранен констативен протокол за ПТП, в който е посочено, че на 02.08.2025 г. в 11,30 ч. е настъпило ПТП до магазин „****“ в гр. Б*** между МПС 2
„****“ с рег. № ****- собственост на П. Г. и управлявано от С. Г., и МПС „****“ с рег. № ****– собственост на Т. А. и упралявано от същия, при което са били нанесени увреждания и на двата автомобила. В графа 14 на протокола водачът С. Г. е посочил, че е виновен за настъпване на произшествието, а водачът Т. А. е посочил, че не е виновен. Върху протокола липсват положени подписи от лицата, които са посочени като негови съставители.
Ответникът не оспорва, че към момента на настъпване на процесното ПТП гражданската отговорност на водача на МПС „****“ с рег. № **** е била застрахована при него, както и че ищецът е предявил претенция за изплащане на обезщетение за причинените му при произшествието увреждания.
На 04.08.2025 г. представител на застрахователя е извършил оглед на л.а. „***“ с рег.
№ **** и е съставил опис на увредените детайли на автомобила, а именно: облицовка предна броня с отвори за халогени и датчици парктроник, лайсна пр. бр. – л., фар ляв и калник преден ляв.
По делото липсват доказателства застрахователят да е извършил оценка на установените щети.
С писмо от 19.09.2025 г. ответното дружество е уведомило ищеца, че не е налице основание за изплащане на застрахователно обезщетение по заведената от него щета, като е мотивирал отказа си с това, че представеният двустранен констативен протокол за ПТП е „некоректен“ – липсват данни за свидетели, място, обстоятелства, няма изготвена схема и липсват подписи на участниците.
По делото е представена проформа-фактура от 24.09.2025 г. на стойност 1 164 лв., издадена от „Автоцентър-Бургас“ ЕООД на Т. П. А., като по твърдения на ищеца същата е изготвена при запитване от негова страна относно стойността на необходимия ремонт на автомобила му след произшествието.
По делегация е разпитан свидетелят С. С. Г.. Същият заявява, че той и съпругата му са собственици на л.а. „***“ с рег. № ****. Сочи, че на 02.08.2025 г. е участвал в ПТП с лек автомобил „****“, настъпило на паркинга на магазин „****“ в гр. Б***. Заявява, че е карал по паркинга, като другият автомобил изскочил от дясната му страна. Свидетелят набил спирачки, а другият автомобил се движил много бързо и не успял да спре, при което автомобилите се докоснали леко. По бронята на управлявания от свидетеля лек автомобил имало само една точица, а бронята на другия автомобил се откачила. Водачите съставили двустранен констативен протокол. На свидетеля е предявен представеният по делото двустранен констативен протоков, като той е посочил, че е попълнил графа А от него.
Свидетелят заявява също така, че произшествието е настъпило при добри атмосферни условия, било сухо и светло. Твърди, че се е движил със скорост, съответстваща на ограниченията в паркинга. Произшествието настъпило в средата на кръстовище в паркинга, в което нямало обособени ленти. Твърди също така, че в момента на настъпване на произшествието не е правил маневра, а е карал направо. Забелязал другия водач в последния момент и набил спирачки, като другият водач също набил спирачки. Свидетелят признава, че вината за настъпване на произшествието е негова. Сочи, че другият водач карал доста бързо.
По делото е изготвена автотехническа експертиза, в заключението по която е посочено, че при процесното ПТП са били нанесени увреждания в лявата предна част на лекия автомобил на ищеца, като той бил ударен като дясностоящ, след отнемане на предимството му от другия автомобил – л.а. „****“ с рег. № *****. Посочено е, че при удара е била увредена броната на лекия автомобил на ищеца и всичко монтирано на нея, тъй като са били повредени пластасовите щипки, на които тя се крепи и бронята паднала на земята.
Според вещото лице, претендираните от ищеца вреди се намират в причинно-следствена връзка с декларирания от двамата водачи механизъм на настъпване на ПТП, а именно поради отнемане на предимство на водача на л.а. „***“ с рег. № ****, дясностоящ на л.а.
3
„****“ с рег. № ****. Вещото лице е посочило, че щетите, описани в представената от ищеца проформа-фактура, съответстват на описаните от застрахователя щети и на посочените в протокола за ПТП увреждания. С оглед на това изводът на вещото лице е, че стойността на причинените увреждания е в размер на 1 164 лв., равняващи се на 595,14 евро.
Заключението на вещото лице не е оспорено от страните по делото, поради което следва да бъде кредитирано като обективно и безпристратно.
При така събраните доказателства, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан по следните съображения:
От ангажираните по делото свидетелски показания и експертно заключение се установи, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на л.а. „****“ с рег. № *****, който като лявостоящ е отнел предимството на дясностоящия му и управляван от ищеца л.а.
„***“ с рег. № ****, двата автомобила са се ударили и в резултат на удара на л.а. „****“ с рег. № **** са били причинени увреждания в предната му лява част. От ангажираната експертиза се установи, че действителната стойност на причинените вреди на това МПС при процесното ПТП е в размер на 1 164 лв., равняващи се на 595,14 евро.
По делото не се спори, че гражданската отговорност на виновния за произшествието водач е била застрахована в ЗД „БУЛ ИНС” АД по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, но последното е отказало да изплати застрахователно обезщетение на ищеца в качеството му на собственик на увреденото МПС.
Съдът намира, че така постановеният от ответника отказ е неоснователен.
Действително участниците в произшествието не са попълнили в пълнота двустранния констативен протокол за ПТП, но в настоящото съдебно производство се доказаха чрез пълно и главно доказване механизмът на настъпване на произшествието, виновното за настъпването му лице, а именно водачът, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, настъпилите в резултат на това ПТП увреждания на лекия автомобил на ищеца, наличието на пряка причинно-следствена връзка между произшествието и вредите, както и стойността на вредите – 1 164 лв. С оглед на това съдът намира, че в случая са били налице условията на чл. 432, ал. 1 от КЗ и ответникът е следвало да заплати на ищеца обезщетение в размер на 1 164 лв. за причинените му при процесното ПТП увреждания, поради което предявеният установителен иск за дължимост на присъдената със заповедта за изпълнение главница е основателен и доказан и следва да бъде уважен.