Решение № 503 от 21.11.2019, Районен съд - Асеновград

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 21.11.2019 г. гр. Асеновград

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АСЕНОВГРАДСКИ

РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на двадесет и първи октомвре две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ТЕРЗИЕВА секретар

Йорданка Тянева като разгледа докладваното от съдия М. ТЕРЗИЕВА гражданско дело № 1577 по описа за 2019 г. и като обсъди:

Обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1 т. 1 от

КТ, чл.128,чл.221, чл. 228 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът М.П.Ш. твърди, че между нея и ответника „Пастриуърлд“ ООД, е бил сключен трудов договор за периода от 03.07.2017 г. до 26.05.2019 г. включително, по силата на който е заемала длъжността “офис мениджър”. На 07.05.2019 г. от работодателя и е било връчено предизвестие за прекратяване на трудовия и договор, на осн.чл.328 ал.1 т.1 от КТ, поради закриване на предприятието. Ищцата твърди, че не и е било изплатено трудовото възнаграждение за месеците март и април 2019 г. включително. На 23.05.2019 г. ищцата е отправила молба до работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 27.05.2019 г. на осн.чл.327 ал.1 т.2 от КТ, поради неизплащане на трудовото и възнаграждение за посочените два месеца. На 29.05.2019 г. ищцата е получила писмо от работодателя си, с което е поканена да даде обяснения в офиса на фирмата за неявяване и на 27 и 28.05.2019 г. на работа. В последствие от работодателя е издадена заповед № 001/31.05.2019 г. за наложено дисциплинарно наказание “уволнение”, на осн.чл.330 ал.2 т.6 от КТ – нарушение на трудовото дисциплина и неявяване на работа на посочени дни. Ищцата твърди, че същата е незаконосъобразна, тъй като преди това е подала молба за прекратяване на трудовото и правоотношение, и са налице две конкуриращи се волеизявления за прекратяване на трудовото и правоотношение, също е нарушена процедурата по налагане на дисциплинарни наказания. С оглед на това моли да бъде постановено решение, с което дисциплинарното уволнение, извършено с горната заповед, да бъде признато за незаконно и отменено, да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата от 3437.49 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месеците март, април и май 2019 г., ведно със законната лихва от депозиране на ИМ до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 1282.55 лв. представляваща обезщетение за прекратяване на трудовия договор на осн.чл.327 ал.1 т.2 от КТ – без предизвестие, ведно със законната лихва от депозиране на ИМ до окончателното изплащане на задължението. Ангажира доказателства, претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Пастриуърлд“ ООД, представляван от Паул Коше.

След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

На 30.06.2017 г. между страните по делото е сключен трудов договор /считано от 03.07.2017 г./, по силата на който ищецът е изпълнявал длъжността „офис мениджър“. Уговорено е основно месечно възнаграждение в размер на 1127 лева и допълнително такова за трудов стаж и професионален опит в размер на 2.4 % върху ОМТВ – 27.05 лв. С допълнително споразумение, е увеличен размер на първото на 1252 лева. На ищцата е било връчено предизвестие на 07.05.2019 г. от работодателя, за прекратяване на трудовия договор на осн.чл.328 ал.1 т.2 от КТ, считано от 07.06.2019 г., в което е уведомена че поради неспазване на предизвестието ще и бъде изплатено обезщетение, съгл.чл.220 ал.1 от КТ. На 23.05.2019 г. ищцата е подала молба до работодателя, че считано от 27.05.2019 г. желае да и бъде прекратен трудовия договор, на осн.чл.327 ал.1 т.2 от КТ – поради неизплащане на трудовото и възнаграждение за месеците: март и април 2019 г. Със заповед № 001/31.05.2019 г. на работника е наложено наказание „уволнение“, поради неявяване на работа на: 27, 28, 29 и 30 май 2019 г. като трудовият договор е прекратен от работодателя на основание чл. 330, ал. 2, т.6 от КТ, считано от датата на връчването й – 31.05.2019 г.

От ищцата се представени: копие от трудовата книжка, длъжностна характеристика, констативен протокол от Нотариус Елена Лардева, Писмо от работодателя до М.Ш. за даване на обяснения и депозирани обяснения на 31.05.2019 г. по случая.

От заключението на вещото лице М.А. по съдебно счетоводната експертиза, което съдът кредитира като пълно, обективно и неоспорено от страните, се установява, че съгласно данни от ведомост за работна заплата на ответника, за времето от 01.03.2019 г. до 31.05.2019 г. трудовото възнаграждение, което е начислено на ищцата е посочено помесечно в таблица – раздел ІІІ от заключението и в общ размер, възлиза на: брутно трудово възнаграждение 3 437.49 лв., удръжки 2053.92 лв., нетно трудово възнаграждение 1383.57 лв., по месеци: за м.март 2019 г. 949.27 лв., за м.април 2019 г. 999.79 лв. и за м.май 2019 г. минус 565.49 лв. /вземане от ищцата/. Във ведомост за работна заплата на ответника за месеците: март, април и май 2019 г., срещу името на ищцата няма положен подпис за получаване на сумата по НТВ.

Не са представени на експерта и платежни документи от ответника за изплащане на сумите по ТВ на ищцата, за посочения период. Размерът на БТВ за последния работен месец, преди освобождаването на ищцата от длъжност „Офис мениджър“ при ответника, по смисъла на чл.228 ал.1 от КТ – база м.април 2019 г. е 1302.08 лева. Обезщетението по чл.221 от КТ е 1302.08 лева.

От показанията на свидетеля Д. Д. И.

– колежка на ищцата, които съдът кредитира се установява, че двете са работили заедно в ответната фирма от 2017 г. до 2019 г. На 23.05.2019 г. при приключване на работа, свидетелката и ищцата са връчили лично на управителя на фирмата – в офиса му писмени молби за напускане на работа. Тези молби изпратили и по електронен път – чрез имейл до управителя и до счетоводителката на фирмата. Двете желаели прекратяване на трудовите им отношения с ответника, тъй като не им били изплатени заплатите за месеците: март и април 2019 г. /а за свидетелката и за февруари/. При предаване молбите на управителя същия се подписал, казал ОК и нямал възражения. Друг път свидетелката и ищцата са депозирали молби пред управителя, които той хвърлял в коша, заради което този път те предали молбите лично на управителя, изпратили същите и по електронен път. Фирмата е ползвала помещение под наем на Горноводенския път, на същата вече не осъществява дейност – никои от работниците не е останал на работа.

Трудовото правоотношение между страните е възникнало от трудов договор, сключен за неопределен срок. Първоначално на 07.05.2019 г. от работодателя/ответника е било връчено предизвестие на ищцата, за прекратяване на трудовия и договор, на осн.чл.328 ал.1 т.1 от КТ, поради закриване на предприятието. На 23.05.2019 г. ищцата е отправила молба до работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 27.05.2019 г. на осн.чл.327 ал.1 т.2 от КТ, поради неизплащане на трудовото и възнаграждение за месеците март и април 2019 г. На 29.05.2019 г. ищцата е получила писмо от работодателя си/ответника, с което е поканена да даде обяснения в офиса на фирмата за неявяване и на 27 и 28.05.2019 г. на работа. В последствие от работодателя е издадена заповед № 001/31.05.2019 г. за наложено дисциплинарно наказание “уволнение”, на осн.чл.330 ал.2 т.6 от КТ – нарушение на трудовото дисциплина и неявяване на работа на посочени дни.

И. трудовият договор е прекратен едностранно от работодателя без предизвестие, тъй като на М.Ш. е било наложено наказание „дисциплинарно уволнение“. Работодателя носи тежестта да докаже правомерността на същото. В издадената от него заповед е посочено, че е наложено за допуснати нарушения на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т. 2 и т.7 вр.чл.188 т.3 от КТ – за неявяване на работа на 27, 28, 29 и 30 май 2019 г. Работодателят е спазил императивната разпоредба на чл.

193, съгласно която е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. От показанията на свидетеля Д. И. и от представените доказателства обаче се установява, че преди да издаде заповедта за налагане на дисциплинарното наказания „уволнение“, работодателят е връчил на ищцата предизвестие на 07.05.2019 г. за прекратяване на трудовия и договор, на осн.чл.328 ал.1 т.1 от КТ, поради закриване на предприятието. А на 23.05.2019 г. ищцата е отправила молба до работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 27.05.2019 г. на осн.чл.327 ал.1 т.2 от КТ, поради неизплащане на трудовото и възнаграждение за месеците март и април 2019 г. В случая са налице две конкуриращи се волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение: от работника за прекратяване на трудовия договор – считано от 27.05.2019 г. (предхождащо заповедта на работодателя), връчено лично на управителя и по електронен път, и на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение от 31.05.2019 г., считано от 03.06.2019 г . Волеизявлението на ищцата М.Ш. за прекратяване на трудовото правоотношение, поради неплащане на трудовото възнаграждение за месеците март и април 2019 г. е настъпило по-рано от волеизявлението за „уволнението“ на работодателя. За прекратяване на трудовото правоотношение по чл.327 ал.1 т.2 от КТ не е необходимо съгласие на работодателя, издаване акт от същия или отправяне на предизвестие. Достатъчно е само волеизявлението да е достигнало до работодателя, което е направено лично от ищцата чрез връчване молба на управителя и чрез изпращане на молбата по електронен път. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ е издадена в по-късен момент, когато трудовото правоотношение вече е било прекратено, поради което същата не може да възпроизведе правно действие. Ето защо предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна е основателен и следва да бъде уважен.

Добросъвестното полагане на труд от работника през месеците: март, април и май 2019 г., за който се претендира заплащане на трудовото възнаграждение, се предполага. Ответникът не е оборил тази презумпция, поради което за него като работодател е възникнало задължението, предвидено в чл. 128, т.2 от КТ – да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. От заключението на вещото лице се установява, че брутно трудово възнаграждение на ищцата е 3 437.49 лв., удръжки 2053.92 лв., нетно трудово възнаграждение е 1383.57 лв., по месеци: за м.март 2019 г. - 949.27 лв., за м.април 2019 г. - 999.79 лв. и за м.май 2019 г. минус 565.49 лв.

/вземане от ищцата/. Удръжката, която е направена от работодателя от трудовото възнаграждение на ищцата за м.май 2019 г. е неоснователна/незаконосъобразно, тъй като няма съгласие на ищеца, не е налице започнал да тече срок на предизвестие в полза на работодателя, а и за 4-те дни самоотлъчка трудовото правоотношение вече е било прекратено, на осн.чл.327 ал.1 т.2 от КТ. Текстът на цитираната разпоредба от КТ в заповедта се отнася до дължими обезщетения и не попада в хипотезите на чл. 272 от КТ, в които могат да се правят удръжки от трудовото възнаграждение без съгласието на работника или служителя. Не се събраха доказателства от ответника, че е извършил прихващане с дължими от ищеца суми. От таблица № 1 е видно, че брутното трудово възнаграждение за м.май 2019 г. е 937.50 лв., а нетното 724.48 лв. (след като от него се приспаднат удръжки в размер на 210.02 лв. общо, от които 129.19 лв. за осигуровки и 80.83 лв. за ДОД).

И. ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата трудово възнаграждение за месеците: март, април и май 2019 г. – общо в размер на 2673.54 лв. (949.27 лв. за м.март, 999.79 лв. за м.април и 724.48 лв. за м. май), като до пълния предявен размер от 3437.49 лв. искът ще следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Претендираното обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ, вр. чл.327 ал.1 т.2 от КТ се дължи от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие, същото е изчислено със заключението на вещото лице и възлиза на 1302.08 лева, но предвид диспозитивното начало ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 1282.05 лева.