Определение № 3 от 08.01.2025, Районен съд - Карлово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№3 гр. Карлово, 08.01.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Г. Георгиева като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Частно наказателно дело № 20245320200588 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.243 ал.5 от НПК.

С постановление на Районна прокуратура- Пловдив, ТО- К. от 06.12.2024 г., по прокурорска преписка № 942/2023 г. на РП- Пловдив, ТО- К., на основание чл.243 ал.1 т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 43/2023 г. по описа на РУ- К., водено за престъпление по чл.152 ал.1 т.2 от НК.

Недоволна от постановлението е останала пострадалата Р. П. Д., която чрез упълномощен процесуален представител го обжалва, излагайки доводи за неговата незаконосъобразност и необоснованост. Иска се отмяната му и връщане на прокурора със задължителни указания относно прилагане на закона.

Съдът, като провери на основание чл.243 ал.5 от НПК обосноваността и законосъобразността на атакуваното постановление, намери следното:

Жалбата е подадена от Л. сред посочените в чл. 243 ал. 3 от НПК и в законоустановения седмодневен срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Прекратеното с обжалваното прокурорско постановление досъдебно производство № 43/2023 г. по описа на РУ- К. е образувано на 23.01.2023 г., за престъпление по чл.152 ал.1 т.2 от НК.

В хода на разследването по делото са разпитани в качеството на свидетели К.Г., Ц.Д., В.Ц., И.Ч., Д.Т., Ц.Ц., Ж.Г., П.Д., С.Ч., Т.П., В.М., Д.Ш., П.К., Н.К. М.Д., М.Г., И.Т., Д.Т., Я.Д., Р. Д.; приобщени са протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с приложен към него фотоалбум, протокол за освидетелстване, ведно с приложен към него фотоалбум, протоколи за вземане на образци за сравнително изследване, протоколи за доброволно предаване, 1 заповед за задържане на Л., АИС БДС, характеристична справка на Я.Д., справка за съдимост на Я.Д.; съдебно- медицинска експертиза на живо Л., съдебно- медицинска експертиза на веществени доказателства, съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства, съдебно- медицинска експертиза на веществени доказателства с ДНК анализ, комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на Р. Д., комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на Я.Д.а, справка от „***“ ЕАД, педагогическа характеристика на Р. Д., списък на учениците от **** клас на СУ „В.Л. К. през 2022-2023 учебна година.

С постановление от 30.01.2024 г. РП прекратила наказателното производство по делото на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК, тъй като счела, че няма извършено престъпление.

С определение № 42/15.03.2024 г. по ЧНД №76/2024 г. по описа на КрлРС е отменено постановлението за прекратяване на наказателното производство, като са дадени задължителни указания за приложение на закона.

Определението по ЧНД 76/2024 г. по описа на КрлРС е потвърдено с определение № 408/23.05.2024 г. по ВЧНД № 997/2024 г. по описа на ПОС, с което също с дадени задължителни за изпълнение указания по приложение на закона.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото, намира обжалваното постановление на прокурора за необосновано и незаконосъобразно.

На първо място, не е изпълнено задължителното указание, дадено с определение № 408/23.05.2024 г. по ВЧНД № 997/2024 г. по описа на ПОС въззивната инстанция за извършване на очна ставка между Р. Д. и Я.Д., поради наличие на съществени противоречия между показанията на двамата, касаещи съществено предмета на делото. Обстоятелството, че свидетелката е заявила, че не желае да участва в очна ставка със св. Д., съгл. констативен протокол от 02.07.2024 г. /л.115 на т.3 от ДП/ не освобождава разследващият орган да предприеме всички допустими, съгласно НПК мерки за изпълнение на задължителните указания в тази насока, свързани с изясняване на обективната истина по делото.

На следващо място, съдът не установи при обсъждане показанията на свидетелите Ч., Т. и Ч. в обжалваното постановление прокурорът да е взел предвид посочените в определение № 42/15.03.2024 г. по ЧНД №76/2024 г. по описа на КрлРС близки отношения между горните лица и св. Д.. Фактът, че св.

Ч. е приятелка на брата на св. Д. и съответно има близки отношения със свидетелките Т. и Ч. не се оборва от проведените допълнителни разпити на тези свидетели, а основно върху техните показания прокурорът е изградил изводите си за описаното в постановлението фриволно и провокативно поведение на св. Д.. Ето защо, прокурорът следва да изложи мотиви в тази насока, доколкото използва предимно показанията на посочените свидетели 2 при изграждане на фактическите и правните си изводи относно важни за предмета на делото обстоятелства и факти.

По- нататък, съдът не установи прокурорът да е взел предвид при обсъждане показанията на свидетеля Д. от една страна фактът, че същият е сочен за извършител на престъпление по чл.152 от НК, а от друга страна да са съобразени обективните находки по делото, предмет на заключението на съдебно- медицинската ДНК експертиза на веществени доказателства относно наличието на кръв и биологичен материал от Д. върху бикините на Д., както и заключението на съдебно- медицинската експертиза по делото, установяваща кръвонасядания по гръдния кош, дясно рамо и десен долен крайник, и ожулвания по гръдния кош и двата долни крайника. Показанията на свидетеля нито в първоначалните разпити, нито извършения му допълнителен разпит оборват или обясняват логически тези находки, нито пък е посочено, че същият не желае да отговори на поставени му в този смисъл въпроси като се възползва от правата си по чл.121 ал.1 от НПК.

Съдът намира, че заключението на назначената допълнителна съдебномедицинска експертиза досежно давността на причинените телесни увреждания по пострадалата по никакъв начин не оборва нейните показания, че същите са й били причинени при процесния инцидент. Вещото Л. е отбелязало, че травматичните увреждания са съотносими към датата на инцидента, като не могло да се твърди с категоричност, че не са причинени малко преди него. Така даденото заключение обаче следва да се обсъди във връзка с всички събрани доказателства по делото и преди всичко показания на свидетели /което прокурорът не е сторил/, при което следва извод, че са наЛ. данни само за ухапване в областта на гърдата на св. Д. преди инцидента, но не и за причинени други увреждания като описаните в експертизата. При това положение как се съотнасят тези обективно установени и описани увреждания- охлузвания и кръвонасядания в областта на гръдния кош, дясно рамо, дясно бедро и долни крайници, преценени като не малко на брой, към показанията на св. Д. и св. Д. прокурорът не е отговорил в постановлението си, а дължи такова произнасяне с оглед обстоятелството, че същите имат отношение към елемент от фактическия състав на инкриминираното деяние, а именно използване на сила.

Продължава да липсва анализ на показанията на свидетелите Д.Т. /брат на Д./, Ц.Д., К.Г., Ж.Г., П.Д. и В.-И.М., които непосредствено са възприели факти и обстоятелства, свързани с предмета на доказване по делото, както е указано в определението на въззивната инстанция, включително и съпоставката им с показанията на свидетелите Т., Ч., Д. и Д..

Тъй като престъплението по чл.152 ал.1 т.2 от НК, за което се води настоящото наказателно производство има за предмет извършено съвкупление с Л. от женски пол, принудено към това със сила или заплашване от извършителя, от значение за установяване или липса на всички относими елементи към фактическия състав на престъплението е обективното и 3 подробно обсъждане на всяко събрано по делото доказателство, както и връзката му с всички останали доказателства. Съдът намира, че от особено значение в конкретния случай за изводите, които следва прокурорът задължително да направи, а именно- извършено ли е престъпление, от кого и виновно ли е извършено е необходимо да се обсъдят самостоятелно и съпоставят помежду им заключенията на съдебно- медицинската ДНК експертиза, съдебно- медицинската експертиза, вкл. и допълнителната съдебно- медицинска експертиза, а и съдебно- психиатричните експертизи с показанията на свидетелите Д. и Д., както и с показанията на всички останали свидетели по делото.

Недопустимо е използването в наказателното производство на доказателства, събрани извън установения в НПК ред, какъвто се явява резултатът от извършено полиграфско изследване на св. Д.. Прокурорът използва това изследване в обжалваното постановление, правейки извод в подкрепа на констатацията си за липса на полов акт между Д. и Д.. Този извод обаче се явяват изцяло незаконосъобразен, тъй като се основава на доказателства, които не са събрани по реда на НПК. А така наличният писмен материал следва да бъде игнориран от доказателствената съвкупност по делото при нейното обсъждане.

Поради гореизложените мотиви, съдът намира атакуваното постановление за необосновано и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, а делото върнато на прокурора за изпълнение на дадените в мотивната част на настоящото определение задължителни указания относно прилагане на закона.

Поради гореизложеното и на основание чл.243 ал.5 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ постановление на Районна прокуратура- Пловдив, ТО- К. от 06.12.2024 г., по прокурорска преписка № 942/2023 г. на РП- Пловдив, ТО- К., с което на основание чл.243 ал.1 т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 43/2023 г. по описа на РУ- К., водено за престъпление по чл.152 ал.1 т.2 от НК.

ВРЪЩА делото на прокурора за изпълнение на посочените по- горе задължителни указания относно прилагане на закона.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест от страните в седемдневен срок от съобщаването му пред Окръжен съд- Пловдив.

ЛН

4

Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________ 5