Решение № 977 от 16.12.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 977 гр. Б., 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20252120202651 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на А. В. Г., ЕГН: **********, чрез адв. С.

К. от АК-Б., против Наказателно постановление № НП-35/03.07.2025г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН) гр.

София, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 34, ал. 1 от Наредба № 49/18.10.2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична помощ и медико-социални грижи, на основание чл.

116к, ал. 1 от Закона за лечебните заведения е наложено наказание глоба в размер на 300 лв.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради незаконосъобразност.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. С. К. от АК-Б., който поддържа подадената жалба. Посочва, че липсва виновно поведение от страна на жалбоподателя.

За Административно - наказващият орган в последното открито съдебно заседание не се явява представител, като в писмено становище се моли за потвърждаване на постановлението.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна по следните съображения:

Жалбоподателят е лекар с придобита специалност по анестезиология и интензивно лечение, и бил началник отделение по анестезиология и интензивно лечение към „М.“ АД („М.“ АД).

В ИАМН постъпила жалба от Л.Ф.Б., съпруга на пациента Р.Р.Б., в която било посочено, че й било забранено да вижда пациента в продължение на три седмици в Отделение по анестезиология и интензивно към „М.“ АД.

С оглед на това, била извършена проверка на място в лечебното заведение периода от 1

12.02.2025 г. до 19.02.2025 г. включително, възложена със Заповед № РД 13-161/10.02.2025 г. на заместник-изпълнителния ди-ректор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“.

На 22.04.2024 г. г-н Р.Р.Б. е транспортиран е екип на ЦСМП до „У - Б.” АД. Във „Фиш за спешна медицинска помощ“, в графа Обективно състояние е отразено:

„Политравматизъм“. На пациента е извършен преглед в СПО на „У - Б.” АД. Издаден е „Лист за преглед на пациент в КДБ/СО“ , е поставена диагноза: „Лице намиращо се в лек автомобил и пострадало при неговото сблъскване с тежкотоварен автомобил или автобус“.

Изготвен е диагностично-лечебен план. Ежедневно са извършвани клинико-лабораторни изследвания. Назначена е терапия с нискомолекулен хепарин, кортикостероид, гастропротектори, антибиотик, водно-солеви разтвори.

Пациентът починал на 13.05.2024 г.

При тези констатации държавен инспектор Д. Д. съставила срещу жалбоподателя АУАН № А-69/04.04.2025 г. за нарушение на чл. 34, ал. 1 от Наредба № 49/18.10.2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична помощ и медико-социални грижи.

В акта било записано, че д-р Г., в качеството му на Началник ОАИЛ съгласно вменените му права и задължения в „Правилник за вътрешния ред на ОАИЛ при УМ.“ АД“, не е организирал дейностите в повереното му Отделение по анестезиология и реанимация относно организиране на свиждания за пациента и предоставяне на информация относно състоянието на Р.Р.Б. на неговата съпруга. Изрично било записано, че нарушението е извършено на 23.04.2024 г.- първият ден от хоспитализацията на пациента в ОАИЛ към У-Б..

Впоследствие било издадено и обжалваното НП, в което изцяло било пресъздадено съдържанието на АУАН и били посочени същите законови разпоредби.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства. Следва да се отбележи, че всички свидетелски показания са еднопосочни и непротиворечиви, поради което не се налага излагането на подробни съображения за тяхното кредитиране.

Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН) гр.

София, а АУАН е съставен от компетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

Съставът обаче намира, че на първо място, вмененото във вина нарушение не е достатъчно ясно описано. В наказателното постановление следва да бъде описана фактическата обстановка, която АНО приема за осъществила се и въз основа на която гради своите правни изводи за извършено нарушение. По този начин се гарантира правото на защита на жалбоподателя по фактите, както и се очертава предметът на доказване.

В АУАН и в НП никъде не е като твърдение, че на 23.04.2024 г. жалбоподателят е извършил определено действие или бездействие. Единствено е записано, че в жалбата на Л.Б. са изложени твърдения, че не е получавала информация относно състоянието на съпруга си.

Това обаче не представлява твърдение за факт, а само възпроизвежда съдържание на доказателствен източник, без да става ясно какво в край на сметка е прието от АНО, че се е случило. Още по-малко става ясно какво точно се е случило на 23.04.2024 г., за да се приеме, че точно на тази конкретна дата има извършено нарушение.

Налице е неяснота във фактическото описание на нарушението, което е самостоятелно основание за отмяна на постановлението, тъй като жалбоподателят на практика е лишен от възможността да разбере фактическите рамки на обвинението.

2

Независимо от горното, съдът намира, че жалбоподателя не е извършил нарушение, с оглед описаното в постановлението.

Твърди се, Г. е извършил нарушение по чл. 34, ал. 1 от Наредба № 49/18.10.2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична помощ и медико-социални грижи, съгласно която работещите в лечебните заведения за болнична помощ и в домовете за медико-социални грижи се задължават: 1. да спазват правилата за вътрешния ред на заведението и на съответната структура.

В АУАН и НП са посочени и съответните правила на У-Б., които са приети за релевантни. Съгласно чл. 55, ал. 1 от Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение, свиждания на болните с външни посетители са разрешени всеки ден между 17:00 ч. - 18:00 ч., ако няма забрана по повод конкретна епидемиологична обстановка; ал. 3- с разрешение на началника на отделението свиждане можа да се разреши и в друго удобно време, без да пречи на лечебната дейност; ал. 4- сведения за болните се получават по определен ред от началника на отделението, лекуващия лекар или упълномощено лице...“.

Съгласно „Правилник за вътрешния ред на ОАИЛ при УМ.“ АД, е разписано: „...

Глава V: Вътрешен ред в ОАИЛ при УМ. АД: ... ОАИЛ е отделение с ограничен достъп съгласно „Стандарт но анестезиология и интензивно лечение“. Свижданията на болните са разрешени всеки ден между 17:00 ч. -18:00 ч., като се ограничават до 1 посетител на пациент.

Свижданията могат да бъдат отменени по преценка на дежурния лекар в ОАИЛ поради настъпила извънредна ситуация в отделението и промяна на епидемиологичната обстановка, както и промяна състоянието на пациентите. Посетителите на пациентите трябва да бъдат облечени в предпазно облекло, с еднократна шапка и маска, и поставени калцуни. Забранява се използването на мобилни устройства в залите на ОАИЛ. Сведения за болните се получават от дежурен лекар в часовете за свиждане, началник отделение или упълномощено лице“.

Същевременно, нарушението е формулирано по следния начин в НП: „Д-р Г., в качеството му на Началник ОАИЛ съгласно вменените му права и задължения в „Правилник за вътрешния ред на ОАИЛ при УМ.“ АД“, не е организирал дейностите в повереното му Отделение по анестезиология и реанимация относно организиране на свиждания за пациента и предоставяне на информация относно състоянието на Р.Р.Б. на неговата съпруга Л.Ф.Б.…“.

От изложеното следва, че нарушението на жалбоподателя според АНО се изразява в бездействие- „не е организирал дейностите…относно организиране на свиждания…и предоставяне на информация…“. Такова задължение на практика липсва в горепосочените разпоредби от вътрешните правила в лечебното заведени и отделението, поради което и не може да се приеме, че Г. може да ги наруши. Напротив, самият факт, че са налице правила в отделението сочи, че всъщност има организация, т.е. излиза, че всъщност Г. не е бездействал така, както е посочено в НП.

Накрая, дори и да се приеме, че всъщност АНО е имал предвид, че жалбоподателят е нарушил задълженията си, поради това, че на 23.04.2024 г. (изрично посочена дата на нарушението) самият той лично не е дал сведения на съпругата на пациента за състоянието му, то това отново остава недоказано, тъй като както бе посочено вече, такива твърдения изобщо не фигурират в постановлението. Следва да се отбележи, че задължението за даване на информация не е разписано само за началника на отделението, а и за дежурния лекар в часовете на свиждане. При липсата на конкретика във фактическото описание на нарушението обаче няма как да се прецени дали се твърди неизпълнението на задължението на Г. в кой момент е извършено, за да се направи извод дали действително той е следвало да дава информация. Извън това, от показанията на свидетеля М.М. (като същите твърдения фигурират и в становище на л. 82, дадено по време на проверката) се установява , че на процесната дата лекарите са се свързали по телефона със съпругата на пациента, с оглед 3 предстояща операция. Тя обаче заявила, че не може да дойде, при което дошло лице, което се представило за дъщеря на пациента, което обаче не било вярно. Въпреки това, на това лице била дадена информация и тя видяла пациента. От изложеното следва, че не се установява жалбоподателят да е извършвал лично каквото и да е било нарушение, а напротивблагодарение на лекарите в отделението близки на пациента са получили информация за неговото състояние.

В заключение следва да се посочи, че наказателното постановление, като процесуално и материално незаконосъобразно, следва да бъде отменено.

Така мотивиран, Б.кият районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-35/03.07.2025г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН) гр.

София, с което на А. В. Г., ЕГН: **********, за нарушение по чл. 34, ал. 1 от Наредба № 49/18.10.2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична помощ и медико-социални грижи, на основание чл. 116к, ал. 1 от Закона за лечебните заведения е наложено наказание глоба в размер на 300 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Б. в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________

4