Решение № 144 от 24.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Пловдив, 24.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско дело № 20235000500380 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 463, ал. 2 от ГПК.

Постъпила е жалба вх.№16177/19.05.2023г. от И. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ********** против Решение № 546 от 27,04.2023г. по въззивно гражданско дело № 882/2023г. на ОС - Пловдив, VI-ти състав , с което се оставя без уважение като неоснователна жалбата на И. Д. П., ЕГН - ********** срещу Разпределение от 02.09.2022 г., предявено на страните на 05.09.2022 г. с Протокол от същата дата, по изп. дело № 91/2017 г. по описа на ДСИ при РС – Първомай.

В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и частично необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, за което се излагат подробни съображения. Иска се да се отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени обжалваното разпределение.

В законния срок, от другите страни в изпълнителното производство не са постъпили отговори по жалбата.

След преценка на материалите по делото, съдът намира за установено следното:

Жалбата допустима, тъй като е подадена в срок и от лице, легитимирано да обжалва неизгодния за него акт на окръжния съд. По същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Първото релевирано възражение е, че публичната продан е насрочена по време на законовата забрана (до два месеца след отмяната на извънредното положение в страната, обявено през 2020г., в нарушение на чл. 5, ал. 1 от Закона за мерките и действията по време 1 на извънредното положение, обявено с решение на НС и за преодоляване на последиците в сила от 13.03.2020 г.), за което жалбоподателят, като страна в изп. производство, не е давал съгласие и което счита, че е в нарушение не само на неговите права, но и на тези от съделителите, които не са дали изрично съгласие за това.

В тази връзка, съдът съобрази, че съгласно разясненията на ВКС в мотивите по т.1 на ТР №2/2021от 22.11.2022 на ОСГТК на ВКС, незаконосъобразността на разпределението по чл. 460 ГПК може да се изразява: 1) в неправилно приложение на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва от тях; 2) неправилно приложение на чл. 76 ЗЗД; 3) неправилно прилагане на правилото на чл. 136, ал.

3 ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяване; 4) грешка в пресмятането на сумите.

Поради това, въпросите относно законосъобразността на извършването на проведената и вече приключила по изп. дело публична продан не са в предмета на производството по обжалване на разпределението по чл.460 ГПК.

По изложените съображения, както горецитираното възражение в жалбата, така и последващите такива в същата относно силно занижаване на цените, на които са били продадени съсобствените на участниците в изп. дело недвижими имоти, както и за допуснати нарушения на процедурата по оценяването им и уведомяването на жалбоподателя за това, не следва да се обсъждат в настоящото производство.

В жалбата се твърди, че в процесния разпределителен протокол има грешки при определяне размера на някои суми, а други са включени като разноски неоснователно. Също така се възразява, че не за всички разноски има ясна мотивация от какво конкретно основание произтичат.

Посочено е, че неоснователно ДСИ е включил във формирането на разноските и банковите такси за преводи на разноски по изпълнението. Поддържа се, че по отношение на тях е константна съдебната практика, че те не се присъждат, тъй като се извършват по избор на вносителят, който би могъл да ги внесе на каса, през е-рау или през различни банки, като при всеки от избраните от него способи би могло или да няма такса за превод на банката, или тя да бъде различно определена, за което другите страни не следва да отговарят.

Възразява се също, че неправилно е определен размера на държавната такса за опис на имотите от 1,5%. Посочва се, че при първоначалните оценки, стойността на двата имота била общо 35 430 лв., на което не съответства 1,5%.

Така направените възражения са неоснователни. На първо място, таксата за опис на имотите от 531,45 лв е правилно определена по размер, тъй като съставлява 1.5% от първоначалната оценка на двата имота от общо 35430 лв. На следващо място, съдът намира, че на съделителя – взискател Д. А. се дължат като разноски и заплатените от нея банкови такси / в случая в размер на 6,50 лв./ за внос на държавни такси по сметка на РС – Първомай, тъй като държавните такси на районния съд във връзка с провеждано изпълнение от държавен съдебен изпълнител се плащат само по банковата сметка на съда в обслужващата го банка. Ето защо, събраните от банката такси във връзка с извършените от взискателя плащания на разноски, свързани с осъществяване на съответния изпълнителен 2 способ, чрез който е получена сумата, подлежаща на разпределение, също се явяват направени от него разноски, които му се дължат. Ето защо, тези вземания в общ размер от 6,50 лв. правилно са признати от ДСИ и включени в обжалваното разпределение.

Неоснователно е възражението в жалбата, че не за всички разноски има ясна мотивация от какво конкретно основание произтичат, което се опровергава от данните в съставената в разпределението таблица, в която подробно са посочени като дати, суми и основание всички разноски по изп. дело, в общ размер на 1097,61 лв, направени от взискателя Д. И. А., като от съда не се констатираха грешки при изчисляването им

В заключение, съдът намира, че Разпределение от 02.09.2022 г., предявено на страните на 05.09.2022 г. с Протокол от същата дата, по изп. дело № 91/2017 г. по описа на ДСИ при РС – Първомай, е законосъобразно. До тези правни изводи е достигнал и съставът на окръжния съд, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 546 от 27.04.2023г. по въззивно гражданско дело № 882/2023г. на ОС - Пловдив, VI-ти състав , с което се оставя без уважение като неоснователна жалбата на И. Д. П., ЕГН - ********** срещу Разпределение от 02.09.2022 г., предявено на страните на 05.09.2022 г. с Протокол от същата дата, по изп. дело № 91/2017 г. по описа на ДСИ при РС – Първомай.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3