Решение № 1198 от 12.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1198 гр. София, 12.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в заседание при закрити врати на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветанка Бенина при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело № 20251100900373 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.625 и сл. от ТЗ.

В молбата си Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ излага твърдения, че се явява легитимирана да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност срещу „ЖЗК“ЕООД на основание наличието на изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към наймалко от една трета от работниците или служителите на дружеството. В тази връзка излага, че при извършени две проверки чрез териториалното си поделение Дирекция „Инспекция по труда“ Русе, за което били съставени Протокол изх. № ПР24387281 от 08.11.2024 г. и Протокол изх. № ПР2450234 от 23.01.2025 г. било установено, че дружеството е неплатежоспособно, като проверките обхващали периода м. 01.2024 г. – м. 11.2024 г. Сочи се, че в протокола от първата проверка била отразена констатация, че трудовите възнаграждения на работниците за периода м. 01.2024 г. – м. 09.2024 г. са били изискуеми и въз основа на това наложени принудителни административни мерки, като при проверката през м. 01.2025 г. било установено, че дадените предписания не са изпълнени, като не са изплатени трудовите възнаграждения за целия изследван период, което е в съответствие с изложеното в обясненията от 29.11.2024 г. на управителя на дружеството. Сочи се, че падежът на всяко от задълженията на изплащане на трудово възнаграждение настъпва не по-късно от 30-то число на месеца, следващ този, през който е положен трудът, при което е видно, че към подаване на молбата всяко от дължимите такива е забавено с повече от два месеца.

Неизпълнението на задълженията на работодателя е продължило и след дадените от страна ИА ГИТ предписания за изплащане на трудовите възнаграждения, което обосновава невъзможността на работодателя да плати, което състояние сочи да е крайно и обективно. Моли да бъде обявена неплатежоспособността на „ЖЗК“ЕООД при определяне на началната й дата, като по отношение на дружеството бъде открито производство по несъстоятелност. Претендира разноски.

Ответникът в производството – „ЖЗК“ЕООД не е депозирал писмен отговор по молбата, като не се явява в проведеното по делото открито съдебно заседание и не е изразил становище по нейната допустимост и основателност.

1

Предявена е от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ против „ЖЗК“ЕООД молба с правно основание чл. 625 ТЗ.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Молбата по чл. 625 ТЗ е подадена от легитимиран за това правен субект – Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, който е сред изрично изброените в нормата, като разполагащи с правото да инициират производство за откриване на производство по несъстоятелност при изискуеми и неизпълнени задължения за заплащане на трудови възнаграждения към най-малко 1/3 от работниците и служителите на търговеца.

С оглед правноорганизационната форма на ответното „ЖЗК“ЕООД, същият има качеството на търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ, поради което приложими са спрямо него разпоредбите на чл. 607 и сл. ТЗ.

Основанието, на което се е позовал молителят ИА Главна инспекция по труда за откриване на производство по несъстоятелност е неплатежоспособността на длъжника, като на изследване подлежат предпоставките за възникването й като трайно константно финансово-икономическо състояние. За установяване на същото по делото са събрани писмени доказателства, изслушана е съдебно-икономическа експертиза.

От изисканата по делото справка от Агенция по вписванията се установява, че не са налице вписвания, отбелязвания и заличавания относно права върху недвижими имоти на „ЖЗК“ЕООД.

Видно от постъпилата справка от МВР – СДВР – Отдел „Пътна полиция“, в централната база на АИС – КАТ към 10.03.2015 г. няма данни за регистрирани пътни превозни средства на името на ЖЗК“ЕООД.

Постъпила е и справка от ТД на НАП – София, от която е видно, че за обезпечаване на установени и изискуеми публични задължения на ЖЗК“ЕООД са наложени предварителни обезпечителни мерки с постановления на публичен изпълнител – от 21.06.2022 г.; от 20.03.2023 г. и от 02.11.2023 г., без да е налице започнало принудително изпълнение срещу дружеството. Приложена е справка за вида и размера на непогасените изискуеми публични задължения на дружеството към 18.03.2025 г., в която са посочени такива в общ размер на 471 558,94 лева, в т.ч. главница – 375 489,33 лева и лихва – 96 069,61 лева.

Видно от представения по делото Протокол за извършена проверка № ПР2450234 от 23.01.2025 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе към ИА „ГИТ“, при проверката е установено, че работодателят „ЖЗК“ЕООД не е изплатил начислените в разчетно-платежната ведомост трудови възнаграждения на посочени като заети по трудово правоотношение лица и за конкретно посочен период в отделни точки от протокола.

По делото е представено уведомление от управителя на „ЖЗК“ЕООД до ИА „ГИТ“, Дирекция ИТ – Русе, в което сочи, че не е изпълнил предписанията и административните мерки по чл. 404, ал. 1 КТ.

По делото не е налице спор по твърденията на молителя, че в периода м.

01.2024 г. – м. 11.2024 г. броят на работниците и служителите, полагали труд при ответното дружество е съответно от 14 до 19, като варира през отделните месеци от периода.

Видно от приложените по делото разчетни ведомости, ответното дружество е начислило трудови възнаграждения за периода 01.01.2024 – 30.11.2024 г.

2

По делото е изслушана съдебно финансово-икономическа експертиза /СФИЕ/, заключението по която не е било оспорено и съдът кредитира като пълно и компетентно, в отговор по поставените задачи. От заключението се установява, че същото е изготвено въз основа на данните по справката от ТД на НАП София, както и обявената по партидата на дружеството в търговския регистър публична информация съобразно счетоводните баланси. Според експертизата, от разчетно платежните ведомости е видно, че липсват подписите на работниците за изплатени парични средства на каса, както и липсват доказателства за извършени банкови преводи на това основание. Според експертизата, общият размер на изискуемите задължения на ответника към неговите работници за неизплатени трудови възнаграждения за периода от м.01.2024г. до м.11.2024г. възлиза на 116 841,14 лева. Според изложеното в констативно-съобразителната част от заключението, плащанията по трудовите възнаграждения ответникът е прекратил през месец януари 2024 година, а тези по дължимите данъци и осигурителни вноски - през месец април 2021 година. Според експертизата, към 31.03.2025г. ответното дружество не притежава имущество, т.е. длъжникът не е в състояние да покрие паричните си задължения, при общ размер на изискуемите задължения от 588 000 лв. Установява се спиране на плащанията към кредиторите от страна на ответното дружество, съответно от м. 01.2024 г. към работниците му – за трудови възнаграждения и от м. 04.2021 г. към държавата – за данъчно-осигурителни задължения. Коефициентите на ликвидност, съответно бърза, обща, незабавна и абсолютна ликвидност, към 31.03.2025 г. са с нулева стойност, като съотношение между притежаваното от дружеството имущество със стойност – 0.00 лв. и изискуемите му задължения – в общ размер от 588 000 лв. При изчисляване на коефициента за финансова автономност /дългосрочна платежоспособност/ е определена нулева стойност на същия, като съотношение на привлечения капитал /собственост на кредиторите на дружеството/ и собствения капитал, като е посочено, че препоръчителната му стойност следва да бъде повече от 0,33, т.е. собственият капитал да бъде 1/3 от всички задължения на дружеството. Направен е извод за пълна зависимост на дружеството от кредиторите му. Този извод е направен и с оглед стойността на показателя – коефициент на задлъжнялост.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Молбата по чл. 625 ТЗ е подадена от правно легитимиран за това правен субект, който е сред изрично изброените в нормата като разполагащи с правото да инициират производство за откриване на производство по несъстоятелност.

Безспорно е качеството на длъжника на търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ, с оглед на правно организационната му форма.

В случая, молителят ИА Главна инспекция по труда се явява процесуален субституент на посочените като кредитори лица – работници с неиздължени трудови възнаграждения. В този смисъл, за да обоснове правният си интерес от сезирането на съда с молбата по чл. 625 ТЗ, молителят упражнява чужди права, с оглед предвидената възможност за това в чл. 625 ТЗ и чл. 608, ал. 1, т. 4 ТЗ. Същият разполага с правото да предяви молба за откриване на производство по несъстоятелност, с цел удовлетворяване на чуждо материално право и което право е изрично предвидено в закона.

По делото категорично се установи, че „ЖЗК“ЕООД е преустановило плащанията си за трудови възнаграждения на заетите по трудови правоотношения при него работници и служители. Съгласно чл. 4 от Вътрешните правила за работна заплата в „ЖЗК“ЕООД, работната заплата се изплаща не по-късно от 30-то число на месеца, следващ този, за който се начислява работната заплата /през който е положен 3 трудът/. Доколкото от заключението по експертизата се установи, че плащанията към тези кредитори са преустановени към м. 01.2024 г., то следва да бъде направен обоснован извод за наличието на изискуеми и неизпълнени на това основание задължения за повече от два месеца, при настъпил падеж към датата на подаване на молбата по чл. 625 ТЗ. Налице е и другата предпоставка, обосноваваща надлежната легитимация на молителя – ИА“Главна инспекция по труда“, а именно плащанията да не са изпълнени спрямо поне 1/3 от работниците и служителите на търговеца.

Основанието, на което се е позовал молителят за откриване на производство по несъстоятелност е неплатежоспособността на длъжника, като на изследване подлежат предпоставките за възникването й като трайно и обективно икономическо състояние.

В тежест на ответника е да опровергае твърденията за влошеното му икономическо състояние, като докаже, че разполага с имущество, достатъчно да покрие задълженията му към молителя, включително и към момента на настъпване на тяхната изискуемост. Длъжникът следва да докаже, че е платежоспособен и с упражняване на търговската си дейност няма да постави в опасност интересите на кредиторите. В случая, изложените в тази насока твърдения от молителя не бяха оспорени в хода на производството и съответно не е налице проведено насрещно доказване от страна на ответника за установяване на възложените му в доказателствена тежест факти.

Състоянието на неплатежоспособност като финансово – икономическо такова на търговеца е установено в чл. 608 ТЗ и съгласно текста на законовата разпоредба, за да бъде прието, че е налице такова, е необходимо да бъде установено, че търговецът не е в състояние да плати изискуемо парично вземане, като съгласно основанието на което се е позовал молителя - задължение за изплащане на трудови възнаграждения към поне една 1/3 от заетите при ответното дружество работници и служители, като неизпълнението е за период повече от два месеца – ал. 1, т. 4.

Установяване спиране на плащанията само по себе си не може да бъде прието като основание за неплатежоспособност, като необходимо е да бъде установена причината за това, а именно че се дължи на обективни пречки, изразяващи се в липсата на краткотрайни активи с достатъчна степен на ликвидност и които да са достатъчни за покриване на краткосрочните му /текущи/ задължения.

Според една от предвидените възможности в нормата на чл. 607а ТЗ, производство по несъстоятелност се открива спрямо търговец, който е неплатежоспособен, като на изследване подлежат предпоставките за възникване на това състояние като трайно константно икономическо такова. За изследване наличието на презумпцията за неплатежоспособност по делото е изслушана СФИЕ, в която е направен анализ на приложимите финансови показатели. Основният такъв за установяване състоянието на платежоспособност е показателят на обща ликвидност.