Определение № 20252 от 28.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20252 гр. София, 28.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Въззивно частно гражданско дело № 20261100509112 по описа за 2026 година

Производството по делото е по чл. 274, ал.1, т.1 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по две частни жалби както следва:

1.частна жалба вх.№167329/26.05.2026г. на СГС, подадена от Национална агенция по приходите срещу Разпореждане № 59876/15.05.2026г. по ГД №41756 по описа на Софийски районен съд за 2025г., II ГО, 71 състав, с което е постановено връщане на исковата молба, предявена на основание чл. 422, aл. 1. във връзка с чл. 415 от ГПК от Националната агенция за приходите (НАП) срещу А.М.Я. и обезсилване на Заповед № 32577/16.10.2024г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, по ЧГД № 55401/2024г. по описа на Софийски районен съд, 71-ви състав.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт, като се иска неговата отмяна и връщане делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В законоустановения срок е постъпил отговор от насрещната страна- А.М.Я., с който се иска потвърждаване на обжалваното разпореждане по подробно изложени съображения.

2.частна жалба вх.№226428/15.07.2026г. на СГС, подадена от Национална агенция по приходите срещу Определение №24569/06.07.2026г. по ГД №41756 по описа на Софийски районен съд за 2025г., II ГО, 71 състав, с което е допълнено разпореждането в частта за разноските, като НАП е осъдена да плати на ищеца А.М.Я. сумата от 1000евро, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Софийски градски съд, преценявайки доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Частните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл.275, ал.1 от ГПК.

Производството по ГД №41756 по описа на Софийски районен съд за 2025г., II ГО, 71 състав, е образувано въз основа на искова молба, подадена от НАП срещу А.М.Я., с която по реда на чл. 422, aл. 1. във връзка с чл. 415 от ГПК, се иска да бъде признато за установено, че 1 ответникът дължи на ищеца сумите за които е издаден Акт №2/24.06.2024г. за установяване на частно държавно вземане.

Ищецът твърди, че на 07.08.201Зг. между „Банка ДСК" ЕАД и А.М.Я.

(кредитополучател) е сключен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти (ЗКСД), съгласно който кредиторът отпуска на кредитополучателя сума в размер на 10 400.00 лева с цел заплащане на такси за обучение. Кредитополучателят не е изпълнил задълженията си по договора, поради което и на 11.04.2022г. дължимата към банката сума е погасена от държавата чрез МОН.

Съгласно постоянната съдебна практика, намерила израз в Решение № 128 от 29.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1356/2009 г., IV г. о., ГК съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия. В това число влизат на първо място надлежната процесуална легитимация на страните, тяхната процесуална правоспособност и надлежното им представляване, тъй като нито едно съдопроизводствено действие не може да бъде извършено валидно от или срещу процесуално нелегитимирано, неправосубектно и ненадлежно представлявано лице.

В процесния случай съдът намира, че искът е предявен от НАП, която няма активна процесуална легитимация.

Съгласно нормата на чл. 14, ал. 1 от ЗКСД, ако кредитополучателите не изпълнят задълженията си по договора за кредит, банките имат право да претендират изпълнение от държавата при условията и по реда, предвидени в типовия договор по чл. 7. Съгласно чл. 14, ал. 2 ЗКСД, банките са длъжни да положат грижа на добър търговец за събиране на своите вземания. Те могат да претендират от държавата да заплати неизпълнената част от задължението на кредитополучателите само след като представят доказателства, че са претендирали дължимата сума първо от кредитополучателя. Конкретните условия, редът и необходимите документи за претендиране на дължимата сума от държавата се уреждат в типовия договор по чл. 7. Чл. 14, ал. 3 ЗКСД предвижда, че когато държавата изпълни в случаите по ал. 2 задължението на кредитополучателя, в нейна полза възниква право да получи от кредитополучателя всичко, което е платила за негова сметка, заедно със законната лихва от момента на плащането. Така посочените норми уреждат хипотеза на законова суброгация на държавата в правата на удовлетворения кредитор /банката/ до размера на платеното, поради което от момента на извършване на плащането /11.04.2022г. /, държавата е встъпила в правата на "Банка ДСК" ЕАД срещу длъжника.

Държавата е кредитор на вземането, но не провежда принудителното му изпълнение пряко в качеството си на взискател, а чрез своя процесуален субституент – Националната агенция за приходите. Този извод следва от нормата на чл. 14, ал. 4 ЗКСД, която предвижда, че вземанията на държавата срещу кредитополучателите, възникнали в резултат на заплащане на цялото или на част от тяхното задължение към банките, са частни държавни вземания и се установяват и събират от Националната агенция за приходите по реда на Закона за Националната агенция за приходите. На този текст съответства нормата на чл. 3, ал. 7, т. 8 ЗНАП, според която агенцията събира други частни държавни вземания, чието събиране със закон е определено да се извършва от агенцията. С оглед спецификата на случая, в тази хипотеза не се съставя акт за установяване на частно държавно вземане, тъй като вземането вече е установено със заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, в правата по които държавата се суброгира по силата на закона. Както е изяснено в съдебната практика /определение № 732 от 10.12.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 832/2009 г., II т. о., ТК, определение № 513 от 06.07.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 465/2010 г., II т. о., ТК, решение № 50022 от 21.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 2697/2021 г., II т. о., ТК и решение № 170 от 6.04.2020 г. на ВКС по т. д. № 2506/2018 г., II т. о., ТК/ в такива случаи процесуалноправно легитимирана по предявения иск е именно държавата, представлявана от министъра на 2 финансите /чл. 31, ал. 1 ГПК/ като кредитор, а не НАП, на която единствено са възложени правомощия по събирането на частното държавно вземане, без да се явява негов кредитор.

По аргумент от Определение № 2155 от 27.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 650/2026 г., III г. о., ГК, активната процесуална легитимация на ищеца е абсолютна положителна процесуална предпоставка, която се извежда от правното твърдение на ищеца относно спорното право, индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба.

Държавата си запазва качеството на кредитор и именно тя се явява активно процесуалноправно легитимирана да образува искови производства, като в хода на производството се представлява от министъра на финансите.

Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да потвърди разпореждането за връщане на исковата молба, но по гореизложените съображения, а не по изложените от първоинстанционния съд. Нарушението допуснато от първоинстанционният съд не може да бъде поправено в исковото производство, доколкото същото има за предмет да установи вземанията по вече издадената заповед за изпълнение в полза на ненадлежна страна.

Настоящият въззивен състав намира, че производството по делото е недопустимо.

По изложените съображения следва да бъде изменено обжалваното Определение №24569/06.07.2026г. по ГД №41756 по описа на Софийски районен съд за 2025г., II ГО, 71 състав, с което е допълнено разпореждането в частта за разноските, като НАП е осъдена да плати на ищеца А.М.Я. сумата от 1000евро, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, като същите бъдат намалени до сумата от 300евро. Не е налице фактическа и правна сложност на делото, като няма подаван отговор на исковата молба и не са провеждани открити съдебни заседания.

Предвид изложеното и на основание чл. 278, ал. 2 ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№167329/26.05.2026г. на СРС, подадена от Национална агенция по приходите срещу Разпореждане № 59876/15.05.2026г. по ГД №41756 по описа на Софийски районен съд за 2025г., II ГО, 71 състав, с което е постановено връщане на исковата молба.

ОТМЕНЯ Определение №24569/06.07.2026г. по ГД №41756 по описа на Софийски районен съд за 2025г., II ГО, 71 състав, с което е допълнено Разпореждане № 59876/15.05.2026г. по ГД №41756 по описа на Софийски районен съд за 2025г., в частта, с която е разпоредено Национална агенция по приходите да заплати на А.М.Я. разноските за адвокатско възнаграждение за разликата над 300евро, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ, на основание чл.248 ГПК, Разпореждане № 59876/15.05.2026г. по ГД №41756 по описа на Софийски районен съд за 2025г., в частта на разноските, като НАМАЛЯВА присъдените на А.М.Я. разноските за адвокатско възнаграждение до сумата от 300евро

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№226428/15.07.2026г. на СГС, подадена от Национална агенция по приходите в останалата и обжалвана част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от връчване на препис на жалбоподателя, по реда и при условията на чл. 274, ал.3 от ГПК.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4