Определение № 2634 от 15.10.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2634 гр. София, 14.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Емилия Василева Касационно търговско дело № 20238002901290 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Гелд маркет“ ЕООД, гр. Габрово чрез процесуални представители адвокат Т. Ф. и адвокат С. Б. срещу решение № 95 от 23.05.2023 г. по в. гр. дело № 54/2023 г. на Окръжен съд – Габрово, 2 състав, с което след частична отмяна на решение № 587 от 07.12.2022 г. по гр. дело № 1414/2022 г. на Р айонен съд – Габрово ответникът „Гелд маркет“ ЕООД е осъден да заплати на Община Габрово следните суми: на основание чл. 59 ЗЗД сума в размер 14 882,40 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от ползване без основание на общински терен ПИ с кадастрален идентификатор № *** по КККР на гр. Габрово, върху който е изграден магазин за хранителни стоки, находящ се на ***.505.103.6, за периода 01.08.2017 - 31.07.2022 г., ведно със законна лихва от 12.08.2022 г. до окончателното заплащане; на основание чл. 86 ЗЗД сумата 613,90 лв., представляваща лихва за забава за периода 01.03.2022 г. - 12.08.2022 г. върху дължима главница от 13 394,16 лв. за периода 01.08.2017 г. - 28.01.2022 г.; сумата 1 998 лв. – разноски по делото за двете инстанции .

Касаторът прави оплакване за недопустимост, евентуално неправилност 1 на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивният съдебен акт противоречи на чл. 63 и сл. и чл. 79 ЗС, както и че въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, доводи и възражения на страните, не е обсъдил протокол № 3/16.02.1995 г. на Община Габрово, с който се променят инвестиционните предвиждания, и заключението на съдебно-техническата експертиза.

В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК.

Поддържа, че съдебният състав се е произнесъл по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси:

1. Ако инвестиционните предвиждания са променени и процесният магазин присъства като елемент от ЗРП, това променя ли статута на магазина и придава ли му траен градоустройствен статут?

2. Постройката – магазин, изграден законно, но с временен статут при действието на ЗТСУ /отм./ /съобразно тезата на въззивния съд/ създава ли суперфициарна собственост и този статут от конструкцията на сградата ли се определя или от правния й статут, който й е придаден към момента на промяна на инвестиционните предвиждания?

3. Общината като собственик на терена запазила ли е правото на строеж от момента на промяна на инвестиционните предвиждания в ЗРП – 16.02.1995 г.?

4. От настъпилата промяна на инвестиционните предвиждания в ЗРП – 16.02.1995 г., правото на строеж може ли да бъде придобито по давност чрез осъществяване владение на постройката – магазин?

5. Процесуалноправният въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението си всички релевантни за спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните в тяхната съвкупност, е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГТК на ВКС, т. 19, решение № 411/27.10.2011 г. по гр. д.

№ 1857/2010 г. на IV г. о., решение № 65/30.07.2014 г. по т. д. № 1656/2013 г., II т. о., решение № 10/01.02.2012 г. по гр. д. № 130/2011 г. на I г. о., решение № 341/11.11.2011 г. по гр. д. № 992/2010 г., I г. о.

2

Ответникът Община Габрово /ищец в първоинстанционното производство/ оспорва касационната жалба и поддържа становище за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като съдебният акт не е постановен в противоречие с практиката на ВКС, с решения на Конституционния съд на РБ и на Съда на Европейския съюз; първите четири въпроса не само, че не спомагат за точното тълкуване на правните норми, а противоречат на закона, като всички относими правни норми са ясни и непротиворечиви. Подробни съображения са изложени в писмен отговор.

Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от надлежна страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, насочена е срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт и в нея са изложени касационни основания и основания за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди направените доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:

Въз основа на събраните доказателства въззивният съд е установил следната фактическа обстановка: Магазинът за хранителни стоки на ул.

„Васил Друмев“ № 22, гр. Габрово е преустроен като такъв през 1993 г. съгласно разрешение за строеж № 78 от 12.04.1993 г., издадено на Община Габрово. След извършване на преустройството и издаване на разрешението за ползване магазинът е актуван като общинска собственост с АОС № 66/18.10.1994 г. С договор, сключен на 19.06.1995 г. между Община Габрово като продавач и „Гелд маркет“ ЕООД като купувач, ответникът /настоящ касатор/ е придобил правото на собственост върху магазина за хранителни стоки и към момента на постановяване на въззивното решение е негов собственик. Теренът, върху който е построен процесният магазин, е собственост на ищеца, като е актуван като частна общинска собственост с акт № 1251 на 11.03.2009 г. на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОС като ПИ с идентификатор *** по КК на гр. Габрово /стар идентификатор: кв.

118, парцел 4/. Предвид изричното вписване в договора от 19.06.1995 г., че предмет на продажбата е магазин без земя и без право на строеж върху терена, съдебният състав е заключил, че правото на строеж върху поземления имот 3

/парцел/ не е прехвърлено на „Гелд маркет“ ЕООД с посочения договор за продажба, нито е придобито от дружеството на друго правно основание.

Приел е, че е създадена разделна собственост и по делото не е установено съществуването на суперфициарна собственост, на основание на която за ответника като собственик на магазина да е възникнало правото по чл. 64 ЗС през исковия период да ползва общинския терен, върху който магазинът е построен.

Въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза във въззивното решение е установено, че процесният магазин е недвижим имот с идентификатор *** по КК на гр. Габрово, одобрена със Заповед РД-18-64/26.10.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, разположен в поземлен имот с идентификатор ***, на един етаж с предназначение сграда за търговия; по сега действащия регулационен план на гр. Габрово за УПИ IV, кв. 118, II етап, III част обектът се засяга от уличната регулация на улица с о. т. 782 784 /ул. „Васил Друмев“/; по действащия застроителен план на гр. Габрово за подобен вид обекти не се предвижда застрояване. Прието е, че процесният обект, представляващ м асивна сграда, изградена монолитно със смесена конструкция в съответствие с действащите по ЗУТ норми, с търговско предназначение „Магазин за хранителни стоки “, не се запазва по регулационния план на гр. Габрово и следва да съществува до реализиране на предвиденото по плана мероприятие.

Изводът за основателност на иска по чл. 59 ЗЗД поради това, че теренът под магазина е ползван от „Гелд маркет“ ЕООД без основание през исковия период, е аргументиран с обстоятелството, че процесният магазин е разположен върху общински терен, за него не е установен траен градоустройствен статут в съществуващия му вид при условията на § 50а ПЗР ЗТСУ и § 6а ППЗТСУ, респ. §17 ПР на ЗУТ, нито на ответника /настоящ касатор/ е учредено право на строеж върху общинска земя при условията на ЗДС или ЗОС. Изложени са и съображения, че собствеността на временен строеж, който не е придобил траен градоустройствен статут с оглед липсата на провеждане на процедура по § 50а ПЗР ЗТСУ и § 6а ППЗТСУ, респ. § 17 ПР на ЗУТ, изключва възможността правото на строеж да бъде придобито въз основа на давностно владение.

Посочено е, че правото на строеж не може да бъде придобито чрез 4 давностно владение, тъй като със законовите промени през 1998 г. във връзка със застрояване на населените места, за постройки без траен градоустройствен статут, изградени върху държавни или общински терени, е създаден специлен режим по § 50а ПЗР от ЗТСУ. Ползвателите могат да придобият правото на строеж за тези постройки при провеждане н а процедурата по § 50а ПЗР от ЗТСУ или правото на собственост върху терена, като го изкупят по реда на § 5, ал. 7 . След влизане в сила на ЗУТ такъв заварен обект може да придобие траен градоустройствен статут само при условията на § 17, ал. 2 ЗУТ, без значение дали е движима или недвижима вещ. С нормативната уредба е създадено изключение, че когато сградата и земята принадлежат на различни лица, това е възможно само при наличие на право на строеж.

Въззивният съд е приел за неоснователно възражението за недължимост на претендираното обезщетение поради това, че обектът е непреместваем, по аргумент, че обезщетението е за ползване на терена, върху който е вещта и от който общината е лишена. Посочил е за ирелевантно плащането от ответника /касатор/ на дължимите данъци за магазина и нанасянето му в КК със самостоятелен идентификатор, тъй като същите не обосновават, че ответникът /касатор/ ползва процесния общински терен като суперфициарен собственик.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора въпроси и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по посочените първи, трети и четвърти материалноправни въпроси е неоснователен, тъй като същите не отговарят на основното изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросите не съответстват на мотивите на обжалвания съдебен акт, не са обсъждани от въззивния съд и не са обусловили решаващата му воля. Поради неосъществяване на основната 5 предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК не се налага обсъждане на допълнителните критерии, предвидени в т. 1 – 3 на посочената разпоредба.

По отношение на втория материалноправен въпрос настоящият съдебен състав счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Габрово по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въпросът е решен в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 192/16.12.2019 г. по гр. д. № 686/2019 г. на ВКС, ГК, І г. о.

Съгласно константната практика на ВКС нормативната уредба е създала изключение от правилото, че когато сградата и земята принадлежат на различни лица, е налице суперфициарна собственост; наличието на специална правна уредба изключва приложението на общите правила на чл. 63-67 ЗС; трайното прикрепване на обекта към терена и укрепване на конструкцията и извършването на ремонти не променят временния характер на строежа и не му придават траен градоустройствен статут; юридическият статут на обекта на собственост се определя от одобрените строителни книжа, въз основа на които той е законно изграден, а не от конструкцията му; временните постройки нямат траен градоустройствен статут, т. е. изграждането им не е предвидено в регулационния план.

Предвид наличието на константна практика по този въпрос, която не се налага да бъде променяна, не е осъществена и допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Разпечатката съдържа 37 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a7dba384-7ede-4a50-b558-8b563accb8e6