Определение № 3108 от 21.11.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3108 гр. София, 21.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20251000503120 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба на „Аутсорс Пойнт“ ЕООД срещу определение № 4197/23.10.2025г. на СГС, ТО, VI-5 състав, постановено по т.д. № 1845/25г., с което е върната исковата му молба и производството по делото е прекратено.

Жалбоподателят твърди, че атакуваното определение е неправилно и неоснователно. Сочи, че е изпълнил указанията на съда за отстраняване на нередовност на исковата молба като в дадения едноседмичен срок е внесъл необходимата държавна такса. Платенжният документ не е приложен по делото, тъй като е получен от жалбоподателя на 24.10.2025г., поради което го представя към частната жалба. Поддържа, че своевременно е внесъл държавната такса, единствено само платежният документ не е представен в срок. Заявява, че при навременно плащане, да се прекрати производството представлява нарушения на чл.6 от ЕКПЧ и при съмнение съдът може служебно да провери постъпленията в сметката си.

Затова моли въззивния съд да отмени определението на СГС.

Съдът след като обсъди доводите, изложени в частната жалба, намира, че същата е допустима като предявена в законоустановения преклузивен срок по чл.275, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна чрез валидно упълномощен процесуален представител и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.

1

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото, тъй като е приел, че ищецът не е изпълнил дадените му указания и не е отстранил нередовността на исковата молба, която е установена.

Определението на СГС е валидно и допустимо.

По правилността му.

Жалбоподателят, като ищец пред първоинстанционния съд, е предявил иск по чл.405 от КЗ.

На основание чл.7 от ГПК съдът служебно извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните. Принципът на служебното начало намира своето продължение в разпоредбата на чл.129, ал.1 и ал.2 от ГПК, според която съдът проверява редовността на исковата молба и ако констатира, че тя не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК съобщава на ищеца да отстрани допуснатите нередовности. В съответствие на това свое правомощие първоинстанционният съд е оставил исковата молба на „Аутсорс Пойнт“ ЕООД без движение с разпореждане № 7391/ 25.09.2025г. като му е дал ясни, точни и конкретни указания за внасяне на държавна такса по предявения иск, посочил е нейния размер, както и задължението да представи вносен документ. Указанията на съда са две. Първото е за внасяне на държавна такса в определен размер. Второто е за представяне на вносен документ, удостоверяващ плащането. Те са съобщени валидно на ищеца на 06.10.2025г. по реда на чл.39, ал.1 от ГПК. В дадения едноседмичен срок, който е изтекъл на 13.10.2025г., понеделник , работен ден, нередовността на исковата молба, констатирана от съда, не е отстранена.

В разпореждането изрично са посочени правните последици от неизпълнение на указанията. Т.е. неизпълнението, на което и да е от двете води до прилагане на последиците на чл.129, ал.3 от ГПК. До постановяване на обжалваното определение в съда няма доказателства, които да установяват, че държавната такса е внесена, за което да е представен и вносен документ.

Съдът няма задължение за извърши служебна проверка дали държавната такса е внесена. Този довод е неоснователен, доколкото правозащитният орган не знае кога точно тя ще бъде платена, респективно заверена сметката му и на второ място в 2 процесуалния закон не е предвидено такова задължение. Съдът следи служебно за редовността на исковата молба, за изпълнение на указанията му, но задължение на страните е да имат активно процесуално поведение по отношение разпорежданията му. Съгласно чл.3 от ГПК страните и техните представители са длъжни да упражняват своите права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Този принцип е приложим и при изпълнение на процесуални задължения, произтичащи от актове на съда.

Правото на защита дружеството не е нарушено, тъй като съдът е изпълнил задължението си, което произтича от процесуалния закон. Бездействието на страната, липсата на активност при изпълнение на указанията не може да се вмени във вина на съда. Обективната извънпроцесуална пречка за представяне на вносния документ по делото не може да обоснове точно изпълнение на задълженията на жалбоподателя, както и своевременното внасяне на държавната такса по смета на съда. Срокът по чл.129, ал.2 от ГПК е законово определен и по своя характер е преклузивен. Неблагоприятна правна последица от изтичането му е връщане на исковата молба. / Опр. № 2482/26.09.2024г. по т.д. № 1827/24г., ВКС, II т.о., Опр. № 309/12.07.2022г. по ч.т.д. № 725/22г., ВКС, I т.о.,Опр. № 432/18.10.2016г. по ч.т.д. № 1711/16г., ВКС, I т.о./ Следва да се посочи, че исковата молба е подписана от адвокат, на когото служебно е известно още към момента на подаването й, че се дължи държавна такса и тя е в размер, предвиден в Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Тя е обективен и общоизвестен факт и размерът на таксата може да бъде определен изначално след като е ясен и завеният материален интерес. Т.е. трябва да се извърши математическо действие, което не би предизвикало затруднение и което е осъществено от съда/ 4% от 82 000лв. или 3280лв. е дължимата държавна такса/ Въззивният съд приема, че жалбоподателят, като ищец в процеса, не е проявил необходимата процесуална активност и не е поправил в срок исковата молба. С бездействието си е пропуснал възможността да изпълни указанията на съда. Същият е имал възможност да поиска продължаване на срока по реда на чл.63 от ГПК, което не е сторил. Процесуалният закон вменява в задължение на страните да извършват процесуалните действия своевременно и добросъвестно без да злоупотребяват с тях. Сроковете, законово или съдебно определени, имат дисциплиниращо действие, както по отношение на страните, така и за съда. Те предотвратяват възможността за 3 злоупотреба с права. Чл.6 от ЕКЗПЧ предвижда, че всяко лице има право на справедлив съдебен процес в разумен срок. Но той трябва да бъде допустим, така че и съдебният акт, с който ще приключи да бъде такъв. А на основание чл.7 от ГПК съдът е този, на когото е вменено да го осигури. С дадените указания по реда на чл.129 от ГПК, респективно връщането на исковата молба поради неизпълнението им не е нарушен чл.6 от ЕКЗПЧ.

Поради изложеното частната жалба е неоснователна.

Разпореждането на СГС следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4197/23.10.2025г. на СГС, ТО, VI-5 състав, постановено по т.д. № 1845/25г.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4