Решение № 88 от 19.03.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. С.З., 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Ил. Уруков при участието на секретаря Павлина Г. Тодорова в присъствието на прокурора Г. В. В. като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Гражданско дело № 20245500100449 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.5, ал.1 от ЗЛС във връзка с чл.336 и сл. от ГПК.

Постъпила е искова молба от Д. И. Ж. с ЕГН: **********, с поС.ен адрес:

: **** чрез пълномощника си адв. С. В. В. от АК - С.З. срещу ответницата Д.

К. К. с ЕГН ********** с поС.ен адрес: *** с правно основание: чл.5, ал.1 от ЗЛС във връзка чл. 336 от ГПК.

Ищецът посочва в исковата си молба, че с ответницата са във фактическо съжителство от 12 години. С ЕР на ТЕЛК № 93731 / 190 / 06.10.2023 г. на Втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ на Д. К. К. е определена оценка на работоспособността 100 % степен на увреждане с чужда помощ със срок пожизнен, като датата на инвалидизирането е от 08.11.2013 г.

Водещата диагноза, съгласно посоченото ЕР на ТЕЛК е „Деменция при болестта на Алцхаймер с ранно начало“, а видно от констатация от медицинските изследвания, представените документи решението на комисия е „Деменция при болестта на Алцхаймер с ранно начало“: параноидна шизофрения; ЕВПЛ; пълна неспособност за самообгрижване и самообслужване, определят 100% HP от НМЕ по ч.2 р.1 т.2.4 и чужда помощ, съгл. чл. 68, ал.1 и 2.

1

СъС.ието на Д. К. К. е констатирано и от социален работник, поради което й е предоставена от 2020 г. социалната услуга личен асистент. За такъв е назначен по трудов договор Д. И. Ж..

По силата на тристранно споразумение между Кмета на Община Мъглиж, в качеството му на доставчик на социална услуга, Д. И. Ж., като асистент и Д.

К. К., като потребител, е предоставена лична помощ на нуждаещото се лице, като въз основа на това споразумение са сключени трудов договор № 056/28.08.2020 г. и трудов договор № 107/29.11.2023 г., съгласно който Д. И.

Ж. работи като личен асистент на Д. К. К..

От анамнеза на ЕР на ТЕЛК № 93731 / 190 / 06.10.2023 г. на Втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ се установява, че началото на заболяването на Д. К. К. датира от 2003 г. след психотравмени изживявания /починала баба й/, изживяла го много тежко, тъй като тя се грижила за нея.

Станала по- напрегната, неспокойна, не спяла, скитала безцелно из селото консултирана с психиатър и започнала лечение с Лепонекс, което приемала около месец, след което прекратила приема му.

Сочи, че през 2006 г. бил отчетен втори пристъп на заболяването с параноидно- афективен облик, купиран в „ДБП“ Р.о с конвенц. невролептик.

Сочи, че през 2010 г. бил отчетен нов пристъп със същия облик - трудно се справяла със служебните си задължения, чувствала се непълноценна, била подозрителна, не контактувала с околните, усамотявала се, а от 2010 г. се лекува в стационара на „ЦПЗ“ С.З. с параноидна - афективна с-ка. От 7-8 години започнала да забравя, като от лятото на 2018 г. с тежки паметови нарушения - не помнела, повтаряла едно и също много пъти, станала понапрегната, лабилна, мнителна, с нарушен сън. Поредна хоспитализация в „ЦПЗ“ С.З. - през месец септември 2018г. Появили се дискалкулия, дисграфия, диспраксия. Напълно безоправна - нуждае се от помощ за къпане, обличане и в дейности от ежедневието. През месец януари 2019г. е лекувана в Психиатрично отделение на УМБАЛ С.З..

Твърди, че от 7-8 години Д. К. К. забравяла близки събития, правила грешки в обикновени дейности в домакинството. Била объркана и не се досещала за елементарни неща. Започнала да стои по цял ден неподвижно на стола, като гледала безпомощно. Забравяла да приема лекарствата си, като за това се грижил молителят. Ответницата била в невъзможност да се придвижва 2 сама, тъй като е дезориентирана и пада като се наранявала, което налага придвижването й с чужда помощ в инвалиден стол. Навсякъде се придвижвала с молителя и била под поС.но наблюдение, тъй като имало риск да се нарани или загуби. Не била в съС.ие да се грижи за личната си хигиена, като към момента била денонощно с памперс и молителят я къпел и обслужвал. Не била способна да се храни сама, за което молителят полагал грижи. Към м. март 2023 год. започнала да се самонаранява като скубела косата си и се драскала с нокти по тялото и лицето, което е наложило косата й да бъде подстригана. Не разпознавала близките си и била напълно неориентирана къде се намира и каква била причината да бъде на дадено място. Не влизала във вербален контакт и била налице нечленоразделна реч.

Твърди, че Д. К. К. била ситуативно напрегната, недоумяваща, общо забавена, дезориентирана за време, за място и собствена личност; труден контакт, почти невъзможен; бавен мисловен процес, значими структурни нарушения; не контролира тазови резервоари; наличие на тежък дементен процес.

Сочи, че ответницата била изцяло зависима от чужди грижи и социалните й контакти са ограничени поради невъзможност физически и психически да ги поддържа. Вследствие на това й болестно съС.ие при нея били налице разстройства във всички сфери на психиката, като най - видими били физическото ограничение, нарушенията на речта и емоционалната лабилност; безусловно били налице следните клинични прояви: моторна афазия /невъзможност да говори пълноценно/, апраксия /невъзможност за извършване на редица дейности/, атаксия /нарушения на равновесието и координацията на движенията/, сензорна афазия /нарушения във възприемането и разбирането на речта, при които болният разбира частично елементарни въпроси, основно на нагонно ниво, но не е в съС.ие да дава пълноценни и смислени отговори/, аграфия /невъзможност за писане и за четене, подписва документи е палец/.

Сочи, че установените атрофични промени били трайни и необратими, така че подобряване или възстановяване на увредените психични процеси е невъзможно.

Твърди, че уврежданията на Д. К. К. нарушавали способността й да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, тъй като при нея било налице не само загубена способност да говори, но и 3 когнитивни разстройства, с оглед на които не била в съС.ие да осмисли и изрази посредством знаци и звуци свои желания и воля на ниво отрицание или одобрение, както и да насочва към свои желания, дори свързаните с биологичните й потребности.

Моли съдът да постанови съдебно решение, с което да постави под пълно запрещение Д. К. К. с ЕГН ********** на основание глава двадесет и осма от ГПК, като разпореди на основание чл. 338, ал. 3 от ГПК препис от решението след влизането му в законна сила да се изпрати на органа по настойничество или попечителство - кмета на Община С.З. за определяне на нейн настойник или попечител съгласно чл. 155 от СК с всички законни последици.

Следователно съдът намира, че предявеният иск се явява процесуално допустим, родово и местно подсъден на Окръжен съд - С.З..

По делото е проведена процедурата по чл.131, ал.1 от ГПК/2008г./ за размяната на книжа /исковата молба и всички приложения към нея/.

В законния 1- месечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК /2008г./ има постъпил писмен отговор на исковата молба от пълнолетното лице- ответник Д. К. К. от гр. С.З. чрез нейния особен представител адв. И. С. Р., в който не оспорва допустимостта на иска, не възразява срещу приемането на представените с исковата молба писмени доказателства и моли съда да разпореди личен разпит на Д. К. К., а в случай, че това се окаже недостатъчно за диагностициране на нейното съС.ие, да се назначи съдебно-психиатрична експертиза.

В законния 1- месечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК/2008г./ има постъпил писмен отговор на исковата молба от Окръжна прокуратура - С.З., чрез прокурора Г. В., в който прокуратурата не оспорва допустимостта на иска и неговата вероятна основателност, не възразява срещу приемането на представените с исковата молба писмени доказателства. Заявяват, че нямат други доказателствени искания.

След като се запозна с изложеното в Исковата молба, с представените от ищеца писмени доказателства с Исковата молба по делото и с наличието на други негови искания за събиране на нови доказателства, и като взе предвид приложимите по случая материално-правни и процесуални норми, съдът счита, че предявеният иск е редовен и допустим съгласно чл.140, ал.1 и ал.3, изр.1 от ГПК/2008г./.

4

Относно разпределението на доказателствената тежест, съдът счита, че ищецът е този, който следва да докаже и да установи всички свои твърдения, изнесени в исковата му молба, а ответникът следва да установи твърденията си посочени в писмения му отговор, ако изобщо такъв е бил представен.

Ищецът Д. И. Ж. е редовно и своевременно призован, явява се лично и с адв. С. В. от АК - С.З., като моли да се уважи иска, ведно с всички законни последици от това, като ответницата се постави под пълно запрещение.

Ответника Д. К. К., редовно и своевременно призована явява се лично и с особения си представител адв. И. Р. от АК - С.З..

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като взе предвид становищата и доводите на страните, както и приложимите по казуса материално-правни и процесуални норми, намира за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин:

С оглед на здравословното съС.ие на ответника Д. К. К., за което е представено Експертно решение на ТЕЛК втори състав/на лист 6 от делото/, действително се сочи за наличие на Деменция при болестта на Алцхаймер с ранно начало.

Поради което искът се явява процесуално допустим и следва да бъде разгледан относно неговата материална основателност.

Съгласно изискването на чл.337, ал.1 от ГПК, съдът е придобил непосредствени и преки впечатления за ответника Д. К. К. в проведеното открито съдебно заседание на датата 17.03.2025г.

Ответникът Д. К. К. не може да отговори на поставените от съда въпроси:

Къде живее? На колко е години?

Свидетелката С.И.Г., която е сестра на ищеца в показанията си разяснява, че ищецът и ответницата живеели заедно от 2009 г. Дава сведения, че единствено Д. се грижил за нея и че е изцяло отдаден на нея, тъй като ответницата не можела да се обслужва, да пазарува, да приготвя храна и да се храни. Д. не можела да говори, чете и пише от около 4-5 години. Заключва в показанията си, че ответницата не можела да се грижи за себе си и че през цялото това време ищецът полагал грижи за нея, като последният не ходил на работа и бил неотлъчно до нея.

Съгласно чл. 5, ал.1 ЗЛС пълнолетните, които поради слабоумие или 5 душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни. Съгласно ал.2 на същата разпоредба пълнолетните с такива страдания, чието съС.ие не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение.

Предмет на иска по чл. 5 ЗЛС е дееспособността на едно лице, като основанието за уважаването на иска не е простото наличие на слабоумие или душевна болест (наричани в теорията и съдебната практика медицински критерий), а и произтичащата от тези заболявания неспособност или съответно ограничената способност на лицето, поради това негово съС.ие, да се грижи за работите си (т. нар. юридически критерий) - ППВС № 5/79 г. на ВС. Изискването на закона е кумулативното наличие на двата критерия, като съдът при преценката на тежестта на заболяването или страданието на ответника и доколко това съС.ие ограничава възможността на лицето да се грижи за своите работи или го лишава от тази възможност, е властен да постанови дали лицето да бъде поставено под запрещение и дали това запрещение да е пълно или ограничено.

За да се приеме, че едно лице може да се грижи за своите работи следва да се установи, че същото разбира какво е изискуемото поведение от държавата и правовия ред, какво се изисква от него, за да живее като част от обществото, да разбира смисъла на постъпките си, да ги ръководи и да е наясно с техните последици. В случая от събраните по делото доказателства съдът приема, че ответникът страда от Деменция при болестта на Алцхаймер с ранно начало, вследствие на което е лишен от възможността самостоятелното да упражнява правата и задълженията си, както и от възможност да се грижи за своите работи. До този извод съдът достига при съвкупния анализ на писмените доказателства и изслушването на ответника. Предвид на посочените доказателства следва изводът, че ответникът страда от заболяване, което й пречи да се грижи сама за работите си. Поради това са налице предпоставките за поставянето й под пълно запрещение по смисъла на чл. 5, ал. 1 ЗЛС. Положението на поставените под пълно запрещение по силата на чл. 5, ал.3 ЗЛС се приравняват на малолетните такива по чл. 3 ЗЛС - те са напълно недееспособни, поради заболяването си или страданието си и причинената от това невъзможност да ръководят постъпките си, ги лишава от възможност да упражняват самостоятелно каквито и да е било права и да поемат задължения, да работят, да се разпореждат самостоятелно със свои 6 средства дори и за ежедневни, дребни нужди. СъС.ието на ответника, така както е установено по делото, мотивира именно необхоД.ст от такова ограничаване. На практика ответникът не може и не изпълнява нито една от посочените възможности, нито да упражнява някакви права.

Разпечатката съдържа 45 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a7db3a13-2707-45a1-9773-871c79daf64a