Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 21558 от 27.11.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 62343/2023
Вид
Решение № 21558
Подписан
27.11.2024
Състав
ЗОРНИЦА ИВАНОВА ВИДОЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал.1 пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 288 · Търговски закон
  • чл. 309 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 21558 гр. София, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20231110162343 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени от „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ****, чрез адв. В. Л., срещу „***“ ООД – в ликвидация, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от ликвидатора Я. Н. Д. и С. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр.

*****, обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 92 ЗЗД, за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца солидарно сумата от 12 000 лв., представляваща неустойка за разваляне на Договор с рег. № 1649/20.02.2017 г. на Нотариус с рег. № 596, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 14.11.2023 г. до окончателното й погасяване и сумата от 13 800 лв., представляваща неустойка за невръщане на предоставените въз основа на прекратен Договор с рег. № 1649/20.02.2017 г. на Нотариус с рег. № 596 рекламни чадъри, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 14.11.2023 г. до окончателното й погасяване и сумата, а при условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1 пр. 3 ЗЗД за предаване владението върху 18 бр. рекламни чадъри „****“, всеки от тях с размер 3,5 х 3,5 м. и 6 броя рекламни чадъри „****“, всеки от тях с размери 3 х 4 м.

Ищецът „***“ ООД извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че между ищецът, ответникът „***“ ООД – в ликвидация, като ползвател и ответникът С. С. К., като солидарен длъжник на ползвателя, на дата 20.02.2017 г. бил сключен договор с нотариална заверка на подписите с рег. № 1649/20.02.2017 г. на нотариус с рег. № 596 на НК, по силата на който ищецът е предоставил на първият ответник за временно ползване следните движими вещи – 5 броя кафе машини, всяка една на стойност 6200 лв., 5 броя кафемелачки всяка една на стойност 1600 лв. и 4 бр. инстантни машини всяка една на стойност 3200 лв., за предаването на които бил подписан приемо-предавателен протокол. Според договора предоставените вещи следвало да се ползват на територията на хотелски комплекс, находящ се в *** и в 1 заведение за бърза закуска, находящо се в гр. ***. Срокът на договора бил уговорен на 3 години, като в случай, че до изтичането му ползвателят не е изкупил минималното количество стоки, уговорено в чл. 4 от договора за целия срок на договора, действието му се продължава до изкупуването на това минимално количество. Срещу предоставянето на посочените вещи, ползвателят се задължил да закупува 3006 кг. кафе Spetema Unicato Espresso Bar общо за срока на договора, или месечно по 83,50 кг., както и инстантни продукти Royal на стойност 43200 лв. за целия срок на договора, но не по-малко от 1200 лв. месечно. Твърди се също така, че с посочения договор ползвателят се задължил да рекламира стоките, посочени в Приложение 1, чрез предоставените му от ищеца рекламни материали, за целия срок на договора срещу еднократно възнаграждение в размер на 50000 лв., платено от ищеца изцяло авансово и по банков път на дата 16.05.2017 г. В чл. 14 от договора страните се договорили, че при едностранно прекратяване на договора по причина, за която отговаря ползвателя, той дължи връщане на полученото възнаграждение като неустойка за неизпълнение на задължението за реклама. Изработването на рекламните материали било възложено от ищец на трето на спора лице – „Елина“ ООД, като това лице на 07.06.2017 г. доставило на ползвателя 2 броя сенници от винил с рекламни надписи, за което е съставен приемо-предавателен протокол. Първият ответник не изпълнил задължението си да закупува кафе в уговорените количества повече от 7 дни, поради което ищецът отправя едностранно изявление за разваляне на договора с настоящата искова молба, като претендира от ответниците при условията на солидарна отговорност неустойка в размер на 12000 лв., предвидена в чл. 14 от договора.

Между страните бил сключен и договор от 27.03.2017 г., по силата на който ищецът предоставил на първия ответник за временно ползване 18 бр. рекламни чадъри „****“, всеки от тях с размер 3,5 х 3,5 м. и на стойност 400 лв. и 6 броя рекламни чадъри „****“, всеки от тях с размери 3 х 4 м. и на стойност 1100 лв. Договорът бил сключен със срок до 31.10.2017 г., а чадърите следвало да бъдат върнати в 3-дневен срок след прекратяването му, като за неизпълнението на това задължение на ползвателя в договора била предвидена неустойка в размер на стойността на вещите в двоен размер, като претендира такава в размер на 13 800 лв. При условията на евентуалност, ако бъде отхвърлен така предявения иск, предявява иск за предаване на владението върху процесните чадъри. Претендира и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и разноските по делото.

Ответникът С. С. К. в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба, чрез назначения му особен представител, оспорва иска при възражения, че ответникът не е бил уведомен за развалянето на договора преди подаване на исковата молба, а същевременно връчването на уведомлението за разваляне на договорите с исковата молба на особения представител не е равнозначно на уведомяване на страната. Не било ясно в какво се изразява неизпълнението от страна на ползвателя в количествено и качествено отношение, респективно от кога датира неизпълнението и дали същото е пълно или частично. Твърди, че уговорените неустойки противоречат на добрите нрави, тъй като излизат извън присъщата обезщетителна и санкционна функции, за което се излагат подробни съображения. При тези съображения моли за отхвърляне на предявените искове.

С молба /л.90/ ищецът е уточнил, че претендираните неустойки не са заявени като частични претенции. Изложил е, че претендира част от договорената неустойка, а не пълния размер, т.к. по процесния договор от 20.02.2017 г. било налице частично изпълнение от страна на ответното дружество. От договорените минимални количества 2 от 3 006 кг кафе били закупени 631 кг. С оглед изложеното счита, че за периода, за който ответникът е закупувал кафе, е изпълнявал и частично задължението си за реклама на предлаганите от ищцовото дружество продукти. Последната покупка на кафе била извършена на 01.04.2022 г., след което покупките били преустановени. По този начин ответното дружество изпаднало в забава, която продължила много повече от 7 дни. Аргументира, че изпадането в забава е предпоставка за едностранно разваляне на договора от негова страна.

В проведеното на 04.11.2024 г. о.с.з. ищецът в допълнение е посочил, че отчита обстоятелството, че в периода 2020 г. – 2021 г. е било налице затруднение в дейността на всички търговски обекти (с оглед наложените забрани от страна на Министерството на здравеопазването във връзка с функционирането на заведенията за обществено хранене), поради което и ответното дружество през този период излага, че не е осъществявало рекламна дейност. С оглед описаното е аргументирал, че е претърпял вреди след 01.04.2022 г., поради което и претендирал неустойка в размер, който счита, че отговаря на размера на действителните вреди, а не в размерите посочени в договора.

След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Договор от 20.02.2017 г., сключен между „***“ ЕООД, от една страна и „***“ ООД, от друга страна, в качеството на ползвател, като лицата Д.

Л. Д. и С. С. К. са солидарни длъжници на ползвателя, т.е. на дружеството „***“ ООД.

От съдържанието на Договора се установява, че дружеството „***“ ЕООД, се е задължило да предостави безвъзмездно за временно ползване движими вещи: 5 броя кафе машини, всяка една на стойност 6200 лв., 5 броя кафемелачки всяка една на стойност 1600 лв. и 4 бр. инстантни машини всяка една на стойност 3200 лв. Съгласно чл. 4 от Договора предоставените вещи следва да се ползват на територията на хотелски комплекс, находящ се в *** и в заведение за бърза закуска, находящо се в гр.

***. Видно от представения предавателно-приемателен протокол към договора /л.17/ посочените вещи са предоставени на ползвателя. В чл. 4 и следващите от Договора са определени условията, при които следва да се ползват предоставените вещи, а от съдържанието на чл. 4, т. 9 от Договора, става ясно, че ползвателят за срока на договора се задължава да закупува ежемесечно, еднократно или на части, минимални количества стоки от „***“ ЕООД, както следва: 3006 кг. кафе Spetema Unicato Espresso Bar общо за срока на договора, или месечно по 83,50 кг., както и инстантни продукти Royal на стойност 43200 лв. за целия срок на договора, но не по-малко от 1200 лв. месечно, а съгласно чл. 4, т. 12 от Договора, ползвателят се задължава да закупува и продава в посочените по-горе обекти и други видове стоки ценовата листа на „***“ ЕООД. Съгласно чл. 3 от Договора, същият е сключен за срок от 3 години, като в случай, че до изтичането на срока ползвателят не е изкупил минималното количество стоки, уговорено в чл. 4 от договора, действието му се продължава до изкупуването на това минимално количество. В чл. 8 от Договора са посочени основанията, на които се прекратява същият:

1/ по взаимно съгласие на страните, изразено писмено;

2/ едностранно и без предизвестие от ползвателя, в случай че „***“ ЕООД системно не изпълнява задълженията си за доставка на завените стоки;

3/ едностранно и без предизвестие от „***“ ЕООД в случай че ползвателят не 3 изпълнява или е изпаднал в забава с повече от 7 календарни дни след уговорения падеж на кое да е от задълженията си по настоящия договор и/или нарушава условията, при които са му предоставени вещите по чл. 1;

4/ едностранно и без предизвестие от „***“ ЕООД в случай че ползвателят прекрати дейността си в обектите по чл. 4, т. 1 или за него бъде открито производство по ликвидация или несъстоятелност;

5/ едностранно от „***“ ЕООД с едномесечно писмено предизвестие до ползвателя.

Съгласно чл. 9 от Договора при прекратяване на договора по причина, за която отговаря ползвателят, той дължи неустойка в размер на стойността на цялото неизкупено минимално количество стоки, а съгласно чл. 10 – при невръщане на ползваните вещи, се дължи неустойка съответстваща на стойността на вещите в двоен размер.

Освен всичко изложено, страните в чл. 13 от Договора, са се договорили, че „***“ ЕООД възлага срещу еднократно парично възнаграждение на ползвателя, а последният се задължава за целия срок на договора, да рекламира в обектите по чл. 4, т.1. стоките от ценовата листа по Приложение № 1, чрез поставяне, монтиране или ползване на предоставените от „***“ ЕООД рекламни материали. Съгласно чл. 14 от Договора, възнаграждението е в размер на 50 000 лв. Съгласно същия член, при предсрочно прекратяване на договора, ползвателят дължи връщане на полученото възнаграждение като неустойка за неизпълнение. Видно от представеното преводно нареждане /л.18/ възнаграждението е заплатено от ищеца в полза на ответното дружество.

В настоящото производство ищецът претендира неустойка на основание чл. 14 от Договора.

По делото е представен и Договор от 27.03.2017 г. /л.22/, сключен между „***“ ЕООД и С. С. К. – действащ лично и като управител и представляващ „*****“ ООД, видно от който „***“ ЕООД се е задължило да предостави безвъзмездно на ползвателя за временно ползване, следните движими вещи:

18 бр. рекламни чадъри „****“, всеки от тях с размер 3,5 х 3,5 м. и на стойност 400 лв. и 6 броя рекламни чадъри „****“, всеки от тях с размери 3 х 4 м. и на стойност 1100 лв. В чл. 2 от Договора е посочено, че вещите ще бъдат предадени на ползвателя в момента на подписване на договора, който има смисъл на предавателно-приемателен протокол.

Съгласно чл. 3 от договора, същият е сключен със срок до 31.10.2017 г., а чадърите съгласно чл. 4, т. 2 е следвало да бъдат върнати в 3-дневен срок след прекратяването му, като за неизпълнението на това задължение на ползвателя в чл. 6 от договора е предвидена неустойка в размер на стойността на вещите в двоен размер.