Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 15771 от 02.10.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 18423/2023
Вид
Решение № 15771
Подписан
02.10.2023
Състав
Зорница Ангелова Езекиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.143,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.55,ал.1,пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.77 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 32, ал. 1 · Семеен кодекс
  • чл. 32, ал. 2 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 15771 гр. София, 02.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20231110118423 по описа за 2023 година

Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г.

Ищцата Б. П. С. твърди, че на 25.09.2019 г. ответникът сключил с „Юробанк България“ АД договор за потребителски кредит, по силата на който получил сумата от 4403,20 лв., преведена от кредитната институция по банкова сметка, с титуляр – ответникът. Поддържа, че тя е заплатила изцяло първите 25 погасителни вноски в общ размер от 2125 лв., определени, съобразно погасителния план по договора за кредит, като твърди, че плащанията са били за вноски с падежи 14.10.2019г.- 14.10.2021г., съобразно погасителния план към договора за кредит. Сочи, че със сумата 2125лева е обедняла, а ответникът се е обогатил без основание, като си е спестил разходи в посочения размер, в качеството си на длъжник по договора за кредит. С оглед изложеното, предявява иск за осъждането на ответника да заплати сумата от 520 лв. – частична претенция от вземане в общ размер от 2125 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба /06.04.2023 г./ до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът Д. Б. Попов е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който признава, че е сключил посочения в исковата молба договор за кредит и е получил сумата от 4403,20 лв., но оспорва претенцията на ищцата с възражения, че в случая следвало да се приложи нормата на чл. 32, ал. 2 СК. В тази връзка подържа, че имал брак с ищцата, прекратен на 05.12.2021 г. с развод, като твърди, че кредитът бил послужил за задоволяване на общи семейни нужди, поради което съпрузите отговаряли солидарно за погасяването му – сочи закупуване на пелети за отопление и покриване на други задължения и нужди на семейството. Ответникът сочи, че за период от 14.10.2019 г. до 30.9.2019г. ежемесечните задължения по кредита били плащани, като твърди, че на 30.9.2021г. е погасил предсрочно целия остатък по кредита, който сочи, че бил в размер 3469,08 лева/ преди прекратяване на брака с развод/. Посочва, че ищцата не е обедняла без основание, плащайки суми по кредита, тъй като по този начин, на основание чл. 32, ал. 1 СК, е участвала в разходите за задоволяване на семейните нужди, което било елемент и от задължението за съвместен принос на всеки от съпрузите в благополучието на семейството. С оглед изложеното, моли искът да бъде отхвърлен и претендира разноски.

В първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 22.6.2023г., ищецът оспори твърденията в отговора, както следва - като неверни, твърденията на ответника, че 1 сумата, получена по кредита от „Юробанк България“ АД, в полза на Д. П. е за задоволяване нужди на семейството му, включително битови такива, както за закупуване на палети за отопление на семейството, а също така, че е погасил кредита си в „Юробанк България“ АД чрез рефинансиращ кредит. По реда на чл.143,ал.2 ГПК се наведоха следните твърденияче Д. П. изобщо не е допринасял по какъвто и да е начин, включително с парични средства, за осигуряване бита и нуждите на неговото семейство. От 2018 г., той е бил с фактическа раздяла с неговата съпруга, не е живял със своите деца, преди 2018 г. инцидентно се е появявал в техния дом, който е бил в кв. Симеоново, а не в Драгалевци. В Драгалевци, на ул.

„Маестро Атанасов“ № 33 и на ул. „Наум“ № 12, живеят майката на ответника и неговата баба, както и че ищцата, със своите деца, са живели в кв. Симеоново, на ул. „Босилек“ № 40.

По изложените твърдения, ответната страна изложи твърдения в първото по делото открито съдебно заседание , че ищцата е напуснала семейното жилище малко преди развода, като разводът е по взаимно съгласие, като не са имали преди това никакви проблеми и отношенията са уредени със споразумението. Дотогава са живели в едно семейство с общи финанси, в апартамента, в който са живели като семейство, който е собственост на майка му и поради тази причина и майка му живее на същия адрес.

Съдът, след съвкупна преценка на твърденията и доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото, с определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад на делото в о.с.з. от 22.6.2023г., с посочени в протокола изменения по доказателствената тежест и твърденията, СРС е обявил на страните, че следните факти не се нуждаят от доказване:

Ч е с решение на СРС по дело № 55304/2021г., на 15.12.2021 от СРС, 139 - ти състав , което не подлежи на обжалване, и е влязло в сила на 15.12.2021г., бракът, сключен между Б. С. и Д. П. през 2001г, е прекратен с развод, като СРС е одобрил сключеното между страните споразумение. В тази връзка, СРС е намерил, че безспорни и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че на 22.07.2001 г. страните са сключили брак, който е прекратен на 05.12.2021 г. с развод, като и че на 25.09.2019 г. ответникът е сключил договор за потребителски кредит с „Юробанк България“ АД, по силата на който договор за кредит получил в заем по банков път, на банковата си сметка, сумата от 4403,20 лв – главница, като се задължил да заплати на кредитора сумата общо 7179,96 лева, в която е включена, по погасителен план: 4403,20 лв главница, сумата от общо 2079,56 лева възнаградителна лихва, месечна такса общо 294 лева , застраховка: общо 403,20 лева, както и че ищцата е погасила сумата общо 2125 лв.- вноски с падежи 14.10.2019г.- 14.10.2021г., които включват дължима главница, лихва, такса и застраховка.

По делото е представен писмен договор за потребителски кредит, сключен между ответника Д. Б. Попов и „Юробанк България” АД на 25.9.2021г. , по силата на който на ответника за текущи нужди е отпусната в заем сумата 4403,20 лева главница за текущи нужди, сключена е застраховка по програма „защита на плащанията”, като главницата по премията се удържа от отпусната сума, при ГПР 15.16%, обща дължима сума: 6913,32 лева, краен срок на връщане на сумата - 14.9.2026 г. и съдържащо се в договора дадено от кредитополучателя съгласие, месечните вноски по кредита да се удържат от банката от банковата му сметка. Ответникът е представил по делото извлечение от банкова сметка в „Пощенска банка” АД номер BG84 BPBI 7942 10 56172501, видно от която, относно относимия период на вноски с падежи 14.10.2019г.- 14.10.2021 г., на каса, Б. С. е внесла по кредита: сумата 85 лева на 12.12.2019г., на 5.2.2020г.- сумата 90 лева, на 12.3.2020г. – сумата 90 лева, на 14.4.2020г.- сумата 90 лева, на 12.6.2020г- сумата 82 лева, на 14.7.2020г. –сумата 90 лева, на 11.6.2020г.- сумата 90 лева, на 14.9.2020г.- сумата 90 лева, на 12.10.2020г.сумата 90 лева, на 14.12.2020г.- сумата 80 лева, на 12.1.2021г.- сумата 85 лева, на 11.2.2021г.

–сумата 85 лева, на 11.3.2021г.- сумата 85 лева, на 13.5.2021г.- сумата 85 лева, на 13.7.2021г.- сумата 85 лева, на 13.8.2021г- сумата 85 лева, на 14.9.2021г.- сумата 85 лева – като основания за плащанията е вписано „погасяване на кредит”. За този период, погасявания на кредита са извършвани и от Д. П., и от майката на ищцата – *** На 30.9.2021г от Д. П. е извършено погасяване на останалата неплатена част от вземането по кредита – сумата 3469,08 лева, вписано, че е внесена на каса. На същата дата, в извлечението е вписано, че сметката е закрита. Същото обстоятелство се установява, от представеното удостоверение от сочената кредитна институция.

2

Представен е договор за кредит, сключен на 16.9.2021г между Д. П. и „ОББ” АД, по силата на който на ответника е открита разплащателна сметка, по която е отпуснат заем от 10000лева, за текущи нужди.

Ответникът е представил стокова разписка за сумата от 2475,50 лева, издадена на 29.9.2019г. в полза на дружество НМГ Груп, за платена сума в брой за доставка на пелети и транспорт, при вписан получател „Драгалевци, улица Наум 12а” и посочен телефонен номер и стокова разписка за сумата 2402,50 лева, издадена на 27.9.2019г. в полза на дружество ГНГруп 2018 ЕООД за платена сума в брой за доставка на пелети и транспорт при вписан получател „Драгалевци”. В производство по чл.176 ГПК, ответникът посочи, че вписаният телефонен номер в разписката от 29.9.2019г. е на майка му ***а.

Пред СРС са разпитани свидетели и на ответника Д. П. са поставени въпроси в производство по чл.176 ГПК. От свидетелските показания и обясненията на ответника П., безпротиворечиво се установяват следните обстоятелства: на улица „Наум” № 12 а, в къща на три етажа, собственост на родителите на Д. П., на първи етаж за относимия за спора период след 2018г., е живяла майката на ответника П. – свидетелката ***а, през 2018г., съпругът й починал; когато Д. П. пътувал във връзка с работата си като международен шофьор във фирма, която свидетелите сочат за собственост на ***и отсъствал за три – четири месеца, бившата му съпруга Б. и двете им деца живеели при майката на ищцата на адрес в кв.Симеоново, на улица „Босилек” № 40, дъщерята на страните, Сияна, учела в училище в Казичене. През 2019г., съгласно изложеното от свидетелите Л***а, в къщата в Драгалевци бил извършен ремонт и закупено котле за отопление, което използвало пелети.

Семейството на *** - майка и баща на ищцата, живеели в кв. Симеоново, в къща, която се отоплява на дърва. Според изложеното от свидетелите *** ***а, и обясненията на ответника, при работата на ответника Д. П. като международен шофьор във фирма, която свидетелите сочат за собственост на ***, ответникът отсъствал от страната за около три – четири месеца, след което оставал в България за около двадесет дни и отново заминавал.

През 2009г. се родило второто им дете, Сияна.

За останалите, изложени от свидетелите и в обясненията на ответника факти, са налице диаметрални противоречия. Според изложеното от свидетеля *** и свидетеля ***а, до седмица - две преди развода на страните през 2021г., семейството на Б. С. и Д. П., с двете им деца, живеели в къщата в Драгалевци, Б. си ходела при майка си, семейството не се е разделяло до две седмици преди развода, когато Б. се изнесла, Б. С. и Д. П. изтеглили през 2019г. кредит да купят котле за същата къща и пелети, на стойност около 6000лева. ***а е майка на ответника.

Според изложеното от свидетелите *** и *** от раждането на детето на страните Сияна през 2009г., Б., Александър и Сияна се преместили в къщата в Симеоново, за да може родителите на ищцата да й помагат, като водят Александър на училище, когато Д. П. се прибирал в България, отивали в жилището в Драгалевци, за да стегнат багажа му за следващото пътуване, както и по празници. След 2018г., когато починал бащата на Д. П., семейството на Б. и Д. се разпаднало, нямало семеен контакт, семейството не е живяло в Драгалевци, освен при посещение на празник, синът им Александър отивал при баба си Светла, за да й помага при нужда. След 2018г., бащата и майката на ищцата – собственици, по думите на свидетелите, на семейната фирма, която се занимава с международен транспорт, решили да „прехвърлят” фирмата на Б. и Д., за да се оттеглят. Направили Д. управител, след което той решил да не работи повече, и започнал „страшен разврат”, теглел суми от фирмена карта, които разходвал за собствени, лични нужди, включително за паралелни връзки и хобита.

Свидетелите *** и *** са съответно, дете на страните, и майка на ищцата. Свидетелката ***сочи, че е предявила против ответника Д. П. иск за връщане на платени от нея суми, по негов кредит, което дело е висящо.

Противоречието между показанията на свидетелите в посочените части, и обясненията на Д. П., дадени в производство по чл.176 ГПК, следва да се преодолеят, въз основа разпоредбата на чл.172 ГПК, и при преценка на останалите приети доказателства, като се съобрази и изложеното от свидетелите в рамките на проведената от съда очна ставка.

При установеното от фактическа страна, от правна страна следва да се приеме следното.

3

Относно посочената в проекта за доклад правна квалификация – чл.59 ЗЗД, същата е посочена при първоначалните твърдения в исковата молба, като в първото по делото о.с.з., по реда на чл.143,ал.2 ГПК, ищецът наведе твърдения, че поради фактическа раздяла през 2018г., заемната сума по договора за кредит не е взета от ответника за нуждите на семейството – за закупуване на пелети за отопление на семейния дом, и тещущи нужди.