Решение № 327 от 24.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 327 гр. София, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Петя Алексиева

Иванка Иванова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20241000502078 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 261112/30.08.2023 г., постановено по гр. д. № 8975/2020 г. по описа на СГС, I ГО, 29 състав, „Банка ДСК“ АД, е осъдена да заплати на С. И. А., на основание чл.49 ЗЗД във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата 2 113, 37 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди от осъщественото принудително изпълнение по производството по изп. дело № 672/2012 г. по описа на ЧСИ Г. Д., рег. № *** и с район на действие СГС, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 11.07.2017 г., за неизискуемо вземане по договор за ипотечен кредит от 21.03.2008 г., изразяващи се в заплатени такси на съдебния изпълнител по посоченото изпълнително производство, заедно със законната лихва върху тази сума от 30.12.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от осъществено принудително изпълнение по производството по изп. дело № 672/2012 г. по описа на ЧСИ Г. Д., рег. № *** и с район на действие СГС, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 11.07.2017 г., за неизискуемо вземане по договор за ипотечен кредит от 21.03.2008 г., както и принудително отчуждаване на единственото му жилище чрез осъществената по изпълнителното производство публична продан, заедно със законната лихва върху тази сума от 30.12.2019 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 10 000 лв. до пълния предявен размер от 15 000 лв. и 1 акцесорните претенции за законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди за периода от 03.06.2019 г. до 29.12.2019 г. включително и за законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди за периода от 28.06.2017 г. до 29.12.2019 г. включително. Отхвърлени са предявените искове за заплащане на сумата от 29958, 71 лв., представляваща събрана от съдебния изпълнител и получена от банката сума от принудително отчуждения чрез публична продан имот по изпълнителното производството по изп. дело № 672/2012 г. по описа на ЧСИ Г. Д., рег. № *** и с район на действие СГС, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 11.07.2017 г., за неизискуемо вземане по договор за ипотечен кредит от 21.03.2008 г., установено с влязло в сила решение по гр. дело № 16432/2017 г. по описа на СГС, заедно със законната лихва върху сумата от 03.06.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 5 600 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от осъщественото принудително изпълнение по посоченото изпълнително производство и изразяващи се в разходи за наем на жилище през периода 11.06.2019 г. – 11.08.2020 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 11.06.2019 г. до окончателното й изплащане. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 275, 97 лв., представляваща разноски по исковото производство за адвокатско възнаграждение. Ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 във вр с ал.8 ГПК сумата 231 лв., представляваща разноски по исковото производство за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът е осъден да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата 622, 52 лв., представляваща дължимите държавна такса по исковото производство и разноски за възнаграждения на вещи лица за уважената част на исковете.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ответника „БАНКА ДСК“ АД. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че по делото не е доказано извършването на виновно и противоправно действие от ответника. При подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК при условията на допуснато незабавно изпълнение съгласно чл.418, ал.1 ГПК, при положение, че предявеният от взискателя установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК е отхвърлен, се осъществява специалния деликтен състав на превратно упражняване на процесуални права поради липса на право на принудително изпълнение и/или недобросъвестното му упражняване, съгласно чл.3 ГПК. В посочената норма е уреден специален състав на деликтна гражданска отговорност. Злоупотребата с право не е равнозначна на вина, поради което не се предполага по силата на чл.45, ал.2 ЗЗД. С оглед на това следва да се докаже от ищеца. От разпита на свидетелите и вещите лица се установяват претърпените от ищеца неимуществени вреди, но не и злоупотреба с право. За да е налице злоупотреба с право, трябва то да се упражнява превратно, недобросъвестно,с цел да бъдат увредени права или законни интереси на други лица (чл.57, ал.2 КРБ) или в противоречие с интересите на обществото (чл.8, ал.2 ЗЗД). Иначе упражняването на материално или процесуално право по начало е правомерно, защото се 2 упражнява добросъвестно – със съзнанието, че то съществува. С оглед на това счита, че с подаването на молба за образуване на изпълнително дело не е налице злоупотреба с право по делото не е установено ответникът да е знаел, че съдържащите се в заявлението за издаване на заповед за изпълнение обстоятелства са неверни, както и наличието на посочената специфична цел за увреждане – т. е. заявлението за издаване на заповед за изпълнение и впоследствие подаване на молба за образуване на дело, да са подадени единствено с намерение за увреждане на ищеца. тъй като не е налице противоправно поведение от страна на ответника, то не са налице и предпоставките за ангажиране деликтната отговорност на ответника. Твърди, че с решение № 266577/16.11.2021 г. по гр. д. № 6966/2020 г. по описа на СГС, IГО, 26 състав, ищецът е осъден да заплати на банката сумата от 27 423, 87 лв., представляваща дължима главница, сумата от 3 901, 83 лв., представляваща дължима договорна лихва за периода 01.08.2018 г. – 13.07.2020 г., 29, 24 лв. – дължима наказателна лихва за периода 30.08.2018 г. – 13.07.2020 , 17, 97 лв. – застраховка за обезпечението и 219, 30 лв. – такса за управление, ведно със законната лихва върху всички присъдени суми, считано от 14.07.2020 г. до окончателното изплащане, както и разноски по делото в размер на 2 053, 02 лв. С решение № 1594/22.12.2022 г., постановено по гр. д.

№ 1799/2022 г по описа на САС, ГО, 12 състав, решението на СГС е частично отменено, а предявените от банката искове са отхвърлени до следните размери: за главница – над 6 597, 62 лв. до 27 423, 87 лв.; за законна лихва върху главницата в размер на 27 423, 87 лв. за периода 14.07.2020 г. – 29.04.2022 г. включително; за законна лихва върху главницата над размера от 6 597, 62 лв. за периода 30.04.2022 . до окончателното изплащане; за сумата 3 901, 83 лв. – договорна лихва за периода 01.08.2018 г – 13.0.2020 г.; сумата от 29, 24 лв. – наказателна лихва за периода 30.08.2018 г – 13.07.2020 г.; 17, 97 лв.

– застраховка за обезпечението и 219, 39 лв. – такси за управление.

Установено е, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 11.11.2020 г.

САС е отчел извършеното в хода на производство плащане на сумата от 29 958, 71 лв. Д определение № 717/0.03.2021 г. по ч. гр. д. № 577/2021 г. на САС е отменено определение от 28.02.2020 г. по гр. д. № 16432/2017 г. на СГС, ГО, 17 състав, за издаване в полза на С. А. обратен изпълнителен лист, като молбата му е била отхвърлена. Изпълнителното производство е прекратено по молба на банката, на основание чл.433, ал.1, т.3 ГПК. Сумата от 32 078, 08 лв. е възстановена на банката. От тази сума 29 958, 71 лв. съставлява част от вземането по изпълнителното дело, а разликата до пълния размер съставлява възстановяване на банката на платени разноски във връзка с осъщественото принудително изпълнение по изп. д. № 842/2020 г. Г. Д. и по изп. д. № 842/2020 г. на ЧСИ М. П.. С оглед на това преведената сума над 29 958, 71 лв. няма погасителен ефкт по отношение на задълженията на кредитополучателя, възникнали по договора за ипотечен кредит от 21.03.2008 г. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца С. И. А.. В съдебно заседание оспорва въззивната жалба. Счита, че предявеният иск е основателен. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Не претендира разноски за настоящата 3 инстанция. Счита, че такива не следва да се присъждат и на жалбоподателя.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СГС е сезиран с иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 28.12.2007 г. е закупил апартамент № 9, находящ се в гр.

***, ж. к. „***“, бл.**, вх.*, от „Кремиковци“ АД, за сумата от 19 950 лв., с нотариален акт № 57, том ССLХХ, дело № 75565/2007 г. на нотариус Б. Я., № *** НК и район на действие СРС. На 21.03.2008 г. ищецът е сключил договор за ипотечен кредит с ответника за сумата от 32 000 лв. за срок от 360 месеца.

На 28.06.2017 г. ответникът е депозирал заявление, в което е посочил, че от м.12.2016 г. ищецът е преустановил редовните си плащания, не е погасил 5 месечни вноски до м.05.2017 г. Ответникът упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, като изпратил съобщение до ищеца. Твърди, че редовно плащал погасителните вноски. В полза на банката е издадена заповед за незабавно изпълнение, срещу която депозирал възражение. Банката предявила иска за установяване съществуването на вземането й по издадената заповед за изпълнение – за сумата от 28 168, 60 лв. – главница, ведно със законната лихва от 28.06.2017 г. до окончателното изплащане, сумата от 1 273, 17 лв. – договорна лихва за периода 23.12.2016 г. – 27.06.2017 г. и 745, 30 лв. – заемни такси. За събиране на сумите било образувано изпълнително дело № 672/2017 г. по описа на ЧСИ Г. Д., № ***, с район на действие СГС. В изпълнителното производство е била събрана сумата, за която е издаден изпълнителния лист. С влязло в сила съдебно решение, постановено по гр. д.

№ 16432/2017 г., по описа на СГС, IГО, 17 състав, искът на банката е бил отхвърлен изцяло. Издаден бил и обратен изпълнителен лист за сумата от 29 958, 71 лв., събрана принудително в изпълнителното производство. По делото било установено, че ищецът не е бил в забава, а е надплатил сумата от 3 606, 91 лв. След подаване на заявлението ищецът внесъл сумата от 1 040 лв., която не е била отнесена за погасяване на задължението му към банката. Същата е обявила кредита за предсрочно изискуем въпреки липсата на неплатени вноски, както и е депозирала заявление по чл.417 ГПК. Съставила е договор, който е съдържал неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, т.10 ЗЗП, предоставяща възможност на банката за едностранно увеличаване размера на договорната лихва. Воденото спрямо ищеца изпълнително производство в периода 28.06.2017 г. – 11.11.2019 г., в което било продадено единственото му жилище, са причинили на ищеца неимуществени вреди Претърпял също така и имуществени вреди, свързани със стойността на продаденото му жилище.

Не могъл да изнесе част от покъщнината си, както и подобренията, направени в жилището след купуването му. Считано от 11.06.2019 г. е бил на квартира с 400 лв. месечен наем. Ищецът страдал от диабет. След започване на изпълнителното производство състоянието му значително се влошило. След извършения на 11.06.2019 г. въвод във владение кръвните му показатели сериозно се влошили. Наемът и режийните разноски били непосилни за него.