Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 605 от 27.09.2025, Районен съд - Враца

Съд
Районен съд - Враца
Дело
Гражданско дело 295/2025
Вид
Решение № 605
Подписан
27.09.2025
В сила
11.08.2026
Състав
Иван Цветозаров Иванов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 605 гр. Враца, 27.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Цв. Иванов при участието на секретаря Анита Людм. Мейцова като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело № 20251420100295 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.

Образувано е по п о искова молба, предявена от П. В. Е. с ЕГН ********** и настоящ адрес гр. *************** срещу „Профи Кредит България” ЕООД с ЕИК 175074752, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В.

В исковата молба се твърди, че на 13.02.2024 г. между П. В. Е. като кредитополучател и ответното дружество „Профи Кредит България“ ЕООД като кредитор бил сключен договор за кредит № 40023823395. Поддържа се, че при сключването на договора били нарушени чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), тъй като в същия било предвидено кредитополучателят да заплати на кредитора сумата 1 800,00 лева – възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и сумата 3 160,00 лева – възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, при главница на отпуснатия кредит в размер на 4 000,00 лева. Сочи се също, че договорът е нищожен поради противоречие с добрите нрави, предвид размера на ГПР, който надвишава петкратния размер на законната лихва. Иска се постановяване на решение, с което в отношенията между ищцата и ответното дружество да бъде прогласена нищожността на договор за кредит № 40023823395 от 13.02.2024 г. поради противоречие със ЗПК и поради накърняване на добрите нрави. Претендират се 1 разноски.

Искането към съда е да обяви за нищожен договор за кредит № 40023823395 от 23.02.2024 г.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от „Профи Кредит България“ ЕООД, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Заявява се, че договорът е сключен при общи условия (ОУ), с които ищцата, в качеството на кредитополучател, се е съгласила. Сочи се, че е допустимо от закона възнаградителната лихва да достигне пет пъти размера на законната лихва. Оспорват се твърденията, че са налице нарушения на чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Сочи се, че в ОУ е посочено как се изчислява ГПР и че в същия не следва да бъдат включвани услугите „Фаст“ и „Флекси“. Иска се отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски на ответника, като е направено и изрично възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на сторените от ищеца разноски. Претендират се разноски.

В исковата молба ищцата поддържа на самостоятелно основание и двете въведени твърдения за нищожност на договора за кредит – противоречие със закона и накърняване на добрите нрави, поради което съдът приема, че е сезиран с два отделни иска – по чл. 26, ал. 1, хипотеза първа от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 26, ал. 1, хипотеза трета от ЗЗД. Основанието на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се позовава ищецът в исковата молба. Ето защо, след като определянето на основанието на предявения иск е процесуално задължение на съда, то именно съдът, разглеждащ спора, извършва и преценка за съотношението, в което се намират помежду си съединените искове, като не е обвързан от изявлението на ищеца относно обективното им съединяване (в този смисъл: решение № 527 от 21.06.2010 г. по гр. д. № 1363/2009 г. на IV г. о. на Върховния касационен съд (ВКС), решение № 97 от 08.02.2013 г. по т. д. № 196/2011 г., I т. о. на ВКС и др. Доколкото по отношение на начина на съединяване на искове за недействителност на сделка е налице задължителна съдебна практика, според която съдът е длъжен да разгледа основанията за нищожност според тежестта на сочения от ищеца порок в поредността от найтежкия през по-леките, а не от начина на подреждане на претенциите в исковата молба (в този смисъл: решение № 97 от 08.02.2013 г. по т. д. № 196/2011 г., I т. о. на ВКС, решение № 106 от 01.03.2011 г. по гр. д. № 1460/2009 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 199 от 12.07.2016 г. по гр. д. № 583/2016 г. на IV г. о. на ВКС и др., съдът приема, че е сезиран с главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, хипотеза първа от ЗЗД, а в условията на евентуалност с иск чл. 26, ал. 1, хипотеза трета от ЗЗД.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и възраженията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Безспорно се установява от приетите писмени доказателства, че между страните е сключен договор за кредит № 40023823395 от 13.02.2024 г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата кредит в размер на 4 000,00 лева, със срок на кредита 36 месеца, размер на вноската по кредита – 192,85 лева, ГПР – 49,04 %, ГЛП – 41.00 %, лихвен процент на ден – 0,11 % и общо дължима сума 6 942,66 лева. В договора е отбелязано, че при кандидатстването си за потребителски кредит, клиентът изрично е поискал да закупи допълнителна незадължителна услуга, която е посочена в т. V „Поискани от клиента допълнителни възможности“ на договора за потребителски кредит. Допълнителната незадължителна услуга „Фаст“ е предоставена на клиента, съответно ползвана от него към момента на сключване на договора и осигурява право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит.

Уговорено е, че възнаграждението за допълнителна услуга „Фаст“ е 1 800,00 лева.

Допълнителната незадължителна услуга „Флекси“ дава възможност за едностранна промяна от клиента на погасителния му план чрез подписването на анекс. Уговорено е, че възнаграждението за допълнителна услуга „Флекси“ е 3 160,00 лева. Размерът на вноската по допълнителните услуги е 137,78 лева и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Посочено е, че възнаграждението за поисканите и закупени допълнителни незадължителни услуги става изискуемо с подписването на договора, но се разсрочва за срока му на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита. С оглед на това, общото задължение по кредита и по закупените допълнителни услуги е 11 902,66 лева, при общ размер на вноската 330,63 лева. По делото са приети общи условия (ОУ) на „Профи Кредит България“ ЕООД към договор за потребителски кредит, които уреждат всички съществени елементи от съдържанието на договора. Посочено е, че в случай че е закупена допълнителна незадължителна услуга, страните по договора се споразумяват възнаграждението за закупената услуга, което възниква за кредитополучателя като задължение към деня на отпускане на кредита, да се разсрочи във времето и да се погасява като част от погасителните вноски и в рамките на погасителния план. В чл.

15 от ОУ са регламентирани правилата относно допълнителните услуги, които клиентът е решил да закупи, като на същия е предоставена опция да закупи една или повече допълнителни услуги към договора за потребителски кредит. Съобразно установеното в чл. 15. 1 от ОУ допълнителна услуга „Фаст“ предоставя право на всеки закупил я клиент да получава приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите без закупена допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките на един час, считано от постъпването на искането за отпускане на потребителски кредит в системата на „Профи Кредит България“ ЕООД. Допълнителната услуга „Флекси“ на свой ред дава право на пожелалия да я закупи клиент да получи правото да променя едностранно погасителния си план при изпълнение на съответните специфични изисквания, 3 описани в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2. и чл. 15.2.3 – арг. от чл. 15. 2 от ОУ.

По делото е изготвена и съдебно-счетоводна експертиза, съгласно заключението на която размерът на годишния процент на разходите, като се вземат предвид и дължимите възнаграждения за допълнителна услуга „Фаст“ и за допълнителна услуга „Флекси“, е 65,86 %. Съдът кредитира експертното заключение като вярно, пълно и обективно дадено. По отношение на процесния договор за кредит приложение намират разпоредбите на ЗПК, доколкото по своята същност облигационното правоотношение между страните представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. За да е налице валидно сключен договор за потребителски кредит, необходимо е същият да отговоря кумулативно на всички предвидени в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК изисквания.

Неспазването на което и да е от тях според императивната норма на чл. 22 ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Съдът счита, че в случая са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7, 8, 9, 11 и 12 и 20 ЗПК и чл. 11, ал. 2 ЗПК. Договорът е сключен при общи условия, които са неразделна част от него, и са подписани на всяка страница от страните, в писмена форма съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК, с шрифт на текста не по – малък от 12, посочен е общият размер на кредита и условията за усвояването му; посочен е лихвеният процент по кредита – 41.00 % и условията за прилагането му – т. 4 от Общите условия.

Тъй като лихвеният процент е фиксиран за целия срок на договора, неприложими към същия са изискванията за: посочване на индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент и методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а ЗПК. Отделно от това, нито се твърди, нито се установява, че е уговорено прилагането на различни лихвени проценти. Изготвен е и погасителен план, който съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, разпределение на вноските между различните неизплатени суми, както и за размера, броя и датите на плащане на вноските за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, посочена е и общата стойност на плащанията, с което съдът приема, че са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Договорът съдържа информация за правото на потребителя при погасяване на главницата да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, сроковете и условията за извършването на тези плащания – чл. 7.4.1. от ОУ, съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, уредено е и правото на отказ на потребителя от договора и условията за неговото 4 упражняване – чл. 7.1 от Общите условия – срока, в който това право може да бъде упражнено, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата. Ето защо, разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 11, т. 12 и т.

20 ЗПК не са нарушени и процесният договор за кредит не е недействителен и на това основание. Съдът приема обаче, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, в каквато насока са и твърденията на ищцата.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а според ал. 2 от същата норма годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. В случая уговорените в процесния договор възнаграждения за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ са разходи по кредита, които следва да бъдат включени при изчисляването на годишния процент на разходите – ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита) – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси. Според практиката на СЕС – решение по дело С-686/19, в понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ се обозначават всички разходи, които потребителят е длъжен да заплати по договора за кредит и които са известни на кредитора, включително комисионите, които кредитополучателят е длъжен да заплати на кредитора. Съгласно разясненията, дадени от Съда на ЕС по дело С-779/18, съдът разполага с възможността да контролира неравноправния характер при определяне на годишния процент на разходите, дори при законово установената граница. В случая сумата по договора за кредит е в размер на 4 000,00 лева, а възнаграждението за 5 допълнителните услуги – 4 960,00 лева, т. е. надвишава главницата. Възнаграждението за допълнителни услуги не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР от 49,04 %, въпреки, че е включено в общия дълг и месечните вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК.