Решение № 10740 от 05.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10740 гр. София, 05.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20***1110161268 по описа за 20*** година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „****** против Л. П. С. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: 498,97 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: гр. АДРЕС, с абонатен № ******, 81,65 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 26.11.2020 г.; 22,97 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., както и 5,27 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услугата дялово разпределение за периода от 31.12.2017 г. до 26.11.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.12.2020 г. до окончателното изплащане, за които суми по ч. гр. дело № ****** г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.12.2020 г.

Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния недвижим имот, находящ се в гр. АДРЕС, с абонатен № ******, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Посочва, че ответникът е собственик на имота, а с това и клиент на топлинна енергия за битови нужди съгласно § 1. т.2а ДР ЗЕ. Поддържа, че през процесния период е доставил до имота топлинна енергия, като Л. П. С. не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в 1 случая АДРЕС *** в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение. Изяснява, че съгласно приложимите към правоотношението Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.

Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., ответникът, като клиент на топлинна енергия, е следвало да заплати стойността на същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. С. не е погасил в срок дължимите суми в размер от 498,97 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., семата от 81,65 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 26.11.2020 г.; сумата от 22,97 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., както и сумата от 5,27 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услугата дялово разпределение за периода от 31.12.2017 г. до 26.11.2020 г. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Претендира присъждане на разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор особеният представител на ответника Л. С. – адв. С. С. оспорва предявените искове. Навежда доводи, че от представените по делото доказателства не може да се установи съществуването на облигационно правоотношение между фирмата за дялово разпределение АДРЕС *** и ищцовото дружество „******. Посочва, че срокът на сключения между ФДР и етажните собственици договор е изтекъл. Счита, че не са налице доказателства относно действителното потребление на топлинна енергия в процесния имот. Навежда възражение за погасяване по давност на част от претендираните вземания.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – АДРЕС *** в писмено изложение, приложение към депозирана по делото молба от 27.05.2022 г., заявява, че при определяне на разхода на топлинна енергия в процесния имот са спазени относимите нормативни изисквания, установени в разпоредбите на чл. 139 – чл. 148 от Закона за енергетиката и в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Изяснява, че в процесния имот с титуляр на партидата към „****** – ответната страна Л. С. липсват присъединени отоплителни тела към разклоненията на общата отоплителна инсталация, като е наличен един индивидуален водомер за топла вода. Поддържа, че в случая абонатът е потребител за количеството топлинна енергия, припадащо се на имота от количеството топлоенергия, отдадено от сградната инсталация и количеството топлоенергия, необходимо за подгряване на изразходените кубически метра топла вода.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество вземания, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № ****** г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви. Съдът, като съобрази, че препис от заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира процесните искови претенции за процесуално допустими и предявени при наличието на правен интерес от търсената защита.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.

2 чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

Основателността на иска за цена на потребена топлинна енергия предполага установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване, съществуването през процесния период на облигационно отношение между него и ответника с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, регулирано от публично известни Общи условия, както и, че е изпълнил задължението си и е доставил такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в исковата молба сума.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост, респ. при запазване или учредяване на вещно право на ползване върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът/вещният ползвател на имота става страна по продажбеното правоотношение.

В този смисъл е и клаузата на чл. 1, т. 2 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „****** на клиенти в град София, приложими от ищеца и одобрени с Решение № **** от 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, публикувани във вестник "*****" на 11.07.2016 г., а с това и влезли в сила, съгласно която „битов клиент“ е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди.

Обусловеността на качеството „потребител на топлинна енергия“, съответно клиент на същата от придобиването на право на собственост/вещно право на ползване върху топлоснабден имот следва и от клаузата на 12, ал. т. 12 от Общите условия, предвиждаща като задължение на клиента при придобиване на вещни права върху топлоснабден имот да поиска от продавача откриване на партида.

Събраните по делото писмени доказателства сочат, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот от 12.11.1998 г., обективиран в Нотариален акт том II, рег. № ***, дело № **** г. по описа на нотариус В.Ч. с рег. № *** на НК и с район на действие СРС, третите за процеса лица Й.М.Д. и съпругата му Е.П.Д. в качеството си на продавачи, продават на Л. П.

С. /ответникът по делото/, действащ чрез пълномощник, в качеството му на купувач, недвижим имот – апартамент № ****, находящ се на адрес: гр. АДРЕС, заедно с избено помещение № ***.

С молба – декларация от 04.03.1999 г., адресирана до председателя на УС на „***** ответникът Л. П. С. е направил искане за откриване на партида с посочен адрес на топлоснабдения имот: гр. АДРЕС ап. ****, посочвайки, че семейството му е едночленно и декларирайки, че ще използва имота за жилищни нужди. Същото обективира извънсъдебното му признание - твърдение за неизгоден факт, а именно, че деклараторът е собственик на жилището, което в случая е подкрепено от останалите доказателства съгласно чл. 175 ГПК.

Съдържащите се в така събраните доказателствени източници данни обуславят извода, че по силата на транслативния характер на покупко – продажбата от 12.11.1998 г. ответникът е придобил собствеността върху процесния недвижим имот. Изрично в рамките на удостоверителната си компетентност нотариусът е отразил, че продавачите са собственици върху имота, предмет на прехвърлителната сделка, който извод длъжностното лице е формирало, запознавайки се с представените пред него документи, описани под № 1 в НА.

По делото не се твърди и не се установява недвижимият имот да е бил предмет на 3 последващи прехвърлителни сделки, поради което съдът прави извод, че включително и в рамките на исковия период от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. ответникът се легитимира като негов собственик, което обстоятелство обуславя възникването на облигационно правоотношение с ищцовото дружество във връзка с доставката на топлинна енергия до имота и на отговорността на С. за нейното заплащане при доказано реално потребление.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в сграда – етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.

145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

В случая, видно от протокол от общо събрание на етажните собственици и наематели в жилищен блок АДРЕС от 23.09.2002 г. са взели решение да се извърши монтаж на индивидуални топлинни разпределители и да се сключи договор за услугата „топлинно счетоводство“ с топлоснабдителна агенция и енергиен сервиз ****“, както и за въвеждане на система за дялово разпределение, упълномощавайки конкретно лице, което да сключи договора.