Решение № 2817 от 31.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2817 гр. София, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Михаил Малчев

Калина В. Станчева при участието на секретаря Алина К. Т. като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20211100515252 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника В. В. Т. срещу решение от 07.10.2021 г. по гр. д. 11016 по описа за 2020 г. на СРС, I ГО, 50 състав, с което е отхвърлен частично предявения от „Топлофикация София“ ЕАД иск срещу В. В. Т. с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. В. Т., дължи на ищеца сумата от 391,76 лв. за главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******“, бл. ******* за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва от 19.12.2018 г. до изплащане на вземането, с мораторна лихва в размер на 25,67 лв. за периода от 14.09.2016 г. до 04.12.2018 г.; сумата 23,71 лв. за главница, представляваща, цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.11.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със законна лихва от 19.12.2018 г. до изплащане на вземането, с мораторна лихва в размер на 3,78 лв. за периода от 30.12.2015 г. до 4.12.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 79749/2018 г. по описа на СРС. С решението се отхвърля иска за сумата над уважения размер от 21,57 лева до пълния предявен размер от 25,67 лева и периода 14.09.2016-14.09.2017 г. за мораторна лихва, начислена върху 391,76 лева за главница за стойност на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за процесния имот за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2018 г.; сумата над уважения размер от 1

22,93 лв. до пълния предявен размер от 23,71 лв. и за периода от 01.11.2015 г. до 30.11.2015 г. за главница, представляваща, цена на извършена услуга дялово разпределение, с мораторна лихва в размер на 3,78 лв. за периода от 30.12.2015 г. до 4.12.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №79749/2018 г. по описа на СРС. Въззивникът обжалва първоинстанционното съдебно решение и в частта за разноските по исково и заповедно производство. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон.

Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не представя отговор, представя молба делото да се разглежда в тяхно отсъствие, взема становище по същество, претендира разноски и прави възражение за прекомерност на насрещната страна.

Третото лице-помагач "Т.С. " ЕООД в срока за отговор по чл. 263, ал.

1 ГПК не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По въззивната жалба на В. В. Т.:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

С оглед влязлото в сила решение в частта за уважаване на исковете за главници за топлинна енергия и за дялово разпределение и лихва, предмет на въззивното производство е единствено размерът на претендираните главница за топлинна енергия и лихва за забава по предявените от дружеството жалбоподател срещу В. В. Т..

СРС е уважил частично исковете, като е приел, че по делото е проведено пълно и главно доказване от страна на ищеца на наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по продажба на топлинна енергия, като е приел, че потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Видно от доказателствата по делото В. Т. е била собственик на процесния имот.

2

Първоинстанционният съд правилно е преценил, че от събраните по делото доказателства се установява, че между страните са съществували договорни правоотношения по сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при действието на приети Общи условия от ищцовото дружество. Безспорно е между страните, че ответникът е ползвал топлинна енергия през процесния период, доколкото не се спори, че такава е била предоставяна в притежаван от него в собственост имот. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 42 ДР на Закона за енергетиката, потребител на енергия за битови нужди е собственикът или ползвател на имота, в който се ползва топлинната енергия, като същевременно е потребител и на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация в общите части и такса мощност /чл. 143 ЗЕ/.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.

Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им.

Съгласно чл. 150, ал.3 от ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответниците да са се възползвали от правото си по чл.150, ал.3 от ЗЕ.

Поради съвпадение в изводите на двете инстанции, решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

Предвид неоснователността на въззивната жалба и липсата на доказани разноски за процесуалното представителство не се държат разноски във въззивното производство.

Поради неоснователността на въззивната жалба, на въззивника не се следват разноски. Въззиваемият е претендирал такива, но не е представил доказателства за реално извършване на такива, поради което, на основание чл.

78, ал. 8 ГПК въззивникът дължи на въззиваемият разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 07.10.2021 г., постановено по гр. д. № 11016/2020 г. по описа на СРС, I ГО, 50 състав в обжалваната част.

ОСЪЖДА В. В. Т., с ЕГН: **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *******, , сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО в останалата си част е влязло в сила, като необжалвано.

3

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца "Т.С. " ЕООД.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4