Определение № 681 от 02.08.2022, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 681 гр. София, 26.07.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Джурковски

Членове:

Александър Желязков

Емилия Колева като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно наказателно дело № 20221000600741 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 341 ал.2 във вр. чл. 249 ал.3 вр ал. 2 вр.ал.1вр. чл. 248 ал.1 т.3 от НПК.

С протоколно определение на СГС-НО, 9 състав от 20.06.2022 г. по протокол № 2313 от 20.06.2022 г., постановено по НОХД № 1712/2022 г. по описа на същия съд, на основание чл. 249 ал. 1 вр. с чл. 248 ал.1, т.3 от НПК е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на СГП за отстраняване на посочените в мотивната част на определението съществени нарушения на процесуалните правила, засегнали правото на защита на подсъдимия М..

Срещу това определение е постъпил въззивен частен протест от прокурор при СГП с твърдения, че е неправилно. Сочи се, че за да се мотивира, градският е направил частичен анализ на внесения обвинителен акт, както и че направеният коментар е по същество на делото, доколкото се обсъждали наличните доказателства на прокуратурата, което подалият протеста прокурор счита за недопустимо. В тази връзка се изразява становище, че такъв анализ на доказателствата би следвало да се направи от съдебния състав при произнасяне по същество при изготвяне на мотивите към присъда, но не и в разпоредително заседание.

Отделно от това се излагат доводи, че са били цитирани отделни пасажи от ОА, извадени от контекста, и че по този начин бил направен неправилният извод, че предявеното обвинение не може да бъдат разбрано от обвиняемия.

Прави се и оплакване, че съдебния състав си е позволил да указва в мотивите към атакувания акт как да бъде предявено обвинението, вкл. и какви подзаконови нормативни актове да бъдат включени в същото, което е недопустима намеса в правомощията на прокуратурата на Р. България, която единствено има компетентност да повдига и предявява обвинение за извършени престъпления по НК.

1

Като неверни се определят твърденията на съдебния състав, че в ОА липсва посочване на конкретни действия от страна на обвиняемия, съставомерни за деянието по чл. 282 НК.

Твърди се, че напротив, СГП подробно е изложила установената фактическа обстановка, вкл. и действията на обвиняемия и най-вече тези, които са били инкриминирани.

Подалият протеста прокурор намира, че изготвеният ОА отговаря на изискванията на чл.

246 НПК, тъй като в него точно и ясно са описани престъпните действия на обвиняемия и в частност, че престъпната деятелност е посочена коректно като време, място и начин на извършване, посочени са конкретни факти, ясно очертаващи престъпното деяние от обективна и субективна страна, като прецизно е изяснена и фактическата обстановка.

Заявява се също, че СГП продължава да твърди, че в изготвения ОА е налице верига от взаимно свързани преки и косвени доказателства, доказващи обвинителната теза за извършеното престъпление от обвиняемия. Сочи се, че останалите въпроси са изцяло по същество и не са предмет на обсъждане в разпоредителното заседание.

В протеста се изтъква също, че самият обвиняем и редовно упълномощеният му защитник са изразили становище за липса на процесуални пропуски, като са заявили съгласие за насрочване на делото в открито съдебно заседание.

Предвид така изложеното подалият протеста прокурор намира, че в обвинителния акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, които могат да доведат до нарушаване на правото на обвиняемия да разбере в какво е обвинен и че в същото време ОА изчерпателно съдържа в себе си всички изискуеми съгласно чл.246 ал.2 от НПК реквизити, обуславящи разкриването на обективната истина, съобразно предмета на делото. По тези съображения и на основание чл.249, ал.3, вр. с чл. 345 от НПК прокурорът при СГП предлага да бъде отменено атакуваното определение на СГС за прекратяване на съдебното производство и да бъдат дадени указания на СГС да насрочи делото за разглеждане по същество.

Софийски апелативен съд, след като обсъди изложените в частния протест доводи във връзка с данните по делото и като служебно провери правилността на постановеното определение, намери следното:

Въззивният съд не се съгласява с констатацията на СГС, че при описанието на фактите, относими към начина на извършване на деянието, за което се претендира да осъществява състава на престъпление по чл.282, ал.2, пр.1 вр. ал.1, пр.2 и 1, алт.2 НК, в ОА се твърди единствено, че подсъдимият М. първоначално на 17.05.2012 г. се обърнал към Б. с думите, че „има и друг начин нещата да се оправят“, както и че впоследствие на 26.06.2012 г. подсъдимият М. принтирал документи от компютъра на негов колега, в който се намирали данните за подадените от св. И. сведение и заявление, като преди това изтрил от текста на документа наличието на приложения, след което скъсал двата документа - заявление и сведение, подписани от св. И. като жалбоподател по преписката, а приложеното СМУ върнал на И.. За да обоснове извода си относно тази констатация, първостепенният съд очевидно е възприел като съдържание на обстоятелствената част на обвинителния акт единствено описаните факти на страници 1, 2, 3 и частично от страница 4 и съответно не е възприел като съдържание на обстоятелствената част на обвинителния акт описаните по2 нататък факти до страница 9 включително – до направения правен извод, че с посочения комплекс от бездействия и действия М. е осъществил обективния и субективния състав на общото длъжностно престъпление по чл. 282 ал.2 пр.1 вр. ал.1 пр.2 и 1 алт.2 от НК.

Вярно е, че в случая като структура, начин на изложение и представяне на обстоятелствата, имащи значение за ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия М., обвинителният акт не е образец за процесуална изрядност, но в крайна сметка в него, макар и не съвсем последователно, а объркано и хаотично, са изложени значителен по своя обем факти, които, според прокурора, обосновават твърдяните нарушения на инкриминираните правни норми. В тази връзка следва да се отбележи, че факти, въз основа на които се обосновават конкретните действия и бездействия на подсъдимия по неизпълнение и нарушаване на инкриминираните му служебни задължения, се съдържат не само в изложението на страници 1,2,3 и 4 в ОА, но и в по-нататъшното описание на страници от 4 до 9 включително на дейността на подсъдимия и на съответната правна регламентация на неговата дейност, за която се претендира да не е изпълнена и нарушена виновно.

В рамките на този обем от факти в ОА обаче не са изложени конкретни такива, обосноваващи претендираното неизпълнение на задължението, произтичащо от разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от Инструкция № И - 89/10.03.2011 г. „преписката да се върне на прокурора, само ако се разкрият достатъчно данни за извършено престъпление /от общ характер/“. В случая не става ясно в какъв точно аспект /в какъв смисъл/ е била нарушена тази разпоредба и какво точно е било дължимото, съгласно нея, поведение на подсъдимия, което той не е изпълнил /извършил/ в нарушение на същата и защо /въз основа на кои факти/ се приема, че описаното /на стр. 6 от ОА/ бездействие е довело до неизпълнение на задължението „преписката да се върне на прокурора, само ако се разкрият достатъчно данни за извършено престъпление /от общ характер/“. Т.е., липсват конкретни факти, които да съответстват на инкриминираното неизпълнение на задължението по чл. 9, ал. 3, т. 2 от Инструкция № И - 89/10.03.2011 г. „преписката да се върне на прокурора, само ако се разкрият достатъчно данни за извършено престъпление /от общ характер/“. Предвид така изложеното основателна се явява отправената от СГС критика за непълнота и неяснота на фактите, обосноваващи неизпълнението на задължението, произтичащо от обсъжданата в този абзац нормативна разпоредба.

Основателен се явява и упрекът на СГС за дефицит на факти, обосноваващи обвинението за неизпълнение на служебното задължение по чл.46 Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР, предвиждащ държавният служител да дава точен и обективен отчет пред своите ръководители за изпълнението на възложените му задачи и в частност, че от описаните факти не става ясно на какво основание се приема от прокурора, че срокът за изготвяне на дължимия от М. отчет е изтекъл именно на 26.06.2012 г. и че именно с бездействието си до тази дата е нарушил така вмененото му от кодекса задължение.

Във връзка с фактите относно неизпълнението на обсъжданото задължение по чл. 46 от ЕК САС не споделя отправената от градския съд критика, че твърдението за никога неизготвена 3 от подсъдимия вярна докладна записка/аналитична справка е неподкрепено от каквито и да било факти, доколкото в ОА липсвали твърдения за това след тази дата М. да не е изпълнил вмененото му задължение. В случая въпросното твърдение не е било необходимо да бъде подкрепяно с излагането на някакви допълнителни факти, тъй като само по себе си това твърдение въвежда факта, че по процесната преписка подсъдимият никога не е изготвял вярна докладна записка/аналитична справка за даване на точен и обективен отчет пред своя пряк ръководител, като в случая липсата в ОА на твърдения след инкриминираната дата М. да не е изпълнил вмененото му задължение е в пълно съответствие с така въведения факт и не води до непълнота при описанието му, нито пък до някакво противоречие.

Във връзка с описанието на фактите от поведението на подсъдимия, с което се твърди, че е нарушил разпоредбата на чл. 36 от Етичния кодекс, въззивният съд не споделя извода на първия съд, че от ОА не става ясно по какъв именно начин с така описаните действия е препятствал събирането на достатъчни и годни доказателства при разследването на престъплението, за което се твърди да е от частен характер. Инкриминираната разпоредба на чл. 36 от Етичния кодекс регламентира, че държавният служител изпълнява процедурите, предвидени от закона, и допринася за събирането на достатъчни и годни доказателства при разследването на престъпления и други правонарушения, като в ОА за фактическото обосноваване на нарушението на тази разпоредба са изложени достатъчно по обем и съдържание факти /на стр. 7 и 8/, посредством които е описано в какво точно се изразява осъщественото от подсъдимия поведение, което, според прокурора, е довело до нарушаване на обсъжданата разпоредба. А дали това поведение на подсъдимия е извършено и дали ако е извършено е съставомерно, е въпрос по същество, който следва да бъде преценяван при обсъждането на въпросите по чл. 301 ал.1 т.1 и 2 от НПК при постановяването на присъдата.

Относно фактическото обосноваване на обвинителната теза, че подсъдимият М. е нарушил и задълженията по чл. 33в от Етичния кодекс /„държавният служител не посредничи за получаване от другиго на облага, за да бъде извършено или да не бъде извършено действие по служба“/ и по чл. 33г от Етичния кодекс /„държавният служител не участва в корупционни прояви“ по смисъла на чл. 92а, пункт предпосл. /„действия, с които се цели получаването на облаги, свързани с нарушаване на служебни задължения“/ СГС неправилно и без основание е приел, че факти в този смисъл не са описани в целия ОА и още по-малко не са описани такива, които да са се случили именно в предобеда на 26.06.2012 г.

При обосноваването на този си извод първостепенният съд е влязъл във вътрешно противоречие, доколкото непосредствено преди да формулира този извод на практика е приел, че прокурорът е посочил конкретни факти в тази насока, като дори изрично ги и изложил в определението си /виж л. 34 и л. 35 от първоинст. дело/ - че предобеда на 26.06.2012 г. М. активно посредничил между Б. и И., убеждавайки св. Б. да се „разбере“ с И., т.е. да му плати исканата сума пари /800 лв./ в качеството на извънпроцесно парично обезщетение за леката телесна повреда, причинена от Б. на И., като в замяна се ангажирал да постигне прекратяване на полицейската преписка, респ. да не бъде образувано досъдебно производство, както и че със словесните си изявления е поставил действията си по служба в 4 зависимост от изпълнението или неизпълнението от св. Б. на паричните претенции, предявявани от И.. Т.е., самият градски съд е приел, че са налице конкретно изложени факти относно претендираните нарушения на чл. 33в и чл. 33г от Етичния кодекс и доколкото такива действително се съдържат в ОА, то неоснователен се явява упрекът, че факти в коментирания смисъл не са посочени в ОА.

Разпечатката съдържа 29 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a7d78ac3-c165-44e5-b386-2a3851bf5fe6