Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 342 от 23.06.2026, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Частно наказателно дело 239/2026
Вид
Определение № 342
Подписан
23.06.2026
В сила
27.08.2026
Състав
Яника Тенева Бозаджиева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 342 гр. София, 23.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Частно наказателно дело № 20261800200239 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 и ал. 5 НПК.

СОС, в качеството му на инстанция по контрол на актовете на прокуратурата по чл. 243 НПК е сезиран с жалба против Постановление на СОП от 26.01.2026 г. за прекратяване на досъдебно производство № 85/2025 г. по описа на ОСлО при СОП /пр. пр. № 370/2025 г. по описа на СОП/ поради липса на престъпление - чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. За да прекрати наказателното производство, прокуратурата е приела, че не е налице престъпление - човешко действие или бездействие, което да се намира в пряка причинна връзка с настъпилия резултат. Прието е, че в конкретния случай деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди обществено опасните последици от деянието - чл. 15 от НК.

Постановлението е обжалвано от министъра на околната среда и водите Ю. П. чрез пълномощника Т. Т. - главен юрисконсулт, с искане за отмяната му и връщане на делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона. В жалбата се развиват оплаквания за непълнота на разследването и неизпълнение на задължението за пълна и задълбочена проверка на всички факти и обстоятелства от страна на прокурора. Изразен е упрек, че в постановлението не е посочено каква деятелност се установява по делото и какво се съотнася към конкретна наказателноправна норма. Застъпва се становище, че унищожаването и повреждането на екземпляри от защитен вид на дивата фауна - планинска чинка, е следствие от противозаконно деяние, разкриващо признаците на престъпление по чл. 278г НК.

1

Съдът като разгледа оплакванията, съдържащи се в жалбата, прецени събраните доказателства на досъдебното производство, на базата на приложимите законови разпоредби, намира за установено следното:

Досъдебното производство е било образувано по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК - с постановление от 22.05.2025 г., за това, че в землището на гр. К., в периода от 31.12.2024 г. до 01.01.2025 г., противозаконно е унищожил и повредил голям брой - 1038, екземпляра на птици от защитен вид на дивата фауна - планинска чинка, като деянието е извършено по непредпазливост и не съставлява маловажен случай - престъпление по чл. 278г, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

По делото няма привлечено лице в качеството на обвиняем.

В атакуваното постановление на СОП от 26.01.2026 г. за прекратяване на досъдебното производство е изложена подробно установената по делото фактическа обстановка във връзка с откритите общо 1038 мъртви и бедстващи птици от вида планинска чинка, за чиито увреждания е прието, че са настъпили поради внезапен стресов фактор (съгласно заключението на ветеринарномедицинската експертиза).

Анализирайки събраните доказателствени източници - писмени доказателства, свидетелски показания и експертни заключения, прокурорът е достигнал до извода, че не може да се установи по безспорен и категоричен начин непосредствената причина за смъртта на птиците. Наблюдаващият прокурор е посочил също, че ако се приеме, че използването на пиротехнически средства е причина за уврежданията, то липсва вина при причиняване на престъпния резултат, тъй като на обитателите на гр. К. не е било известно, че в района зимуват птици от защитен вид /което е обосновал и с липсата на официално оповестена информация и мониторинг спрямо планинските чинки/ и този вид птици традиционно няма постоянно местообитание в страната. Наред с това прокурорът е посочил, че е обективно невъзможно да се установи колко и с какъв интензитет са били проведените в новогодишната нощ илюминации с фойерверки поради тяхната масовост и липсата на възможност да се изследва това обстоятелство. С тези аргументи прокурорът е достигнал до крайния извод, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 15 НК, тъй като деянието по чл. 278г, ал. 3, вр. ал. 1 от НК не е осъществено от обективна и субективна страна и липсва вина в извършването му, като в хода на 2 разследването са били събрани всички възможни и необходими доказателства.

Жалбата срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство е подадена в предвидения в разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК 7-дневен срок.

Съдът счита, че жалбата е недопустима поради следното:

Кръгът на лицата, които имат право да обжалват постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, е посочен в разпоредбата на чл. 243, ал. 4 от НПК - с това право разполагат обвиняемият, пострадалият или неговите наследници и ощетеното юридическо лице последните са лица, които са претърпели имуществени или неимуществени вреди от престъплението. Според съда в случая министърът на околната среда и водите, респ. ръководеното от него министерство, не попадат в кръга от лица, които могат да се конституират като страна в наказателния процес. Това е така, защото престъплението по чл. 278г НК е предвидено в Глава VIII от НК - престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции и по-конкретно предвид систематичното си място това деяние се счита за насочено срещу реда на управлението. В този смисъл от една страна чрез осъществяване на деянието по чл. 278г НК безспорно се засяга законосъобразната дейност на М. на о.с.и в. като институция, отговорна за опазване на околната среда и конкретно отговаряща за обявяването и опазването на защитените територии, защитените зони и защитените видове растения и животни. Същевременно обаче патримониумът на тази институция не търпи каквито и да е имуществени вреди, а като юридическо лице - държавен орган, поначало не би могла да търпи и неимуществени такива. Като аргумент в тази насока съдът взе предвид, че птиците от вида планинска чинка, предмет на разследваното деяние, не са собственост на конкретно лице, което да може да обоснове и наличието на вреди от престъплението. Няма съмнение, че разпоредбите на Закона за биологичното разнообразие закрилят редица животински видове, сред които и планинската чинка, като се съдържат забрани за редица действия спрямо тях (чл. 38 от закона). Същевременно обаче в нормативната уредба липсва регламентация относно режима на собственост на защитените животински видове по ЗБР, за разлика от изричното правило по чл. 2, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча. Съгласно тази разпоредба дивечът по 3 правило е частна държавна собственост. Планинската чинка обаче не е дивеч по смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗЛОД, тъй като не представлява обект на лов, включен по чл. 5, ал. 2, т. 1 или т. 2 от закона. Ето защо на база на действащата нормативна уредба не може да се твърди, че птиците, обект на закрила, са собственост на конкретно лице, вкл. и на държавата. Нито в посочените, нито в други нормативни актове е регламентиран въпросът кой е титулярят на правото на собственост върху екземплярите от животински видове, обитаващи свободно територията на Република България, които не попадат в категорията „дивеч“. Оттук следва и изводът, че с унищожаването или повреждането на екземпляри от защитен вид не се причиняват имуществени и неимуществени вреди на конкретно лице, макар безспорно едно такова деяние да е обществено опасно и укоримо при наличието на всички съставомерни признаци.

Поради изложените съображения съдът намира, че жалбата на министъра на околната среда и водите Ю. П., подадена чрез пълномощника Т.

Т. - главен юрисконсулт, против Постановление на СОП от 26.01.2026 г. за прекратяване на досъдебно производство № 85/2025 г. по описа на ОСлО при СОП /пр. пр. № 370/2025 г. по описа на СОП/, следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима.

Следва да бъде уточнено, че макар атакуваното с жалбата постановление да не подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 243 НПК, то на основание чл.

243, ал. 10 от НПК би могло да бъде предмет на инстанционен контрол пред горестоящата прокуратура.

Воден от горното, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на министъра на околната среда и водите Ю. П., подадена чрез пълномощника Т. Т. - главен юрисконсулт, против Постановление на СОП от 26.01.2026 г. за прекратяване на досъдебно производство № 85/2025 г. по описа на ОСлО при СОП /пр. пр. № 370/2025 г. по описа на СОП/.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.н.д. № 239/2026 г. по описа на 4

Софийски окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________ 5