Решение № 20975 от 19.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20975 гр. София, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20241110125405 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Производството е образувано по искова молба „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК:

********* със седалище и адрес: гр. С....... представлявано от управителите П.

В. и Х. М., чрез юрк. Д. Б., срещу С. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С....., чрез адв. Г., с която се иска да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 815.11 лв. главница по Договор за потребителски кредит № 448947 предоставен от „С. К.“ ООД на 04.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 23.01.2024г., както и договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 91.82 лв. за периода от 04.09.2020 г до 21.05.2021 г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 164.19 лв. за период от 21.05.2021 г. до 12.01.2024 г., 405.12 лева - представляваща неплатени дължими такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „С. К.“ ООД, 578.07 – дължима неустойка, съгласно чл. 6.2 от Договора за потребителски кредит.

Ищецът твърди, че между ответника и третото лице „С. К.“ ООД бил сключен договор за кредит № 448947 от 04.09.2020г., по силата на който е получил сумата от 1000 лева, която се съгласил да върне 37 броя вноски в по 55 лв. в срок до 21.05.2021 г., когато падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.

Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 49.56 %. В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че 1

Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. Сумата по кредита е изплатена в брой. Сочи че било уговорено договорът служи като разписка за усвоената сума, съгл.чл.4 от него. Поддържа, че С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 01.04.2022г. г. „С. К.“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „А. Б. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С..... Заявява, че длъжникът бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес на дата 27.05.2022 година, както и със СМС на посочения от него телефонен номер. Длъжникът не изпълнил задълженията си по договора, ето защо за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.

Ответницата е депозирала отговор на исковата молба, с който счита исковете за недопустими, в условията на евентуалност за неоснователни.

Оспорва да е уведомен за цесията, тъй като цесионера в случая „А. Б. Б.“ ЕООД не представил доказателство за валидно-учредена представителна власт от цедента. Оспорва действителността на договора за кредит сочи че същият е нищожен поради противоречие със закона и добрите нрави. Прави възражение за неравноправни клаузи. Прави възражение за погасяване на сумата от 550 лева. Ето защо намира, че искът следва да се отхвърли, а в условията на евентуалност следва да бъде уважен за сумата която е останала непогасена в размер на 450 лева.

Предявени са искове по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240 ЗЗД вр. с чл. 9 от ЗПК, вр. с чл. 99 ЗЗД.

За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на посоченото облигационно правоотношение; предаване на сумата от кредитора; уговорения падеж на плащане; наличието на постигната между страните договореност за връщане на кредита с надбавка /лихва/; цедирането на вземанията на ищеца и уведомяването на ответника за извършената цесия, както и размера на претендираните суми за главница и лихва.

В тежест на ответника при установяване на горните обстоятелства е да докаже положителният факт на плащане на дълга, респ. че е изпълнил задължението.

Не е спорно по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че между ответника и „С. К.“ ООД е сключен договор за паричен заем № 448947 от 04.09.2020г., по силата на който е получил сумата от 1000 лева, която се съгласил да върне 37 броя вноски в по 55 лв. в срок до 21.05.2021 г., когато падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. В договора бил посочен годишен лихвен процент от 40,05% и годишен процент на разходите в размер на 49,56%. В чл. 8 от договора било прието, че заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 869,57 лева поради непредоставянето на 2 посочено в общите условия обезпечение.

Не се спори, а и от допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че сумата по кредита е усвоена от ответника на датата на сключването му като същият има силата на разписка.

От заключението се установява, че за изплащане на кредита са направени вноски в общ размер на 550 лева, с които са погасени 291,50 лева Неустойка и 73,61 лева лихва и 184,89 лева главница.

От приложените писмени доказателства се установява, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.04.2022 г. и подписано към него Приложение №1 заемодателят е прехвърлил вземанията си по договора, сключен с ответника на ищеца заедно с всички привилегии и обезпечения.

При така събраните и обсъдени доказателства, съдът намира, че предявените искове имат за предмет установяване на вземания, чийто правопораждащ факт несъмнено е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне, като не са налице изключенията по чл. 4 ЗПК, а заемателят се явява потребител - лице, което при сключването на договор за потребителски кредит, действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.3 ГПК Съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор сключен с потребител.

В случая страните са постигнали съгласие, че кредитополучателят дължи заплащане на възнаградителна годишна лихва в размер на 40, 05 % от главницата по кредита.

Разрешението, дадено в т. 3 от ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС приема, че автономията на волята на страните при сключването на договора е ограничена, като отделните клаузи не може да противоречат на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Противоречието с императивни правни норми и добрите нрави е основание за нищожност както на гражданските, така и на търговските сделки. Добросъвестното встъпване в договорни правоотношения се основава на принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес и в съдебната практика се възприема като съответно на морала изискване чрез договорите да не се злоупотребява.

Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3то ЗЗД винаги се проявява в нарушаване на правен принцип, който може 3 законодателно дори да не е изрично закрепен, но спазването му да е проведено чрез създаване на други разпоредби, представляващи част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските правоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване - аргументи от чл. 6 3 о т ЗЗД, чл. 302 от ТЗ, чл. 307 от ТЗ и чл. 289 о т ТЗ. Преценката за нищожност на договорни клаузи, поради накърняване на добрите нрави, следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Въпросът дали договорената лихва е несъвместима с добрите нрави се решава конкретно за всеки отделен случай, като се съобразят всички обстоятелства по делото - не само нейния размер, но и размера и валутата на предоставения капитал, срока на ползването, обстоятелствата, при които е било поето задължението за лихва, нейната функция, както и всички други условия и обстоятелства по договора, които евентуално биха имали значение за размера й. Нарушение на нравствения императив би имало само, ако възнаграждението е предназначено за генериране на свръхпечалба.

Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства (чл. 26 ЗЗД). Видно от съдържанието на нормата, законодателното уреждане на случаи, в които договор или клауза от него ще е нищожна, когато при нормативната уредба законодателят се е ръководел от принципа добрите нрави да не се накърняват, привързва нормативно уредената хипотеза към основание на чл. 26, ал. 1 предл първо ЗЗД, без да изключва преценката на съда за недействителност поради противоречие с добрите нрави за неуредените хипотези. Накърняване на добрите нрави е налице, когато договорната свобода се използва от едната страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести, като се възползва от по-неблагоприятното й положение. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Съгласно Решение № 285 от 12.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1511/2018 г., IV, решение по гр. д. № 2944 по описа за 2021 г. Трето г. о и др. добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им (например иск за присъждане на неустойка, вземания с възнаградителен или санкционен характер, включително лихви и годишен процент разходи по потребителски кредити) съдът следи служебно.

Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Такъв е несъмнено интересът на потребителя при сключен от него договор за кредит. В съдебната практика са установени субективните критерии за накърняване на добрите нрави при злепоставяне на чужди интереси с цел извличане на собствена изгода (Решение № 156 от 10.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2451/2019 г., III г. о., ГК и Решение № 128 от 17.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3170/2017 г., I г. о., ГК, 4

Решение № 24 от 9.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2419/2015 г., III г. о., ГК, Решение № 183 от 21.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 542/2018 г., I т. о., ТК), които принципно съвпадат с хипотезите на надмощно положение на специализиран на съответен пазар търговец над неинформиран потребител, поради което за да е налице по-общ състав на опорочаване на сделката, се налага да се установи другия обективен критерий на толкова значителна и явна несъразмерност на стойностите на насрещните престации, че полученото от зависимата или фактически подчинената страна да е толкова незначително, че да има практически нулева стойност. Нарушение на нравствения императив би имало само, ако възнаграждението е предназначено за генериране на свръхпечалба.

В своята практика ВКС приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити - двукратния размер на законната лихва. В този смисъл са решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС, Второ ГО; решение по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, Второ ГО; решение по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, Второ ГО; определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г. на ВКС, Четвърто ГО, определение № 527 от 09.06.2022 г. по гр. д. № 151/2022 г. на ВКС, Трето ГО.