Решение № 8031 от 30.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8031 гр. София, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цв. М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20221110139221 по описа за 2022 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парично задължение в размер на сумата от 944,88 лв., представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит № PLUS-15154856 от 08.08.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.10.2021 г. до окончателното плащане, за която суми по ч. гр. дело № 57161/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.10.2021 г.

Ищецът „.... (в качеството на правоприемник на ....“) твърди, че между него и ответницата Н. О. С. е сключен договор за потребителски паричен кредит № PLUS-15154856 от 08.08.2017 г., по силата на който й е отпуснат паричен кредит в размер на 2 240 лв., който е следвало да бъде върнат в срок до 20.04.2019 г., чрез 20 броя равни месечни погасителни вноски, всяка в размер от по 147,10 лв. Поддържа, че кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, срещу което договорът се сключва при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 ЗПК, при съдържащите се в него условия, размери и срокове. Сочи, че заемната сума е преведена по посочената в договора банкова сметка, като от страна на ответницата са заплатени само 2 броя месечни погасителни вноски, а на основание чл. 5 договорът става предсрочно изискуем в пълен размер при просрочие на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната такава – 20.12.2017 г., за което до кредитополучателя е изпратено изрично уведомление. Допълва, че след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – на 14.06.2022 г. от страна на ответницата е извършено плащане в размер на 97,40 лв., като след приспадане на същото непогасена е останала единствено част от главницата в размер на 944,88 лв. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Н. О. С., чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. Т. А., е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете при твърдението, че не са ангажирани доказателства относно начина на формиране на исковата претенция. Оспорва представеното извлечение по кредит PLUS15154856, тъй като не съответства на условията в договора и погасителния план към него относно начина на разпределяне на плащанията. Оспорва усвояването на сумата по кредита.

Сочи, че размерът на извършените плащания се равнява на сумата от общо 2 766,36 лв., 1 която надхвърля този на отпуснатия кредит с 526,36 лв., поради което не става ясно по какъв начин са отнасяни те. Оспорва ответницата да е уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост, тъй като не са ангажирани доказателства относно връчването на представената „Последна покана“. Счита договора за кредит за недействителен на основание чл. 22, вр. чл.

10, ал. 1 ЗПК, тъй като не са спазени изискванията за вид, форма и размер на шрифта, включително и по отношение на измененията и допълненията към него. Сочи, че не става ясно какви са условията към един от елементите, формиращи кредита, за покупка на застраховка „Защита на плащанията“, което е в нарушение на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 ЗПК. Оспорва да са ангажирани доказателства относно начина на формиране на ГПР, както и кои са включените в него разходи, които кредитополучателят следва да заплати, поради което счита, че не може да се установи налице ли е съответствие с чл. 19 ЗПК. Сочи, че кредитополучателят е бил в невъзможност да установи икономическите последици от сключване на договора за кредит. Допълва, че същият е недействителен поради противоречието му с чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 ЗПК, чл. 26, ал. 1 ЗЗД, чл. 143, ал. 1, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП. Счита лихвата за завишена, тъй като надхвърля 3 пъти размера на законната лихва. Излага подробни съображения за недължимост на исковата сума, позовавайки се на твърдяната недействителност на договора и отделните негови клаузи. Навежда довод за изтекла погасителна давност на вноските, чийто падежи са настъпили в периода от 20.11.2017 г. до 20.09.2018 г., всяка от които на стойност от 147,10 лв., или общо 1 618,10 лв.

С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Установява се, че между „...., като кредитодател, и Н. О. С., като кредитополучател, е сключен договор за потребителски паричен кредит № PLUS-15154856 от 08.08.2017 г., по силата на който кредитодателят предоставя на кредитополучателя парична сума в общ размер на 2 000 лв. под формата на потребителски кредит, а последният се е задължил да я върне при следните условия: чрез 20 броя равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 147,10 лв., при падеж на първата погасителна вноска – 20.09.2017 г. и падеж на последната погасителна вноска – 20.04.2019 г., общ размер на кредита – 2 240 лв. и годишен процент на разходите – 42,00 %. Уговорено е, че общият размер на всички плащания се равнява на 2 942 лв., като същият се формира от следните пера: 2 000 лв. – главница и 240 лв. – за застраховка „Защита на плащанията“, 70 лв. – такса ангажимент, както и съответната възнаградителна лихва, като в табличен вид в договора е обективиран и погасителен план, в който са посочени падежните дати на всяка една от отделните вноски, техния размер, както и оставащата сума. В чл. 1 се предвижда, че договорът за заем влиза в сила с подписването му от кредитополучателя и оторизирано лице, представител на кредитора. Видно е, че кредитополучателят се съгласява заемната сума да му бъде преведена като наличност по посочената в него банкова сметка, с което същият потвърждава изпълнението на задължението на кредитора за реално предоставяне на същата. Изрично в чл. 2 е предвидено, че размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ ще бъде заплатен директно на застрахователния агент „..., а застрахователната премия е разделена на равен брой вноски, съответстващи на тези, посочени в погасителния план. Съгласно чл. 3 за кредитополучателя се поражда задължението за заплащане на погасителните вноски, включващи главница, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема, както и добавка, съставляваща печалба на кредитора. В чл. 5 е уговорено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода на забавата върху всяка една забавена погасителна вноска, а при просрочване на две или повече месечни вноски считано от падежната дата на втората непогасена вноска вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително 2 всички определени в договора надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. В чл. 7 от договора е уреден редът за погасяване на отделните компоненти на задължението в последователност разноски, лихва, главница. Изрично в клаузата на чл. 28 се предвижда, че с подписване на договора кредитополучателят потвърждава, че е запознат, разбира и приема условията му, отпечатани и/или попълнени на този документ. В този смисъл е и уговорката в раздел „Удостоверявания“, според която с подписване на договора от кредитополучателя същият потвърждава, че се е запознал, разбира и приема съдържащата се в договора информация, която той внимателно е прочел, както и, че приема условията и параметрите на договора за потребителски паричен кредит, по силата на който между страните по него възниква договорна обвързаност. Предвидено е още, че с полагане на подписа си в съответното поле на група „Параметри и условия“ кредитополучателят удостоверява, че е получил заемната сума по посочената в договора банкова сметка, както и преддоговорната информация в съответствие със ЗПК, както и екземпляр от договора за кредит.

Наред с процесния договор за потребителски паричен кредит е сключена и застраховка „Защита на плащанията“, в подкрепа на което са представените сертификат № PLUS15154856 от 08.08.2017 г., Общи условия към него и медицински въпросник.

Представено е още извлечение по кредит № PLUS-15154856, отразяващо отделните падежи на всяка една от месечните погасителни вноски, както и справка в табличен вид за извършените от кредитополучателя плащания по него, а именно: 2 374,76 лв.

С покана от 17.04.2018 г. кредитодателят „.... предоставя на кредитополучателя Н. О.

С. 7-дневен срок от получаването, в който да погаси задълженията си по процесния договор за паричен потребителски кредит № PLUS-15154856 от 08.08.2017 г., които възлизат на общата сума от 2 717,21 лв., от която: 2 239,90 лв. – главница, 403,60 лв. – договорна лихва и 73,71 лв. – обезщетение за забава, като е посочена и банкова сметка, по която да се извърши плащането.

От изслушаното и прието заключение на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза се установява, че по силата на договор за потребителски паричен кредит № PLUS-15154856 от 08.08.2017 г. на Н. О. С. е отпуснат паричен заем в размер на 2 240 лв., от която: 2 000 лв. – главница и 240 лв. – застраховка „Защита на плащанията“. Според експерта реалното усвояване на кредита в размер на 2 240 лв. е извършено по банков път на 09.08.2017 г. по посочената в договора банкова сметка, по която е преведена сумата от 1 930 лв., след удържане на сумата от 70 лв. – такса ангажимент и 240 лв. – застраховка „Защита на плащанията“. Изяснява се, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.10.2021 г. от страна на ответницата са били извършени плащания в общ размер на 2 575,86 лв., а след тази дата в периода до 24.11.2023 г. е заплатена и сумата от 1 168,80 лв., т. е. общо погасените от нейна страна такива по процесния договор за паричен потребителски кредит възлизат на 3 744,66 лв. Отнасяйки извършените плащания в поредността разноски, лихва, главница, вещото лице приема, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 04.10.2021 г. останалите неплатени по него суми са били, както следва: 851,93 лв. – главница и 21,30 лв. – мораторна лихва за периода от 06.07.2021 г. до 03.10.2021 г. Експертът обобщава, че последното извършено от ответницата плащане е от 24.11.2023 г., като в този случай към момента на изготвяне на заключението - 28.12.2023 г. няма непогасени суми по процесния договор за кредит, като дори се наблюдава надвнесена сума от 172,03 лв. Допълва, че ако се приеме, че сумата от 240 лв. – за застраховка „Сигурност на плащанията“ е част от главницата, ГПР би се равнявал на 42,15 %, който включва само разходи за възнаградителна лихва, като разликата с уговорения в договора ГПР се дължи на датата на извършване на изчислението – 09.08.2017 г. (датата на превода на заемната сума), а в случай, че сумата от 240 лв. – за застраховка „Защита на плащанията“ 3 не е част от главницата, ГПР би се равнявал на 64,32 %.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: 1. възникване и съществуване между него и ответницата на валидно облигационно правоотношение по силата на процесния договор за потребителски паричен кредит № PLUS-15154856 от 08.08.2017 г. с твърдяното съдържание; 2. изпълнение на задължението си по договора чрез предоставяне на заемната сума и усвояването от ответницата; 3. наличие на валидно постигната договорка за заплащане на възнаградителна лихва; 4. настъпване изискуемостта на вземанията в т. ч., че поради неплащане на определен брой месечни вноски е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, за която ответницата е уведомена; 5. размера на вземането.