Решение № 85 от 22.07.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Варна, 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. К.

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора С. Ив. К. като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно частно наказателно дело № 20243000600136 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 341, ал.2, вр.чл.452, ал. 3 от НПК.

Въззивното производство е образувано по жалба на Председателя на Пробационния съвет - Варна, срещу определение № 351, постановено на 02.04.2024 г. по ЧНД № 1682/2023 г. по описа на ВОС, с което е оставено без уважение предложението на Председателя на Пробационен съвет – Варна за замяна на неизтърпяната част от наложеното на А. З. А., ЕГН ********** наказание „Пробация”, постановено по НОХД № 4357/2022 г. по описа на РС Варна, с наказание „Лишаване от свобода” .

В жалбата се твърди, че независимо от извършеното с влязъл в сила съдебен акт групиране на наказанието „пробация“ с наказание „Лишаване от свобода“, ВОС е следвало да го замени, а групирането да се извърши между двете наказания лишаване от свобода.. Прави се искане да бъде отменено определението на ВОС.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитник ът на осъдения поддържа становище за неоснователност на жалбата

Представителят на ВА П изразява становище за неоснователност на жалбата, тъй като след внасяне на предложението на Председателя на „ПС“, с което е било поискано замяна на наказанието пробация на осъдения А. по НОХД № 4357/2022 г. РС Варна с лишаване от свобода, е било извършено групиране на посоченото наказание с наказанието лишаване от свобода, 1 наложено по НОХД № 1695/2023 г. на РС Варна. С влизането в сила на определение № 789/2024 г. по ЧНД № 311/2024 г. на РС Варна (2 март 2024 г.) двете наказания са били групирани и наказанието „пробация“ е изгубило своето самостоятелно правно значение. Затова и прокурорът счита, че в случая е неприложимо цитираното в жалбата Тълкувателно решение № 6/2014 г. на ВКС.

Осъденото лице заявява желанието си да бъде оставено в сила определението на ВОС.

ВАпС, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди изложените в жалбата доводи и служебно провери правилността на постановеното определение, намери следното:

С определение № 213/27.03.2023 г., постановено по НОХД № 4357/2022 г. по описа на ВРС, на А. З. А. е било наложено наказание „Пробация”, изразяващо се в следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 9 месеца с периодичност на явяване и подписване 2 пъти седмично; „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 9месеца и „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ - 120 часа за срок от една година, за осъществено престъпление по чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК.

Наказанието е било приведено в изпълнение на 10.04.2023 г. Това обстоятелство се установява от приложеното по делото досие на осъдения и в частност от Протокол № 52/10.04.2023 г. за правата и задълженията на осъдения по време на изпълнение на наложените пробационни мерки, подписан от осъдения А..

За периода до м.7.2023 г. А. изпълнявал мерките с различна успеваемост.

На 03.07.2023 г. той бил осъден за втори път – с определение по НОХД №1695/2023 г. състав на ВРС му наложил наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца, отложено с изпитателен срок от три години.

С определение по ЧНД № 311/2024 г. ВРС извършил групиране на двете наказания, като на осъденото лице за изтърпяване било наложено по-тежкото от двете – лишаване от свобода за срок от 4 месеца, чието изпълнение на основание чл.66 от НК е било отложено с тригодишен изпитателен срок.

Определението е влязло в сила на 02.03.2024 г.

Н а 20.12.2023 г. ОС Варна бил сезиран с Предложение за замяна на наказанието „пробация“, наложено на А. А. по НОХД № 4357/2022 г. на ВРС.

Въззивната инстанция напълно споделя принципното виждане, че с извършеното от ВРС групиране е наложено на осъденото лице едно ново наказание, което има различно съдържание и подлежи на изпълнение по съвсем различен ред. Наказанието лишаване от свобода от момента на неговото налагане поглъща по-леки наказания, наложени за деяние осъществени в условията на съвкупност. В конкретния случай групирането е 2 извършено със закъснение от повече от шест месеца. Към момента на внасянето на предложението във ВОС, предпоставките за групиране са били възникнали и наказанието пробация не е подлежало на изпълнение. Фактът, че ПС не е била уведомена за второто осъждане и за извършеното групиране не променя горните изводи. След 03.07.2023 г. наказанието пробация е било заместено от по-тежкото наказание лишаване от свобода.

Постановките на Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСНК не могат да намерят приложение, тъй като в конкретния случай основанията за групиране на наказанието пробация с потежкото лишаване от свобода са настъпили първи. Към на внасянето на предложението на ПС, наказанието пробация не е подлежало на изпълнение, за да бъде коментирано виновно поведение на осъденото лице по смисъла на чл.43а от НК.

По изложените по-горе аргументи настоящата съдебна инстанция споделя решаващите изводи на първостепенния съд относно липсата на материалноправните предпоставки на чл. 43а т. 2 от НК за замяна на наложеното на осъдения А. А. наказание „Пробация” с наказание „Лишаване от свобода”.

При извършената служебна проверка на атакуваното определение въззивният съд не намери основания за отмяната му или изменението му, поради което и съобразно изложените по-горе аргументи приема, че същото следва да бъде потвърдено изцяло.

По тези съображения Варненският апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение№ 351, постановено на 02.04.2024 г. по ЧНД № 1682/2023 г. по описа на ВОС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3