Решение № 27 от 30.03.2026, Районен съд - Трявна

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Трявна, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вяра Петракиева - Велинова при участието на секретаря Кремена К. Цанева като разгледа докладваното от Вяра Петракиева - Велинова Гражданско дело № 20254240100314 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на К. О. У. срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит №1353363/24.05.2024 г., както и че същият е нищожен, поради несъобразяване с разпоредбите на ЗПК.

Претендира се в исковата молба да се прогласи нищожността на посочения по-горе договор за потребителски кредит.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е депозирал писмен отговор, в който не оспорва, че между страните е сключен договор за потребителски кредит №1353363/24.05.2024 г., но твърди, че същият е действителен.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез писмено становище на упълномощен адвокат Е. И.а, поддържа предявеният иск. Ответникът, чрез писмено становище на юрисконсулт Г. Г., поддържа изразеното в писмения отговор становище.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира следното за установено от фактическа страна:

1

Не е спорно между страните, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че между ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД (като „кредитор“) и ищеца К. О. У. (като „кредитополучател“) е сключен договор за потребителски кредит №1353363/24.05.2024 г., по силата на който кредиторът се е съгласил да отпусне на кредотополучателя кредит в размер на сумата от 4000,00 лв.

Посочената сума е уговорено да бъде върната на 18 броя вноски, първата от които дължима на 23.04.2024 г. В договора е уговорен лихвен процент от 23,33 % и ГПР (при посочена лихва от 1400,00 лв.) в размер на 49,66, изчислен по реда на чл.8.4 от Общите условия и включващ разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно договора, кредитът се обезпечава с поръчителство предоставено от Mulitude Bank в полза на кредитора, като с одобряването от него на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени, нито от кредотополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.

По делото е приложен като документ „удостоверение за наличие на задължение“, издадено на 03.07.2025 г. от „Фератум България“ЕООД.

Съобразно него, към дата 03.07.2025 г. ищцата дължи на ответника сумата от 3684,36 лв. по отпуснатия й кредит с номер 1353363, като в тази сума са включени, както следва: 2586,98 лв. – размер на усвоения кредит, 194,56 лв. – лихва и 902,82 лв. – такса за банкова гаранция (услуга, предоставена от партньор на „Фератум България“ЕООД и свободно избрана от кредитополучателя).

От заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза и обясненията на вещото лице К. Н. Д. в о.с.з. на 05.03.2024 г. се установява следното: При лихвен процент 23,33% и ако в него бъде включена таксата за банкова гаранция, тогава ГПР би бил 8,06%. При уговорен в договора лихвен процент от 23,33%, дължимата лихва по кредита е не посочената в договора сума от 1400,00 лв., а сумата от 779,01 лв. Така общото задължение става 4779,01 лв., а не 5400,00 лв. При посочена договорна лихва от 1400,00 лв., уговореният лихвен процент по кредита е не посоченият 23,33%, а 40,44%. В този случай ГПР по договора възлиза на 48,85%, а не посоченият в него 49,66%. Ако се приеме, че ГПР по договора е 49,66%, 2 дължимата лихва достига размер 1421,50 лв., а не посочените 1400,00 лв. В случай, че договорната лихва е 40,44% и ако в ГПР се включи и сумата от 902,82 лв., каквато сума по делото има данни, че е банковата гаранция за поръчителство, тогава ГПР би бил 116,36%.

При гореустановеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит №1353363/24.05.2024 г.

Сключеният между страните договор е за потребителски кредит, поради което неговата действителност следва да бъде съобразена с изискванията, както на специалния закон - Закона за потребителския кредит (ЗПК), така и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

По силата на чл.22 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.7-12 ЗПК.

Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК регламентира, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. Съгласно чл.19 ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Легална дефиниция на „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в §1 т.1 от ДР на ЗПК, а това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, 3 когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

В договор за потребителски кредит №1353363/24.05.2024 г. е посочен ГПР от 49,66 %, но съдът счита, че този размер не отразява реалния такъв.

Този извод следва на първо място от заключението на допуснатата съдебносчетоводна експертиза. В нея вещото лице е посочило, че при уговорена договорна лихва в размер на 1400,00 лв., лихвеният процент по кредита би бил 40,44% и тогава ГПР се равнява не на посочения в договора от 49,66%, а на 48,85%. На следващо място, че посоченият в договора ГПР не отразява действителния такъв следва и поради обстоятелството, че не включва като разход таксата за банкова гаранция, каквато следва да се приеме, че се дължи от длъжника по договора за потребителски кредит във връзка с уговореното в чл.5 на договора обезпечение за предоставено поръчителство от Multitude Bank. Размерът на таксата се установява от представеното по делото „удостоверение за наличие на задължение“ и е 902,82 лв., като няма спор между страните, че не е включена в размера на ГПР.

Съдът счита, че таксата за банкова гаранция следва да се включи в размера на ГПР, тъй като представлява „общ разход по кредита за потребителя“ по смисъла на §1 т.1 от ДР на ЗПК. Тя е разход, който е пряко свързан с договора за потребителски кредит, тъй като неминуемо оскъпява кредита и то в немалка степен (размерът на таксата за банкова гаранция е около 23% от стойността на предоставената като кредит сума). Този разход е известен на кредитора, тъй като поръчителството на дружеството-гарант Multitude bank е заложено в разпоредбата на чл.5 от договора за кредит, а самият гарант е предварително определен от кредитора. Размерът на таксата за банкова гаранция също е известен на кредитора, тъй като представлява част от дължимите по договора за потребителски кредит суми, съобразно посоченото от кредитора в издаденото от него „удостоверение за наличие на задължение“ от 03.07.2025 г. Невключването на таксата за банкова гаранция в ГПР води до несъответствие между посочения в договора ГПР и действителния такъв, определен съгласно чл.19 ал.1 ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. Това се установява и от заключението на съдебносчетоводната експертиза, съобразно което при включване на таксата за 4 банкова гаранция в ГПР, размерът на ГПР по кредита би бил 80,06% - при лихвен процент 23,33% или 116,36% - при лихвен процент 40,44%, тъй като лихвеният процент е също неясен, съобразно посоченото по-горе по делото.

По този начин, със заплащането на такса за банкова гаранция се стига и до заобикаляне на нормата на чл.19 ал.4 ЗПК, тъй като максималният размер на ГПР по потребителския кредит ще надхвърли допустимия петкратен размер на законната лихва.

Посочването в договора за кредит на ГПР, различен от действителния се приравнява по последица на липсващ ГПР в договора за кредит. Този извод следва и от т.55 на решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 г. на Съда на Европейския съюз, където е посочено, че с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по чл.3 б.ж от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент. Според СЕС, санкция изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. По изложените съображения съдът намери, че поради неспазване на императивната разпоредба на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК и на основание чл.22 ЗПК процесният договор за потребителски кредит е недействителен, поради което и на основание чл.26 ал.1 ЗЗД следва да се прогласи неговата нищожност.

Поради изложените по-горе съображения съдът счита, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен, на основание чл.26 ал.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11 ал.1 т.10 ЗПК – поради противоречие със закона, а предявеният иск с посоченото правно основание е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски, които са в размер на сумата 5 от 179 €.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати и ДТ съобразно уважения иск в размер на 81,81 €.

Отделно от това, упълномощеният от ищеца адв. Е. И.а е отправил искане по чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 515 € с ДДС за оказана на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв безплатна адвокатска помощ, каквато е осъществена съобразно представения договор за правна защита и съдействие между ищеца и адв. Е. И.а.

Съгласно чл.38 ал.2 от ЗАдв, възнаграждението за осъществена безплатно адвокатска помощ по чл.38 ал.1 ЗАдв се определя от съда, в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2. При определянето на дължимия размер на адвокатското възнаграждение съдът следва да се съобрази с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г., като определи възнаграждението съобразно фактическата и правна сложност на делото, както и обема на извършената от адвоката работа. Като съобрази цената на предявения иск, фактическата и правна сложност на настоящото производство и обема на извършената от упълномощения адв. Е. И.а работа (включваща изготвяне и подаване на искова молба и писмени становища по проведени две о.с.з. по делото) съдът счита, че в полза на упълномощения от ищеца адвокат следва да се присъди адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ в размер на 240,00 € с ДДС.

Водим от всичко гореизложено, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА договор за потребителски кредит №1353363/24.05.2024 г., сключен между „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, с ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ЖК „Младост“ 3, бул. „Александър Малинов“ №51 вх.А ет.9 офис 20, представлявано от И. В.