Решение № 229 от 31.10.2023, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Враца, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Христо Н. Христов при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно гражданско дело № 20231400500222 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 194/07.04.2023 г. по гр. д. № 2594/2022 г. на Районен съд – Враца, е отхвърлен иска с правно основание чл. 108 ЗС предявен от Д. Г. Т., с ЕГН **********, Ц. П.

Т., с ЕГН ********** и П. П. Т., с ЕГН ********** против М. Ц. В., с ЕГН ********** за приемане за установено по отношение на ответника, че ищците на основание давностно владение и наследство са собственици на общо на 1/2 ид. част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

Враца, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АК; последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 10.08.2011 г.; адрес на поземления имот: ***; площ: 264 кв. м.; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м); предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: 1493, квартал: 312, парцел: 8; съседи: ***,***, ***, ***,

***, както и за осъждане М. Ц. В., с ЕГН ********** да предаде на ищците владението върху ½ идеална част от описания имот. Със същото решение е осъден М. Ц. В. да премахне за своя сметка като събори владените от него три броя пристройки към сграда с идентификатор ***, както следва: от север - едноетажна сграда със застроена 1 площ 7,83 кв.м., от изток - едноетажна сграда със застроена площ 19,85 кв. м. и от юг към прилежащата улица - сграда със застроена площ 8,96 кв. м., построени без надлежно учредено право на строеж, съответно право на пристрояване в съсобственият между страните поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Враца, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 10.08.2011 г.; адрес на поземления имот: ***; площ: 264 кв. м.; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м); предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: 1493, квартал: 312, парцел: 8; съседи: ***, ***, ***, ***, *** и да възстанови имота в съществуващото му преди това застрояване състояние. С решението е осъден М. Ц. В. да заплати на Д. Г. Т., Ц.

П. Т. и П. П. Т. сумата от 559,28 лева разноски по делото, съобразно уважената част от исковите претенции. Осъдени са и Д. Г. Т., Ц. П. Т. и П. П. Т. да заплатят на М. Ц. В., сумата от 450,00 лева разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковите претенции.

Решението е обжалвано от ответника М. Ц. В., с ЕГН **********, от обл. Враца, общ.

Враца, ***, в частта, в която е уважен предявения иск по чл. 109 ЗС и е осъден ответника да премахне за своя сметка, като събори владените от него три броя пристройки към сграда с идентификатор *** и да възстанови имота в съществуващото му преди това застрояване състояние, както и да заплати на Д. Г. Т., Ц. П. Т. и П. П. Т. сумата от 559,28 лева разноски по делото. Счита решението на Районен съд - Враца в тази му част за неправилно, необосновано и незаконосъобразно и моли да бъде отменено. По делото се установило, че ответникът М. Ц. В. закупил от Н. К. М. притежаваната от нея една втора идеална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Враца, с площ от 264,00 кв. м., заедно с построената в имота сграда с кадастрален № ***, с площ от 52,00 кв. м., заедно с правото на строеж върху мястото, съгласно нотариален акт за продажба на недвижим имот № 27, том III, peг. № 5102, дело № 298 от 2021 г.. Ищците се легитимирали като собственици на останалата ½ ид. част от имота, съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давност № 135, том I , peг. № 1042, дело № 100 от 2001 г. на нотариус И. Л.. Посочените в исковата молба три пристройки към сграда с идентификатор *** били изградени и съществуващи преди придобиване на имота от купувача - М. В.. От разпита на свидетелката С. В. П. се установило, че процесните три пристройки в източната част на имота (която се ползва от ответника) са извършени през 2004 г. от нейната сестра и съпруга й, брат на съпруга на ищцата Д. Т.. От приложени сателитни снимки на процесния имот е видно, че пристройките са съществували и към 2001 г.. Ищците не се противопоставяли на извършеното строителство, като двамата братя се споразумели за ползването на имота.

Семейството на единия брат ползвало западната част на имота, а семейството на другия брат - източната част на имота. Достъпът до двете обособени части на съсобствения имот бил осигурен чрез два отделни входа, така както и понастоящем. По този начин се извършвали и 2 прехвърлителните сделки с имота. Неправилно съдът приел, че не са събрани доказателства, от които да се установява, че е разпределено правото на ползване в съсобствения имот.

Точно обратното: свидетелката В. изрично посочила, че двамата братя са се разбрали за ползването на имота, като единият от тях ще ползва източната част от него, а другият западната, като обособили отделни входове за достъп до съответните части. От разпита на втората свидетелка - Б. Р. М., която живеела в имота от 2010 г. също се установило, че е заварила положението такова, каквото е и в момента. До закупуване на имота от М. В., ищците нямали претенции към предишния собственик, респективно - предишните собственици на сградата. Едва през 2022 г. последните подали жалба до Община Враца за извършено незаконно строителство в имота. Във връзка с проведеното по жалба на ищците административно производство по реда на чл. 225а от ЗУТ била издадена Заповед № 203/10.02.2022г., от Кмета на Община Враца, с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА вр. чл. 225а, ал. 2, т. 2 от ЗУТ било наредено да бъде премахнат строеж: „Три броя пристройки към съществуваща жилищна сграда", находяща се в УПИ VIII -190, кв. 312 по плана на гр. Враца, с административен адрес: ***. Заповедта била потвърдена с решение на ВАС, постановено по адм. д. № 7635/2022 г.. Съдът правилно приел, че дали процесните сгради са законни или не е ирелевантно, доколкото тези обстоятелства са без значение при разрешаване на спор по негаторен иск. За да бъде уважен иска по чл. 109 ЗС, собственикът следвало да установи кое е действието, което препятства упражняване правото на собственост, кой е автора на това действие и в какво се състои нарушението.

Граматическото тълкуване на употребената глаголна форма, сочеща на резултат в „сегашно'' време, изисквала установяване на действието и съществуването му в рамките на висящия процес, както и наличието на връзката между конкретното неоснователно действие на ответника и обема на препятстване упражняване правото на собственост на ищеца от тези действия, т.е. за да бъде ангажирана отговорността, следвало в резултат на неоснователното действие да има позитивно изразен резултат в смисъл на реално установено вредоносно поведение или на поддържане на такъв резултат от ответника. Както се приело още с TP 31/84 г. ОСГК на ВС неоснователното действие следвало да е такова, че да създава пречки за ползване на собствената вещ. По делото не се установило изградените в имота пристройки към едноетажната жилищна сграда реално да възпрепятстват ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост. За да уважи иска по чл. 109 ЗС, съдът приел, че правото на ползване върху дворното място не е разпределено между страните, както и, че не е учредено надлежно право на пристрояване към жилищната сграда на ответника. Тези изводи на съда били неправилни и необосновани, в противоречие със събраните по делото доказателства.

Първоначално имотът бил съсобствен между двамата братя, които си разпределили ползването помежду си и обособили отделни входове за достъп до съответните части.

Изградените три броя пристройки към жилищна сграда с идентификатор *** попадали изцяло в обособената източна част от имота, с площ от 128,58 кв. м. съгласно заключението на вещото лице по допуснатата и приета от съда СТЕ. Източната част от имота се ползвала от единия брат, който впоследствие го продал на праводателите на ответника, а западната - от другия брат - праводател на ищците. По делото било установено 3 чрез приетата СТЕ, че ищците ползват западната част от имота, с площ от 134,91 кв. м., а ответникът - източната, с площ от 128,58 кв. м.. Страните притежават по ½ идеална част от поземления имот, чиято площ е 263,50 кв. м., т.е. ищците ползват повече от притежаваната от тях ½ от имота, равняваща се на 131,75 кв. м.. Съгласно решение № 115 от 30.10.2020 г., постановено по гр. д. № 3769/2019 г. ВКС, ГК, I г.о., докладчик С. К., ако ползването на дворното място е разпределено между съсобствениците и строежът е изграден в частта, опредЕ. за ползване на извършилия строежа съсобственик, другият съсобственик не може да иска премахването по реда на чл. 109 ЗС, освен ако установи, че строежът му пречи да упражнява в пълен обем правата си върху разпредЕ.та му за ползване част от дворното място. По делото не се събрали доказателства, от които да се направи обоснован извод, че процесните три броя пристройки създават пречки за ищците да упражняват правото си на собственост в пълен обем. По тези съображения решението на Районен съд - Враца, в тази му част било неправилно и необосновано. Жалбоподателя иска отмяна на решението в обжалваните части, с които е уважен предявения иск по чл. 109 ЗС и е осъден ответника М.

Ц. В. да премахне за своя сметка, като събори владените от него три броя пристройки към сграда с идентификатор ***, както и да заплати на Д. Г. Т., Ц. П. Т. и П. П. Т. сумата от 559,28 лева разноски по делото, а също и така предявения иск да бъде отхвърлен.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Д. Г. Т., с ЕГН **********, от ***, Ц. П. Т., с ЕГН **********, от *** и П. П. Т., с ЕГН **********, от ***. В отговора се излага, че обжалваното решение не страда от сочените от жалбоподателят пороци, като първоинстанционният съд въз основа на законосъобразно събрания доказателствен материал по делото правилно е изследвал и установил фактическата обстановка и правилно е приложил относимите към спора материално правни разпоредби, за да достигне до обоснования краен извод за основателност на предявения негаторен иск. Неоснователни били доводите на жалбоподателя, че по делото е установено разпределяне ползването на процесния поземлен имот между праводателите на ищците и ответника в минал момент, като процесните пристройки били изградени в частта от имота, опредЕ. за ползване от лицето, изградило тези пристройки. Фактът, че в момента на изграждане на пристройките не е имало изрично противопоставяне от страна на останалите съсобственици на поземления имот не води към извода, че е било постигнато съгласие в горния смисъл. Нямало данни за решение на съсобствениците притежаващи повече от 50% от идеалните части за начина на ползване на поземления имот, респективно за доброволно разпределяне на ползването му или извършване на разпределяне по съдебен ред. Установило се от гласните доказателства, че с течение на времето и в резултат на извършвани преустройства и ремонти по жилищната сграда и пристройките, се стигнало до преграждане на имота и образуване на реално обособени части от него (източна и западна), за което нямало съгласие на ищците или на техните праводатели. Също така, противно на твърдяното в жалбата се установило, че реално обособената (източна) част от имота, в която се намират спорните пристройки е с по - голяма площ 128,58 кв. м. от ползваната от ищците (западна) част, която е с площ от 122,54 кв. м., а при сравнение на незастроената площ разликата била 4 още по чувствителна: 70,73 кв. м. в източната част спрямо 40,09 кв. м. в западната.